Красимира Филипова е магистър по право и магистър по международни отношения – право на ЕС, от СУ „Св. Климент Охридски“. Била е прокурор и зам. районен прокурор в Районна прокуратура – Костинброд, зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – София. От 2014 до 6 януари 2016 г. е зам. апелативен прокурор в Апелативна прокуратура – София, след което е назначена за заместник-министър на правосъдието. Ето какво отговоря на различни въпроси относно ситуацията в затворите тя в интервю за "Монитор":

- Г-жо Филипова, колко са затворниците и задържаните под стража?

- В страната има 13 затвора, в това число и този за непълнолетни в Бойчиновци, и 21 затворнически общежития от закрит и открит тип. В тях се намират 7311 лишени от свобода, а задържаните под стража в арестите са 907 души. През последните години броят на затворниците намалява, преди цифрата е достигала 9-10 000.

- А ще има ли нов затвор и кога?

- Съвсем скоро предстои откриването на затворническо общежитие от закрит тип в Дебелт, Бургаско, което на практика е нов затвор, който отговаря на всички условия. Това става за първи път от 26 г. Капацитетът му е за 375 лишени от свобода с възможност да поеме до 450. Превръщането на бивши сгради на МВР в затвор излезе 5 183 718 лв. В момента се извършват довършителни работи. Затворите във Варна и Бургас са сочени като места с много лоши битови условия и пренаселеност в по-голяма степен и усилията ни са съсредоточени там. Близо до Варна има затворническо общежитие от открит тип - Разделна, което е изцяло обновено със средства от Норвежкия финансов механизъм и което открихме през февруари т.г. Оттук нататък ще се мисли и за възможност за изграждане на нова сграда за затвор – при съответния финансов ресурс от Норвежкия финансов механизъм. От една година насам има с какво да се похвалим. Доста неща са направени – през март открихме изцяло обновения затвор в Стара Загора, ремонтирани са и затворите във Враца, Плевен и Ловеч. Освен това се осъществява идеята там, където е възможно, арестите да отиват към затворите, т.е. да се намират в тях. Миналата година това е направено в Бургас и Плевен, а тази година – във Враца и Ловеч. Тези арести изцяло отговарят на европейските стандарти. В Пловдивския затвор миналата година също е правен ремонт, такъв се извършва и в момента там, в Пазарджишкия също тече такъв. В Шумен е изграден нов арест през миналата година.

- Кое провокира подобряването на условията в затворите и арестите?

- Жилищната площ, без да се включва в нея санитарният възел към килията, трябва да бъде минимум 4 кв. метра и ние сме длъжни да осигурим това. Държавата е задължена да поддържа местата за лишаване от свобода в такъв вид, че да гарантира този стандарт. В продължение на десетилетия държавата не е предприемала адекватни мерки и стигнахме дотам, че през март 2015 г. Комитетът против изтезанията да излезе с нарочна декларация с констатация за изключително лоши условия в българските затвори. От своя страна Европейският съд за правата на човека след редица жалби на наши лишени от свобода е установил системен проблем с условията в затворите в България и излезе с пилотно решение, известно като делото „Нешков и други срещу България“. Решението е обявено още през януари 2015 г., но влезе в сила на 1 юни същата година и то ни задължава в срок до 18 месеца, т.е. до 1 декември 2016 г., да осигурим минималните стандарти на лишените от свобода. Когато има такова решение, се замразяват висящите жалби и дела пред Европейския съд за правата на човека, за да се даде възможност на държавата да се справи с този проблем и ако тя не се справи, ще продължи гледането на тези дела и ще се разруши доверието в България като член на Съвета на Европа.

 - Това дело ли наложи да има промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража?

- Да, това накара българското правителство да започне да полага усилия за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Трябва да се подчертае, че става въпрос за осигуряването на минимални стандарти – жилищна площ, свеж въздух, отопление, осветление, в никакъв случай не става въпрос за някакъв лукс.

 - Какво е положението в Софийския затвор?

 - Там предстои ремонт на едно от крилата. Вече са направени доста неща – ремонтирани са залата за удължените 4-часови свиждания, залите за свиждания с близки и с адвокати. В Бойчиновци бе направен сериозен ремонт м.г., там положението е добро, там лишените от свобода към момента са 32-ма. Има идея за преместването му към Врачанския затвор – имаме сграда, която предстои да ремонтираме. В Сливенския затвор има детска ясла и медицински център с всички условия.

- Промените в Закона за изпълнение на наказанията вече са публикувани за обществено обсъждане. Там минималните 4 кв. м жилищна площ вече са включени.

