Близо една година след трагедията в Хитрино две сестри живеят разделени. Дерайлиралият влак разруши родната им къща. Родителите им били затрупани, а от отломките на къщата пожарникарите извадили двете оцелели момичета. Сега те търсят опори, които да дадат смисъл на живота им, предава БНТ.

Когато в ранната декемврийска утрин спасителните екипи извадили жива по-голямата сестра, Рейханя, тя казала: "Искам да живея, още съм много млада". Думи на ужас и неистово желание за живот, които тя не помни. Транспортирали я до варненска клиника. Тогава още не знаела каква зла участ е сполетяла семейството ѝ.


"След два месеца и половина научих, че са починали на място. После ходих до гробищата и не вярвах, че те лежат там", казва Рейханя Рагуб.

След това страшните думи чула от сестра си, 13-годишната Севги. Сред ужаса на декемврийския ден, малкото момиченце запомнило последния разговор на родителите си.

"Тя е чула всичко. Самият ад, когато майка ми и баща ми си казват последните думи. Последните думи на баща ми са били: "Няма спасение от туй нещо, лягай ще умрем". Майка ми е казала: "Какво ще правят децата" и тогава са починали, цялата къща е паднала върху тях", разказва Рейханя Рагуб.

С такива спомени живее и търси нов смисъл в живота си 23-годишната студентка по специалността сигнално-охранителна дейност в Шуменския университет. Помагат й много преподавателите, а висшето училище опрости таксата, за да продължи да учи.

"Това ми е единственото спасение, да завърша университета. Трябва да го завърша заради майка си, защото майка ми заради мене не е можела да учи, да следва мечтите си, а аз трябва да следвам нейното последно желание и трябва да го завърша. Просто съм на крак само заради един човек и то заради сестра ми, защото сестра ми има нужда от майка, баща и кака. Трябва да съм аз нейната майка и баща", вайка се момичето.

Преживяла е много операции, защото най-сериозно са пострадали очите й. Последната била преди дни, когато лекарите извадили парче стъкло, стигнало чак до роговицата.

"Много ми е трудно с тези средства, които са 500 лв. хем да си вземам лекарства, хем да давам пари за гориво, след което вземам фактури и ги давам в общината. Минава определен голям период, докато ми ги възстановят", разкри Рейханя Рагуб.

Времето заличава физическите рани, но не облекчава болката й. Стиска в ръка единствения спомен – семейна снимка, останала от щастливите дни. Пази го само за себе си. А как вижда живота си от тук нататък ли?

"Една мъгла. Мъгла или да го наречем тунел и мисля, че много трудно ще изляза, защото винаги на човек трябват родителите. Винаги имаш нуждата да кажеш мама или татко обаче аз ги нямам вече", говори през сълзи Рейханя Рагуб.

Изгаря я и завистта на хората, които като че ли не виждали мъката ѝ. Питали само за новата къща, която се извисява на същото място. Да, сестрите ще живеят в нея, но без най-скъпите на сърцето им хора.

Ако искате да помогнете на двете сестри, може да го направите на банковата им сметка:

Севги Акиф Рагуб
IBAN BG67UBB80021053293340
OBB BANK RAZGRAD
БАЕ: 20080023