Докато през последните няколко седмици коронавирусът набира сила в Европа, Китай започна да дава първи положителни сигнали за справяне с епидемията. Смъртните случаи в най-голямата азиатска държава намаляват, което дава надежда, че заболяването може да бъде победено и в световен мащаб.


Политическият съветник към Посолството на Китайската народна република Ян Дзианцун разкри с какво Европа може да почерпи от чуждия опит в борбата с коронавируса.

И тъй като отношенията между България и Китай не се ограничават само във въпросите на деня и месеца, не оставаме безразлични и към големите икономически теми - инициативата "Един пояс, един път", програмата "17+1" и инвеститорския интерес в енергетиката.

Вижте какво каза Ян Дзианцун в интервюто пред Юлия Владимирова специално за Dir.bg:

- Г-н Дзианцун, броят на инфектираните с корона вирус нараства, но в самия Китай ситуацията се стабилизира. Италия в момента е в сложно положение, а заплахата е пред цяла Европа. В момента Китай предприема ли някакви нови мерки и какви съвети бихте могли да дадете на Европа?
- След избухването на епидемията, китайското правителство отдаде голямо значение на превенцията и контрола. Президентът Си Дзинпин лично ръководеше ситуацията. Създадена беше централна водеща група за борба с епидемията. Китайското правителство мобилизира сили от цялата страна и предприе всеобхватни и строги мерки за контрол и защита на населението си с цел да положи всички усилия за гарантирането на безопасността и да сведе до минимум рисковете от разпространението на епидемията.

Китай по всякакъв начин се опита да запази сигурността и в рамките на международното обществено здраве. Много от тези мерки надхвърлят изискванията и стандартите на международните здравни разпоредби. След усилията и тези мерки, понастоящем ситуацията се подобрява и всичко, което успяхме да постигнем, дава своите резултати.

- Смятате ли, че Европа може да реагира със същата дисциплина, каквато демонстрира Китай?
- Вие знаете, че преди дни експертна група от Световната здравна организация посети Китай и те изработиха доклад, в който се описват подробно мерките, създадени от нас, за борба с вируса. В него се посочва, че останалите държави има много какво да научат от Китай.

- Кой е най-важният урок, който можете да дадете? Не само за ограничаване на разпространението на вируса, за активиране на възможностите на здравната система, науката, техниката, но и за овладяване на параноята на ужасно много хора.
- Вирусът е нов и непознат от човечеството. След избухването на епидемията Китай предприе много сериозни мерки, които дори надхвърлиха изискванията на международните здравни организации. Генералният секретар Си Дзинпин обяви в речта си, че това е битка, война за спиране на разпространението на вируса.

Това е една обща борба, в която трябваше да мобилизираме цялата система. Борба и на китайския народ. Всеки китайски гражданин трябваше активно да участва, за да се справим заедно с епидемията. Тези мерки са високо оценени от Световната здравна организация. И те доказаха, че дават резултати. Аз бях впечатлен как за 10 дни се построи болница с 1000 легла. Въведохме затварянето на Ухан, в който има 15 милиона души население.

Нямате представя колко е трудно това. Китай първи изолира щамовете на корона вирус, също така проследи цялата генна последователност, с което успяхме много бързо да изработим реактивите, за да може да се види кой е заразен и кой не. С тези усилия на китайските експерти, както и на специалистите в другите държави, в момента се работи активно върху създаването на ваксина.

- Информациите около сроковете за разработването на ваксина засега са противоречиви. Кога можем да очакваме успешен резултат?
- Китайските учени активно и денонощно работят за това да бъде създадена ваксина. В информацията на Световната здравна организация се казва, че ваксината трябва да бъде готова до седмици. Но според мен има нужда от още известно време на изследвания и опити, за да може тя да има реален резултат. До месец април ще бъде готова.

- Такава кризисна ситуация може да обедини, но и да раздели хората. Според Вас създаде ли се солидарност между китайците с избухването на епидемията?
- Тази епидемия направи китайския народ по-силен, по-обединен и по-солидарен. След посещението на СЗО в Китай, когато те посетиха няколко града в Китай, те бяха впечатлени, че цялата тази мобилизация от правителството и народа, изразява колективната воля за борбата с епидемията.

