Не за първи път в творчеството си известният писател Йото Пацов се обръща към историята.  Да припомним една от стойностните му книги - „Великите учители“ с очерци и притчи за Христос, Мохамед, Буда, Лао Дзъ, Кирил и Методий и много други.  Същото можем да кажем и за  магическия сборник с разкази и новели „Чудото с българина – мистични сказания“. Последната му  книга „Тракийски легенди“ обаче  търси не обичайните му читатели, а децата?

- Г-н Пацов,  защо решихте да пишете книга за деца и какво искате те да научат от  „Тракийски легенди“ ?  

- Българската история се мята като шаран на въдица, полакомила се от стръвта на конюнктурните съблазни. Тъжната промяна от „осанна“ до „разпни Го“ ние осъществяваме мълниеносно, защото отдавна вече достойнството на истината и честта на Родината не са наша грижа. И ако предишните поколения, към които принадлежим и ние с Вас, имат известен имунитет към демагогията и фалшификациите, не е така с малките.

Упорито насажданото от нашата ужким образователна система невежество срива основите на нацията под благовидни мантри за глобализация, граждански патриотизъм, права на малцинствата и други такива. Но нали помним предишните мантри – за интернационализъм, пролетарска солидарност и класова непримиримост? Преоблякъл се Илия – погледнал се – пак в тия. Та си мисля, че първа длъжност на пишещите българи е да припомнят кои сме, откъде сме тръгнали, къде ни е мястото в съвременния свят. Затова написах тези три приказки ли, легенди ли – за Орфей, цар Рез и Спартак – митологичните върхове в една антична история, тотално приватизирана предимно от гърците, която продължава да бъде безсрамно крадена и от нашите братя-ренегати от Северна Македония.

Що се отнася до книгата „Тракийски легенди“ – тя стана възможна благодарение на изключителните и много необичайни илюстрации на изтъкнатия художник Калин Николов, както и на професионализма на редактора Христо Пацов и на екипа на издателство „Потайниче“.

- Кои са героите от древната ни история, които смятате, че българчетата трябва да познават от малки? Кои легенди децата трябва да научат, за да пораснат добри и достойни хора?

- Чет нямат. Но за да ги познаваме и да разказваме за тях на малките първо трябва да ги изперем от калта, нахвърляна върху им от най-разнообразни чуждопоклонници и отцеругатели. И не става дума за фантасмагории и помпозни тези за древността и изначалността на нашия народ и нашата култура, а за исторически истини и оцелели от пожарища и погроми предания, за книжовни сведения и находки на сериозни и непредубедени историци, езиковеди, етнографи, фолклористи… Грандиозни са находките на българските археолози, но експонирането и популяризирането им продължава да е много трудно, защото за държавната администрация в културата националното продължава да е забранена област. И то на фона на гърците, румънците, северомакединците, турците, сърбите – нямаме нито едни съседи, които да не са късали апетитни парчета от българската история. Та дължим много на паметта на Севт и Котис, на Ситалк и Залмоксис, на Кубрат и Аспарух, Тервел, Омуртаг и стотици други – от античната, средновековната и възрожденската ни история. Отделен пласт са възпетите в героичните народни песни, в житията на българските светии, в произведенията на възрожденците. Наистина чет нямат.

- Как са възниквали легендите. Имат ли те възраст и доколко в тях има истина и доколко измислица?

- Може да се каже, че легендите са древен аналог на съвременната култура и съвременната нравственост. Очевидно са възникнали в безписмените времена поради необходимостта чрез устното предание да се съхранят в човешката памет ярки личности и важни събития като гордост и пример за човешката общност. Но те не са само игра на въображението – в дъното си всяка легенда, всяко предание има напълно реални герои и конкретни техни деяния.

- Кой може да претендира за авторско право на легендите?

- Легендите са съществена част от народното творчество, друг е въпросът, че мнозина писатели, в това число и аз, ползват тази съкровищница за създаване на авторски произведения. Една от целите на това творчество е адаптирането на древните предания към съвременния читател, в това отношение най-талантливите преработки на древни предания се вписват в културната традиция на народа ни и я продължават от древни времена и до днес.

