Искам да спасим Боби, за да живее в нормална среда, да не живее като затворник. Не е виновен за съдбата си. Нека аз да се грижа за него, защото го обичам. Обичах и двете дечица. Направих всичко възможно да ги спечеля и да ги взема. Но не можах да се преборя.

Искам Боби да си е вкъщи. Никой не ми вдига телефона да му чуя гласчето – жив ли е, здрав ли е, как се чувства. Това е, което искам да направя за едно дете – да го спася. С този отчаян зов се обърна към БургасИНФО 57-годишната Жана Динева от бургаското село Брястовец. Тя е леля на майката на двете братчета Николай и Борислав, които от години са отглеждани в дом „Ронкали“.

На фаталния 7-ми юни по-големият брат – Николай, на 13 години, се удави в морето край Моста в Бургас. На следващия ден детето е било погребано. Сега битката на Жана е за неговото по-малко братче – Боби, който е на 11 години. Тя настоява момчето да живее при нея и иска да го осинови.
 
 Майката на Николай и Боби е била е убита от баща им, затова той в момента е в затвора. Първоначално децата са били отглеждани от баба си, която е сестра на Жана. Бабата, поради заболявания и поради не особен интерес към децата, ги е предоставила в дом „Ронкали“. Преди 3 години Жана е направила постъпления да осинови момчетата. Но от „Закрила на детето“ са отказали.

„Направих всичко необходимо, дойдоха у дома, огледаха условията и казаха, че тези деца няма да ми ги дадат. Можели да ми дадат друго, което да гледам и да си стоя вкъщи срещу 500 лева. Аз не искам друго дете, работя в строителството и получавам 1500 лева. Искам нашите деца, те са моя кръв. Така ми беше отказано да се грижа а тях.

Ходих една година да ги видя всяка седмица – купувах им подаръци, дрешки, телефони, носех много храна. Обърнах се към адвокат да водя дело, за да ги спечеля. Искам да спасим поне малкото дете, за голямото вече нищо не можем да направим.“, каза през сълзи Жана. По време на разговора ни тя няколко пъти се разстройваше и се обвиняваше, че не е успяла да се пребори за Николай навреме.



 „Звъня вече няколко пъти и никой не вдига телефона в дома, искам да знам как е детото. Вуйчо му Камен звъни и на него не вдигат телефона. Искаме да го видим, да го прегърнем, да го утешим. На тази възраст децата разбират много неща.“, каза Жана.
 
 Тя научила за трагедията с Николай още в неделя. Звъннал й вуйчото на децата Камен, който е казал, че прочел в интерент, че деца са скачали от моста и едно от тях е от дома и се усъмнил, че може да е Николай. „Започнахме да звъним телефони и така разбрахме, че е нашият Николай. Нямам думи. Избягал е от дома. Нали тези възпитатели там получават заплати?“, трепери от мъка Жана. Самата тя има трима сина, които вече са големи мъже и работят, има и внуче.
 
 „Тъгувам за Николай и се чувствам дори виновна, че не успях да се преборя да бъде до мен, да е жив и здрав и да се радва на природата. Това е един прекъснат живот, не може вече да дойде да види колко е хубаво на село. Спасете Боби, моля ви!

Искам поне той да е щастлив и съм сигурна, че мога да го направя – да учи в хубаво училище, да му дам образование, аз съм един честен и отруден човек, жива и здрава съм. Мога и искам да му предам всичко хубаво от мен. Имам сили, знания и любов за Боби. Знам, че вуйчовците му, както и дядо – ще идват да го виждат.“, зове Жана, която не се е отказала да се бори за 11-годишното братче Борислав.