Тази алтруистична воля заслужава да бъде взета за пример от другите държавии по света. Много от хората в изолираните райони в Китай не можеха да излизат от домовете си, имаше ежедневни услуги, осигурени от държавата като им се доставяше храна, зеленчуци, плодове до дома. Заради новите технологии, оставането вкъщи не попречи на хората да комуникират помежду си и да си създадат онлайн занимания, с които времето им да минава по-бързо и смислено, дори и без реална социална комуникация лице в лице.

Имаше различни групи, които по този начин практикуваха йога, пееха, танцуваха и така подържаха нормален диалог помежду си. Тоест хората в Китай през цялото време се опитваха да не напускат своя нормален живот. Така че цялата тази ситуация беше изпитание за китайския народ и той показа, че може да се справи с нея.

Експертите посочиха, че най-доброто предпазване е хората да си останат вкъщи дори по време на празниците, което е много трудно време за контрол. Знаете, хората тогава пазаруват, пътуват... Но с мерките си, правителството отправи предизвикателство към хората и им каза, че празникът може да протече и вкъщи. И те се справиха с него.

- В разгара на епидемията избухнаха и конспиративни теории - от американско биооръжие за икономическо обезсилване на Китай до случайно изпуснат вирус от лаборатория в Ухан. Как гледате на подобни твърдения?
- Генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус подчерта вече няколко пъти ясно, че до момента няма никакви доказателства, че новият корона вирус е произведен от лаборатория или като биооръжие. Няма доказателства, с които такова нещо да бъде подкрепено.

Според мен в момента най-много имаме нужда от фактите. От истината. Слуховете, конспирациите или дипломацията с микрофони не помага в борбата срещу епидемията.

- Световни икономически експерти обаче обръщат внимание, че отразяването на събитията в Китай може да бъде употребено както в полза, така и в ущърб на страната.
- Усилията от Китай и резултатите от тези мерки не могат да бъдат отречени от никого. Историята на човечеството е история и на борба с болести. В природата има много разнообразни вируси. Резултатите от усилията ни говорят сами. През последните години китайската икономика се развива с бързи темпове, въпреки това, за нея ще има отрицателно влияния заради вируса. Но това влияние ще бъде кратко.

Тенденцията на успешното развитие на китайската икономика не се променя. И спадът ще бъде моментен. Честно казано, няма как епидемията да няма отрицателно влияние. Най-простите примери, в момента има много по-малко туристи от Китай и за Китай, това е удар срещу хотелите, ресторантите, културната индустрия.

Убеден съм, че след епидемията обаче, нашата икономика ще продължи да се развива с още по-бързи темпове. Освен това годишните цели на Китай също не се променят. До края на годината ние ще влезе в действие заложеното в програмата на правителството за противодействие на бедността и намаляване неравенствата.

- Как си представяте бъдещето? Ще се справи ли светът с коронавируса?
- Безспорно. Убеден съм в това. Китайският опит показа, че корона вирусът може да се контролира и е лечим.

- Дронове, дезинфектиращи роботи, суперкомпютри. Коронавирусът е и тест за китайската технологична индустрия. Правителството влага изключително много средства в инвестициите на бъдещето и развитието на изкуствения интелект. Успя ли включването на всички тези технологични постижения да напомни на какво ниво е Китай?
- Според нас науката и техниката са основни двигатели на производството. От дълго време китайското правителство отдава значение на развитието на науката и високите технологии. Тези резултати са натрупани през последните 70 години, откакто е създаден Нов Китай. Те помогнаха много за борбата с епидемията. За съвсем кратък период, близо седмица, китайските учени изолираха щамовете и последователността на вируса.

Тези научни и технически сили и ефективност дадоха възможност за напълно нова информация за много учени по света. Също така, както казахте, много от високите технологии се използват в борбата с епидемията, тоест ние ги прилагаме практически, в ежедневието. Например технологията 5G.

За кратко време се появиха много заразени пациенти. Ние за кратко време трябваше да осигурим хиляди болнични легла. Как успяхме?

Наложи се да освободим повече болнични легла, а тези, които са изписани и са в по-добро състояние, продължаваха да се лекуват вкъщи с онлайн инструкции. Пациентите с леки симптоми също бяха на онлайн лечение под инструкциите на специалисти. По същия начин, чрез 5G технологията, успявахме да стигнем до хора в отдалечени места. Освен това образователната ни система разчиташе на тази технология, много ученици учеха онлайн благодарение на 5G.

Китай е огромна страна и дроновете стигаха до по-отдалечените места като следяха дали всички хора са с маски. Те служеха за спазването на всички правилни мерки. Използваха се много новосъздадени високи технологии. Епидемията всъщност вкара новите технологии в живота. Според нас шансовете понякога могат да са скрити в кризите. Ето, епидемията е лошо нещо, но тя разви, стимулира и намери приложение за много от техническия и научния прогрес на днешен Китай.

- Г-н Дзианцун, нека поговорим за инициативата "Един пояс, един път" и програмата "17+1" за партньорство на Китай със страните от Централна и Източна Европа. Какъв партньор за Китай е държава като България?
- България активно участва в инициативата "Един пояс, един път", също така и във формáта "17+1" още от 2015 година, когато България подписа меморандума за съвместното сътрудничество в "Един пояс, един път". България е сред първите държави, които подписаха с Китай меморандума.

Също така през 2018 г. България беше много успешен домакин на срещата на правителствените ръководители. И двамата ни премиери проведоха приятелски и прагматични разговори за развитие на сътрудничеството. България е много важна държава по линията на "Един пояс, един път", също така е много активен участник в инициативата "17+1".

Двете страни традиционно са приятелски. България е втората държава в света, която установява дипломатически отношения с Нов Китай. Развитието на приятелството между двете страни има солидна политическа база. Ние сме оптимисти за бъдещето и сътрудничеството между нашите две страни.

- Смятате ли, че Европа приема Китай за икономическа заплаха или обратното - за много необходим партньор?
- Първо - Китай и Европа са стратегически партньори. Ние имаме инициативата "Един пояс, един път", а Европейският съюз има стратегия за свързаността с Китай. Двете стратегии имат много допирни точки. Мисля, че това е в интерес и на световната търговия и глобализацията. Вие знаете, че миналата година Италия подписа меморандум с Китай за "Един пояс, един път".

Това е нова динамика за развитието на тази стратегия. Миналата година по време на посещението на Си Дзинпин в Европа той даде ясен сигнал, че Китай и Европа трябва да засилват взаимното си политическо сътрудничество. Китай и Европа за два важни пазара, две важни цивилизации и два важни партньора. По-интензивното координиране и комуникациите помежду им ще допринесат за мира и стабилността в целия свят.

- Миналото лято в София пристигнаха представители на различни сфери на бизнеса от Китай. Идеята беше те да отворят своите компании в България. Какво се случва с тях и как се развиват китайските инвестиции в страната?
- Да, през миналата година имаше много сериозни делегации, които посетиха България с цел реализиране на консенсуса, постигнат от държавните ни ръководители. В началото на тази година в Пекин се проведе сесия на съвместната комисия по търговско-икономическото сътрудничество.

Китай поощрява силните компании да идват да инвестират в България. Компаниите също проявяват интерес към България. Тези китайски компании внимателно следят и наблюдават процесите и важните проекти в България. Те поддържат комуникация с български институции и техни потенциални партньори. Бих казал, че има голям потенциал и перспектива за търговско-икономическото сътрудничество между нас. По няколко големи инфраструктурни проекти между двете страни институциите подържат комуникация и в близко бъдеще очакваме такива проекти да бъдат реализирани.

- Китай беше един от основните кандидати за инвеститори в АЕЦ "Белене". Има ли Китай все още интерес към една такава сделка?
- Китайската компания е вече в краткия списък за стратегически инвеститори. Нашите компании внимателно следят процесите и държат връзка със съответните ведомства и компании. Затова очакваме положителен резултат.

- Президентите Румен Радев и Си Дзинпин приеха декларация, с която да се установят дългосрочните партньорски отношения между България и Китай. Тогава Радев покани китайския си колега на посещение у нас. Можем ли да го очакваме скоро?
- Да, през миналата година президентът Радев направи държавно посещение в Китай и двамата държавни глави съвместно обявиха издигането на двустранните отношения на ниво стратегическо партньорство. Комуникация на високо държавно има, така че двете страни са в контакт.