- Да, вече ще го има като изискване държавата да ги осигури. Целта е да бъдат намалени делата на лишени от свобода за лоши условия. В проектозакона създадохме два механизма за даване на възможност на затворниците за директни искания пред съда за това, че държавата не е осигурила нормални условия или че са претърпели вреди. Единият е т.нар. превантивен механизъм – ако затворникът счита, че не са му осигурени нормални условия, ще може да предяви иск към затворническата администрация в съответния административен съд. Съдът образува производство и ако прецени, че искът е основателен, ще разпореди администрацията на затвора да осигури нормално пребиваване и нормални условия - жилищна площ, осветление, облекло, обувки и т.н. Вторият механизъм е компенсаторният – иск пред съда за обезщетение за претърпени вреди от лоши условия.

- Коя е най-съществената промяна, включена в законопроекта?

- Правим сериозна промяна в процедурата, по която един затворник може да бъде предсрочно освободен. Знаете, че във всеки затвор има комисии, които решават това. В тях влизат директорът на затвора, началникът по надзора, социалният работник, психологът, пробационният служител. Когато присъдата бъде изтърпяна наполовина или две трети при рецидивистите, лишените от свобода имат право да поискат условно предсрочно освобождаване. Решението се взема от тази комисия, тя преценява дали да предложи затворника за предсрочно освобождаване или не. Няма разписана процедура за действията на тази комисия. Т.е. дали затворникът се е поправил или не, се преценява от ограничен кръг от хора и могат да се развиват корупционни схеми и зависимости. Отделно той не получава нищо писмено и не може да се защити. Промените предвиждат такива комисии да няма. Искът на лишения от свобода ще минава чисто административно през началника на затвора, който технически ще комплектова документацията, за да бъде внесен в съда. Така затворникът ще може директно да иска от съда предсрочно освобождаване, а по време на делото съдът ще вземе предвид мнението на затворническата администрация и ще реши дали искът е основателен. Може би ще се увеличат тези дела, но това не означава, че ще има масово излизане от затворите. Просто исковете ще бъдат директно до съда, който ще преценява. Предвидили сме и срок от 6 месеца след съдебен отказ за предсрочно освобождаване, през който лишеният от свобода не може да подава иск в съда. Това е пътят – трябва да има директен достъп до съда и той да решава.

- След премахването на тези комисии кой ще решава за преместването на затворниците от закрит в открит тип, тъй като сега това е тяхно правомощие?

- Ще решава еднолично началникът на затвора, но е предвидено, че неговото решение може да бъде обжалвано пред съответния административен съд, така че ще има съдебен контрол на този акт. Въведохме и копие от тази заповед да отива при прокурора по надзора върху изпълнение на наказанието, който може да я протестира. Съдебен контрол може да има и когато началникът на затвора сменя режима на лишения от свобода.

- Промените предвиждат и компенсация, когато затворник не изтърпява наказанието си близо до неговото постоянно местоживеене?

- Да, ако например той е от София, но поради липса на място е в затвора в Ловеч, компенсациите са право на удължени свиждания по-често, повече разговори с близките. Това би могло да се случи, за да се осигурят 4-те квадратни метра жилищна площ за лишения от свобода. Това е стандартът, който Комитетът против изтезанията е определил. Той важи и за килиите, и за арестите. При строежа на нови затвори дори трябва да бъдат предвидени по още 2 кв. м на човек.

- Кога очаквате да бъдат приети промените?

- Разчитаме през есента парламентът да приеме закона. Няма време - срокът изтича на 1 декември тази година.

- А как ще решите проблема с внасянето на забранени вещи в затворите?

- Това е голям проблем и важна мярка за противодействие е да има добра техника, за да не се разчита само на човешкия фактор при проверка на хора и багажи. Проучихме възможностите и открихме техника, по-добра от заглушаването на сигналите на мобилните телефони. Става въпрос за скенери с много възможности, намерихме средства и в най-скоро време ще бъдат закупени пилотно първите, които ще изпробваме, за да видим какъв ще бъде ефектът. С такъв тип скенер, стационарен на входа и подвижен за килиите, може да се правят ефективни проверки, той е много чувствителен и реагира на много неща, може да улавя сигнал от мобилен телефон дори без карта и дори да е разглобен. Може би Софийският затвор е първият, където тези скенери ще бъдат използвани.

- Така ли ще бъде пресечено внасянето на забранени вещи от близки на затворници и надзиратели?

- Освен добра техника трябва и повишено внимание на надзорно-охранителния състав и към надзорно-охранителния състав. Има и случаи на задържани надзиратели за корупционни действия и образувани досъдебни производства, както във всяка професия.

- Колко забранени вещи са открити в затворите миналата година?

- Миналата година бяха задържани 750 мобилни телефона и бяха предотвратени 115 опита за внасяне на наркотици. Все по-често се правят претърсвания, но по-важното е да не се допуска внасянето на забранени вещи в затворите.

- Предвижда ли се увеличение на броя на надзирателите, тъй като на някои места той е недостатъчен?

- Полагаме усилия за осигуряване на нови бройки за надзорно-охранителен състав. Един надзирател понякога на смяна се грижи за над 100 лишени от свобода. А в новия затвор в Дебелт няма как без допълнителни бройки, защото няма откъде да пренасочим достатъчно човешки ресурси.