Примата Йорданка Христов отново направи много адекватен коментар за протестите. Тя обаче призна, че се страхува да не се стигне до гражданска война.

"Не съм ангажирана с никого! Държа на собственото си мнение, което може да съвпада и с други. Преди 30 години не бяхме готови, сега не ми харесва смесването на истината с платените, режисирани манипулатори!  

Демокрация не значи анархия и агресия. Това не ми харесва и ме тревожи.

Много дълбоки корени има мафията, която не се споменава, а именно - на тайните ченгета и ”зелените чорапи”! Дано не се стигне до гражданска война! Много напрегнато и сериозно е!", призна певицата.

Ето какво още сподели Йорданака Христова в интервю за "Марица":

- Комик терапия  и музика - това ли е най-доброто лекарство по време на пандемия? 
- Това световно наказание не е нито първото, нито последното... Смехът е лечебен и задължителен и заедно с музиката, дадена от Бога, помагат за психическо разтоварване, презареждане. Не само по време на пандемия, а в живота въобще!

- Как се чувствате със звезден отбор актьори комици в спектакъла „Направихте ме на луд”?  По-трудно и вълнуващо  ли е от ваш солов концерт?
- Спектаклите ще са моята щастлива терапия и подмладяване, споделено удоволствие, защото така започнах кариерата си.  По-трудно е самостоятелен концерт или моноспектакъл, разбира се! Сам на сцената си отговорен за цялата програма, а вълнението е задължително!!

- Изкушение за ​вас ли е театърът? Участвали ли сте в други театрални спектакли?  
- Моята професия от 55 години е безкрайно пътуване, особено в началото - живот на колела! Сега мога  да приема или да откажа, тогава не се спирах... Театърът беше стационарен и аз опитах само два пъти. През 1967 г. Методи Андонов ме покани да изпея песента на “Дългата кафява лисица Кау-Кау” в “Суматоха”, в Сатирата, но пях само на 3 представления. Вторият опит бе в “Унижените  и оскърбените” на Народния театър, в началото на 1980-те, където участвах с един руски романс - само на премиерата и на още две представления...

Докато сега се раздвижиха театралните постановки, на всякакви сцени и различни форми, дори в чужбина и е възможно. От малка съм почитател на това изкуство!

- Пели сте в над 40 страни на 18 езика. Кое е най-сериозното предизвикателство в кариерата ви? Как го преодоляхте?
- Когато подготвям програма в екзотична държава, имам и песен на местния език и това си е предизвикателство! Също така - след промените от 1989 г. да бъда първата, осмелила се на самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК на 1 януари 1995 година - беше си висок скок! Имах и подкрепата на една фирма, "Мултимедия системс”, Жоро Минчев и големите музиканти от сборния оркестър. Беше събитие! Все пак аз тъкмо се бях развела, имах две деца и бях само на... 52.

- Има ли сцена, за която още мечтаете?  
- Не бих казала, особено сега....

- Върху какво работите в момента? Какво трябва да носи  една песен, за да стане хит? 
- Дългата пауза ме настрои творчески и записах три нови песни,  малко различно изпяване и звучене от досегашното. Няма рецепта за хит, трябват много пари! Комерсът господства и в музиката, в нейния творчески процес и представяне. Някога с екипа, с който записвах, неведнъж сме си харесвали някоя песен повече и си мислехме, че това е хитът, но в много случаи не сме познавали. Важен е моментът, ротацията, а и авторите. Тончо Русев му беше напипал дамара.

- Защо днес младите таланти толкова бързо грейват и залязват?  Защо почти не се появяват звезди от величината на тези от вашето поколение?
- С помощта на вас, медиите, днес може да станеш популярен само за 3-4 минути... И оттук започва лутането... Ние обикаляхме България с години. Живите концерти, а не тв предавания, са голямата школа, през която ние сме минали. Намирахме себе си и със собствен репертоар и стил вървяхме в годините. Хората ни вярват, защото сме част от младостта, зрелите години, част от спомените им.

- Къде предстои да представите концерта „Любими евъргрийни”?  
- О, болна тема... С Левон Манукян още умуваме, защото е нерентабилно, невъзможно дори при тези условия, с ограничена посещаемост. Може би ако се поизмори епидемията, ще измислим вариант, но наесен.

