Димитър Павлов смени амплоато и стана част от родните музикални редици. Колоритният тв водещ, когото познаваме като лице на предаването „Комисията Павлов”, записа парче с продуцента Явор Русинов. През последните няколко години двамата са доста успешен тандем, а песента им „I Feel Alright” е плод на усилен 3-годишен труд, в колаборация с международно признати експерти в областта на съвременната медицина. Интересен факт за нея е, че оказва влияние на психиката и човешкото настроение. Както казват и авторите й – тя е една композиция за човешкото в човека, утвърждаваща свободата на мисленето, духа и личността като такава. От Световната здравна организация пък обявиха, че след слушането на тази песен човек разбира каква е неговата роля в света, открива смисъла за себе си и животът му тръгва по различен начин.
Парчето е пускано в откриващите семинари на Панджахван Йога мастър клас, в лагер Пандахвути в Североизточен Пенджап. Всъщност „I Feel Alright” е вдъхновена от световната глобализация, в която „човек за човека е вълк”. Тв водещият се пробва с много хумор в музикалния проект, макар да признава, че амбициите му съвсем не са насочени към музиката. Пред народното издание Митко Павлов, който наскоро стана баща, споделя и други любопитни актуални ситуации.

- Свикнали сме да те гледаме в ролята на тв водещ, не на певец, но ето че успя да изненадаш неподозирано?!
- (Смее се.) Това си беше един експеримент за мен. Явор ме покани и се позабавлявахме. Нямам музикални амбиции, не дай си Боже (смее се). 

- Колко хора пропяха в тази държава, ако ти се отдава – защо не?! Плюс това доколкото разбрах песента въздейства върху съзнанието по определен начин, предизвиквайки конкретни емоции, настроения. Това ли беше целта?
- О, не, моля ти се (смее се). Талант нямам, само амбиции, шегувам се, разбира се. Амбиции имам, но не музикални. Но, както викаш ти, животът ще си покаже къде какво ще се случва.
Колкото до песента – действително така се получи. Честно казано, не сме имали тази предварителна нагласа. Въпреки че композиторът Явор Русинов все пак е имал някаква такава мисъл в началото, защото и друг път е правил неща, свързани с пречистване на духа.

Работи с гуру, тъй като се занимава с йога

Но специално за това парче не съм убеден, че точно такава му е била целта. Факт е обаче, че това, което получихме като обратна връзка, потвърди този ефект. Хората казват, че песента им влияе върху настроението, мислят по-позитивно, след като са я чули. Не знам на чисто хормонално ниво какво точно се случва, нямам идея, но това получаваме като обратна връзка до момента. Други амбиции ме теглят (смее се).

- Какви?
- В посока телевизия. Докато не направя вечерно шоу, няма да мирясам. Чакам си го.

- Има ли индикатори, че ще има такова предаване?
- Ако трябва да съм напълно искрен, за момента не. Водят се някакъв друг тип разговори, но всичко е за есента.

- Така като си говорим за телевизионни проекти, скоро предстои риалити форматът „Биг брадър” – там има ли шанс да те видим някой ден?
- О, не. Категорично не. Получих покана, но отказах. Мисля, че не ми е мястото там засега. Иначе форматът е печеливш определено. То по принцип нещата, в които има сеир, винаги са печеливши в телевизията, каквото и да си говорим. И всъщност, колкото и хора да казват, че не гледат такъв тип формати, се оказва точно обратното. Гледат, коментират, това са фактите.

- Ами в „Като две капки вода” – там не е задължително да имаш музикален талант, ако си достатъчно артистичен…
- (Смее се.) Не, не. И за там не съм май. Имам една пътека, по която вървя и просто искам да стигна, където съм си решил. Разбира се, живот и здраве да съм жив и здрав.

- А евентуално, ако имаш отново предаване, в каква тематична насоченост ще бъде?
- Както беше „Комисията Павлов” в ТВ7, така си го представям. Форматът не е измислен като идея от мен, прави се навсякъде по света. Въпрос на финансиране, на екип, на продуцент.



