Виолета Кожухарова, Жената каучук, или Мис Кобрита, е родена в дупнишкото село Самораново. До 24-ата си годишнина тя е учителка във Видин и чак тогава решава да се яви на конкурс за вариететна артистка. Става номер едно във вариететните програми не само у нас, но и по света. Има 30 години трудов стаж. Кожухарова работеше доскоро, докато не я спира тежкото заболяване на ставите коксартроза. Едната става на Вили вече е оперирана, а скоро й предстои операция и на другата, след като с благотворителна кампания се събраха нужните средства. Ден преди 68-ия си рожден ден Кожухарова разказва за болестта си, спомените от миналото и какво още се надява да й се случи.

Г-жо Кожухарова, с помощта на ваши близки и приятели събрахте нужните средства за операциите на двете ви стави. Как успяхте?
- Без Мая Бранкова, Детето каучук, това нямаше да се случи. Тя беше тази, която дойде при мен, видя в какво положение съм и реши сама да ми помогне. Цялата тази организация е къртовски труд, който отнема много време. Изключително съм й благодарна. Била съм й вдъхновителка за каучук и го направи от уважение към мен. Благодарна съм на много хора, които ми помогнаха да събера нужните ми 6585 лв. Прекрасните български артисти - Камелия Тодорова, Васил Петров, Джина Иванова, Красимир Аврамов, Жоро Низамов, Весела Морова, дуо „Експоуз“, Христиана Сарафова, Денко Проданов, Аргир Николов, са хората, които се раздадоха и ни заразиха с таланта си, енергията и любовта и ни накараха да сияем и ни оставиха без дъх. Искам и да благодаря на всички други артисти, които взеха участие в предишните събития - Есил Дюран, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Богдан Томов, Ваня Костова и др. Те са толкова много, да ми простят, ако някого изпусна. Без тези хора нямаше да ходя.

Разговаряме само ден преди 68-ия ви рожден ден. С какви емоции го посрещате?
- С предоперационни емоции, което не е много приятно. При операцията на единия крак отидох, без да го мисля много, но сега вече знам какво ме чака. Напрегнато ми е. В ръцете на много добър екип съм, който се грижи и си обича пациентите. Записана на видео беше първата ми операция и после я гледах, след като ме изписаха. Правя всичко по силите си да върна каучука и да успея да направя това прословуто тържество по случай 70-годишнината ми. Дано съм жива дотогава!

Как започна всичко? Кога откриха болестта ви?
- Страхотни болки изпитвах. Болките ги имах отдавна, но в един момент се затвориха краката ми. Опитвах по всякакъв начин. Прекалено много съм работила, няма друг каучук, който до 60 г. да работи. Повече от 30 години съм била на сцена.

Преди години са ви открили бучка на гърдата. Имали ли сте проблеми с нея оттогава?
- Да, това беше много отдавна. Отидох за интервенция на бюста и д-р Тепавичарова ми я откри съвсем случайно. Тя ми предложи да ида в Швейцария на преглед при неин познат. Трябваше да приготвя 500 франка. Тогава й казах: "Ти да не си луда? Така като ме гледаш, имам ли вид на умираща?". И досега нямам проблеми с гърдата, но никога не се знае. Сега искам да се възстановят ставите ми и да успея на сцената да отпразнувам своя 70-годишен юбилей.

Борбена жена сте. Когато си поставяте нещо за цел, следвате ли го до края?
- Аз нямам много цели в живота. Но работата си я обожавам и давам всичко за нея. Много е трудно, но много я обичам. В момента се прави и моя книга. Ще е биографична, която разказва за живота ми.

Кандидатствахте за Гинес. Какво се случи там?
- Кандидатствах, но ми казаха, че съм твърде млада. Трябваше да приготвя още един номер. Не бях изпратила кутията, но ако се възстановя и успея да вляза в кутията, ще им го изпратя и ще кандидатствам отново.

Мислили ли сте кого да поканите за водещ на юбилея си?
- Още се чудя, обмислям го много. Имам и предложения, но по-нататък ще реша.