- Кои от песните винаги ви просълзяват?   
- Миналото лято ме вълнуваше гениалната музика на Мишел Льогран, в сета, само с пианото на Иво Дуков... Липсва ми.

- Вие сте обществено ангажирана личност.  Ще доведат ли протестите до сериозна промяна и оздравяване, каквото всички очакваме?
- Не съм ангажирана с никого! Държа на собственото си мнение, което може да съвпада и с други. Преди 30 години не бяхме готови, сега не ми харесва смесването на истината с платените, режисирани манипулатори!  

Демокрация не значи анархия и агресия. Това не ми харесва и ме тревожи.

Много дълбоки корени има мафията, която не се споменава, а именно - на тайните ченгета и ”зелените чорапи”! Дано не се стигне до гражданска война! Много напрегнато и сериозно е!

- Завършил​и сте консерватория в класа на незабравимия Милчо Левиев. Кой е най-сериозният урок, който научихте от Маестрото?
- Милчо Левиев - човекът вселена! Филибелия! Космополит, огромен талант, свободолюбив и още десетки суперлативи! Той аранжира първата и втората ми песен, на която е автор, с текст на Радой Ралин, които и сега звучат актуално с блестящи аранжименти.

С Милчо Левиев бях в чужбина за първи път през 1964 г. Беше пример - напусна Съюза на композиторите най-демонстративно, а беше най-младият член! Научи ме на искреност - да бъда смела и свободна. Публиката не се лъже.

- В Пловдив имате изключително много почитатели, сигурно и приятели. Кой е най-скъпият ви спомен от града под тепетата?
- Колкото и да ​е горещо понякога, обичам Пловдив! Вие сте "майни" със стил, аз имам много спомени, а не обичам класациите... ”както и кока-кола, защото гепи”...

- Обичате да се раздавате на другите, да купувате подаръци. Щедростта  и добротата ли са основа на вашата формула за щастие?
- Щастието е състояние, токова разтегателно и относително, че е трудно да се определи. Състояние на духа, свързано с някого и нещо - отпуснете се, отдайте се на положителни емоции, обичайте безрезервно, бъдете добри и добронамерени и може да ви споходи!

- Сама наричате себе си „любопитен пътешественик” -  къде по света се почувствахте в рая?  Имате ли място, което мечтаете да посетите, но още не сте усп​ели? 
- Ще се размина с Австралия по всяка вероятност!... 2020-а ни накара да си останем вкъщи, да се позамислим за делата си, да променим ритъма и програмата си и още, и още. И още не се знае докъде...

Имах три активни години и смятах да продължа, но както всички останали, търся път за оцеляване! За пътешествия дори не мисля - мирът и здравето са най-важни в момента! А с хумор, смях и песни ще се разведрим, разнообразим и ще си помогнем взаимно! Заповядайте в Летния театър в Пловдив!
 
Коя е тя?
Йорданка Христова е една от любимите прими на българската попмузика. Тя е една от певиците, които определят облика на българската естрада през 60-те и 70-те. Завършва естрадния отдел на консерваторията в класа на Милчо Левиев.

През 1966 г. печели първа награда на първия „Златен Орфей“ с песента „Делфините“, като се класира преди Лили Иванова. Повтаря успеха си през 1967 и 1975 година. Вечната <210> песен обаче се оказва "Песен моя, обич моя" на патриарха на попмузиката ни Йосиф Цанков. 

Христова е първата българска певица с голям рецитал в Париж. Концертира с огромен успех в над 40 държави, сред които  Русия, Канада, Куба, Франция, Германия, Испания, Скандинавските страни, Сирия, Ливан. Има награди от международни фестивали в Полша, Истанбул, Дрезден. През 1995 г. е обявена за певица на годината. Йорданка Христова е най-известната чужда певица в Куба от десетилетия. С огромен успех се ползват концертите на Христова  “Любими евъргрийни”. 

Примата на родната естрада ще изпълни свои песни като специален гост в спектакъла „Направихте ме на луд!“, където си партнира с най-добрите български комици. Пловдивчани ще гледат представлението днес от 20:30 ч. на Летен театър "Бунарджик".