- Следваш ли някакви ценни съвети, получени например от родители, от дядовци, защото виждам, че си много праволинеен, с ясна концепция за живота?
- Честно казано не. Те са безкрайно трудолюбиви и честни хора, както се вика, а аз не смятам, че съм такава комбинация (смее се). Шегувам се, разбира се. Явно съм се изградил по някакъв начин през годините, дори без да осъзнавам.

- Около теб винаги се случват разни колоритни ситуации, това съм забелязала. Дай ми пример с една такава сега.
- Гафове винаги са се случвали в телевизията, но те обикновено са на парче, както се казва. То не е възможно да няма, още повече ако предаването е на живо. Но ето, сетих се сега – едно от най-идиотските неща, които са ми са се случвали е, че

се успах един път за много важен полет - 

за снимки на „Форт Боаяр”. Това никой не го знае, но аз тогава понесох и финансови наказания за тази ситуация. Случи се така, че имах брутални стомашни проблеми и буквално бях заспал от умора, и изпуснал такси. Всъщност не се отрази по никакъв начин на снимките, но лошото беше, че трябваше сам да си намирам билет за влак-стрела, което горе-долу е равносилно на това да си купиш билет за концерт на Майкъл Джексън. Почти невъзможно. Още повече че всичко това се случваше в деня на националния празник на Франция, когато нищо не работеше. Много идиотски екшън се получи. Има такива дни, уви.

- Често най-безумните гафове идват и със съдействието на гостите в ефир…
- О, абсолютно, знаеш, да. Много смешно стана един път с една иначе супер симпатична дама от ГЕРБ – Десислава Атанасова. Бяхме я викнали на интервю, като въпросите ни бяха супер весели и нестандартни като тон. Имаше и няколко въпроса, касаещи личния й живот. Но това, върху което се бях подготвял като информация, не го бях проверил, оказа се, че и екипът също се беше подвел по някакво нейно интервю,

и сътворихме гаф

Бяхме разбрали, че майка й и баща й имат фурна за хляб, а всъщност се оказа, че майка й е учителка. Много конфузен момент, защото стояхме и се гледахме 30 секунди, без да мога да реагирам по какъвто и да е било начин. От една страна, хем ми стана смешно, хем се почувствах супер тъп. Случват се такива идиотщини понякога.

- Телевизията успя ли с нещо да те разочарова през всичките тези години?
- Мисля, че не. С изключение на една грешка, която направих – че преди време приех да вляза в сутрешния блок на bTV. Това е огромна и тотално моя грешка!

- Защо грешка?
- Защото аз не съм за това, не бях за там. Реших да приема някакво предизвикателство, което не беше за мен. Реалността показа, че се надцених.

- Хората рядко си признават грешките, а ти го правиш без проблем!
- Винаги съм го правил. Затова и казвам, че не съжалявам за нищо. Единствено ако неволно съм обидил някого, когато съм бил изнервен.

- Суеверен ли си?
- Да. Гледам да не се връщам, като тръгна за някъде. И това е много идиотско, обаче се оказва по-силно от мен.

- Реално е проекция на съзнанието, която може нищо да не означава, но хората се влияят, така или иначе от много такива в живота си… Направи някой път обратния експеримент, ей така, за да видиш какво толкова ще стане?!
- Точно! Абсолютно нищо не означава. Пълни глупости на търкалета, но си го спазвам може би от тийнейджър. И съм си забравял ужасно ценни неща. Например студентската книжка, при положение че отивам, за да ми я разпишат след изпит. Така и не се върнах да си я взема обаче. Може би си права – трябва да опитам да направя обратното, за да се убедя, че е пълна глупост. Не съм се замислял досега. Ще опитам.

- Наскоро стана баща, как се чувстваш в тази роля? Справяш ли се?
- За момента да си призная не ми е много трудно, защото повечето неща ги обира майката, аз съм по-скоро поддръжка, транспорт и морална подкрепа (смее се).

Интервю на Анелия ПОПОВА