На 50-годишнината ви водещ на представлението ви беше Тодор Колев. Приятели ли бяхте?
- Запознахме се на едно тържество. Дойде при мен и ми каза, че иска да ме покани да участвам в "Как ще ги стигнем американците". Участвах там и след това за моя 50-годишен юбилей познати ми предложиха да го поканя. Не мислех, че ще приеме, но го направих. Когато го попитах колко трябва да му платя, той каза: "Как ще ми плащате? Глупости говорите!". Много добър човек! Той ме заведе на първия ми лекар. Имах проблем с коляното. Заведе ме при китаец - специалист по иглотерапия. Лично с неговата кола ме закара. Имам прекрасни спомени с него. Щях да припадна на погребението му. Моята популярност до голяма степен дължа на него. Защото след участието в предаването в телевизията се получиха стотици писма, много хора бяха впечатлени от мен.

Преди това не са ли ви давали по телевизията?
- Не, защото от ЦК на БКП казваха, че номерът ми е със западно влияние. Имах си различни видове костюми. За партийни мероприятия - един, за вариететата – друг, и т.н. Научих се да се адаптирам към съответната сцена.

Канеха ли ви много по партийни събития?
- Канили са ме. С правителствен самолет от Полша са ме връщали, за да участвам в такова събитие. Тогава не съм си давала сметка колко е интересен животът ми. Сега разбирам.

Била сте много привлекателна жена. Имахте ли много обожатели в тези среди?
- Не съм се намирала за красива, знаех, че съм талантлива, и имах самочувствие заради това. Но не смееха много да ме свалят, защото не допусках. Например съм в гримьорната и чувам, че идва мъж с букет към мен. И аз се провиквам: "Мъж ли? Как смее?". И човекът като чуе това, хвърля букета и бяга. Събуждах респект.

Но в гримьорната е идвал и Тодор Живков, за да ви поздрави.
- Бяха ми забранили да казвам къде живея, колко пари ми струват костюмите. Живков дойде в гримьорната и веднага ме попита имам ли си апартамент. И аз не казах, че живея в хотел, излъгах го, че имам жилище. Знам ли, щяха да ме уволнят сигурно, ако му кажа. Но въпреки всичко хубави години бяха.

По-хубави ли от сега?
- О, да! Страхотни години бяха за мен. Аз работех много, имах участия и извън страната, защото там плащаха много добре. Бях много високо платена и не мога да се оплача от нищо. Получавам прилична пенсия. Стига ми да си платя сметките и да не гладувам. Но ето - за операция не успях да събера от тази пенсия.

Пътували сте много по света. Мислили ли сте някога да се установите в чужбина?
- Имала съм възможност, но кой е допускал, че ще стане толкова зле положението в България. Сега съжалявам, в интерес на истината. Сега може би щях да живея по-добре.

Съжалявате ли, че толкова години сте отдали на работата си?
- Не, и за миг не съжалявам. Аз съм родена за това. Станах учителка много млада, защото майка ми искаше. Тя не искаше и да чуе артистка да бъда. Когато започнах да работя на сцената, беше много разочарована. Докарах я да види едно представление и след номера тя идва при мен удивена и вика: "Майко, ама много ти пляскат!". И тогава разбра, че професията ми е сериозна и съм родена за това.

Ходили сте при Ванга. Позна ли нещо за бъдещето, което ви се е случило?
- Ходила съм веднъж с Борис Гуджунов. Бяхме много хора и не бих казала, че много неща ми е казала за бъдещето, освен че синът ми ще е добре. Борето носеше пръстена на един негов приятел, който беше в болница тогава. Когато си тръгвахме, го подаде на Ванга. Тя се обърна, отвори си очите, върна му пръстена и каза: "Кой е този умрелият?". След време попитах Борето какво е станало с този човек и той каза, че е починал тогава в болницата.

Какво си пожелавате за рождения ден?
- За празника си пожелавам операцията да мине успешно и да върна каучука на всяка цена. Юбилея да си направя и спирам!

 

Ина ИЛИЕВА, "България днес"