- Сравнете нашите тракийски легенди с тези на други народи.

- Първо трябва да се каже, че пълното отричане на присъствието на тракийски субстрат в генезиса на нашия народ, каквато теза се шири в академичните среди, подлежи на сериозна критика и категорично преразглеждане. През последния век тази необходимост става все по-очевидна и изясняването и ще доведе до припознаване на множество обичаи, обреди, песни, танци, календарни празници, носии, шевици и т.н. като наследени от тракийското ни минало.

Свидетелствата на историята, археологията, топонимията и т.н. са неоспорими в това отношение. Тракийските легенди са безсрамно присвоявани и обявявани за част от митологията на съседни нам народи – да си припомним епоса на Омир за Троянската война, похода на Аргонавтите, легендите за Тезей и за Херакъл и т.н. Така че изучаването на въпроса за митологията на балканските народи и сравняването и с тракийските легенди може да донесе изненади.

- Написахте прекрасна книга - „Великите учители“. Като гледат сега света и живота ни, те може би с разочарование ще кажат: Нищо не сте разбрали от нашите уроци? Така ли е? Или ще ни похвалят като добри ученици?

- Човечеството има удивителната способност да не се учи от грешките си и от учителите си. Написах тази книга след едно паметно пътуване в Индия, където се натъкнах на фразата „посланията на великите си приличат досущ, защото всички те са бозали от кравата на мъдростта“. Наистина нравствените принципи, проповядвани от най-различни религии, са еднакви, в най- лошия случай – много сходни. За съжаление в хилядолетната практика на човечеството тези послания потъват в блатото на демагогията, политическата конюнктура, етническата и религиозната изключителност...

- Вече повече от десет години вие живеете в Ъглен във фамилната си къща. И това след един бурен софийски живот. Как изглежда света от Ъглен, харесват ли го вашите съселяни. Какво ги вълнува най-много и на какво се надяват през новата година.

- Светът, гледан от Ъглен, е доста страховито място. Но моите мъдри съселяни знаят, че светът не е за харесване, а за обитаване. И те го обитават криво-ляво, а когато съвсем им докривее вземат въдицата и отиват на брега на Вита – ужким за риба, а всъщност да погледат в реката и да почакат тя да отнесе в небитието неразборията, немотията, лошотията… А ако съвсем ги стегне чепикът – вземат пушката и отиват в гората – да тренират, може би. Шегувам се, разбира се. А може би и не се шегувам. Лошото е, че оставаме все по-малко – чуваш, че и докато разговаряме, камбаната бие. Утре ще изпращаме поредния българин, чакал цял живот и недочакал светлото бъдеще…

- Жив ли е в Ъглен все още спомена за бележития ъгленчанин Георги Черкелов?

- Жив е, разбира се. За приятелите си той беше Чери, за останалите – другаря Велински. Името му е на плочата пред читалището редом с другите изтъкнати ъгленчани – Трифон Кунев, Илия Волен, Христо Пацов, Дора Боевска… Та споменът за него е жив, но къщата му е мъртва. Добре, че всеки от приятелите му е запазил местенце в сърцето си, където го е подслонил.

- Ще има ли скоро нова книга?

- Надявам се, при това – необичайна. Завърших наскоро съставителството на един албум-антология за Ъглен, в който наред с многобройни мои фотографии съм сложил и произведения на ъгленските писатели, за които стана дума. В момента издателство „Потайниче“ работи по предпечатната подготовка – нямам търпение да я зърна. Подготвям и една дълго лелеяна книга с мистични разкази, като в нея ще включа и новелите от „Чудото с българина“, която излезе преди повече от десет години, та да ги припомня на старите и представя на новите си читатели. Има и други заглавия, и други намерения – ако е рекъл Господ, както се казва. Живот и здраве да е.

Исак Гозес

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук