Стефко, българинът, който загина при експлозията на 7-етажната сграда в Мадрид миналата сряда, разговарял по мобилния си телефон със своята приятелка. Това пишат в репортажа си за драмата Мануел Виехо и Берта Фереро във вестник „Ел Паис“.

Това беше последният път, когато разговаряха. Един мъж се обади на приятелката си улица Calle de Toledo номер 98 в Мадрид в 14:54 часа миналата сряда.

Трагедията е огромна! Стефко е загиналият българин при взрива в Мадрид

Разговорът продължава 33 секунди:

- Казаха ми, че всички документи са добре.

- Чудесно!

- Подадох ги и се прибирам. Къде си?

- Зареждам мобилния си телефон в Burger King на „Пласа де Опера“, където винаги.

- Къде ще хапнем?

- Вкъщи.

Следва оглушителен трясък от счупено стъкло.

"Здравей? Стефко? Стефко? Добре ли си?".
 Мъката е огромна! Загиналият Стефко при взрива в Мадрид само след ден е щял...

Стефко Иванов Коцев, българинът, който е пред 47-мия си рожден ден, току-що е убит от експлозия на газ в седеметажна сграда. Излизал от център за социални услуги, където кандидатствал за получаване на минимална помощ. Взривът го поваля, докато той минаваше по улицата и разговаряше с приятелката си на мобилния си телефон.

По това време десетки жители в района започнаха да се обаждат на 112. Бял облак дим се издигна към небето на Мадрид. Никой не знае какво се е случило. Хиляди мадридчани започват да получават снимки и видеоклипове в своите групи WhatsApp. „Добре ли си?“, „Какво се случва в Пуерта де Толедо?“.

Сирените на десетки линейки, пожарни коли и полицейски коли започват да звучат и преминават през центъра на столицата на Испания с пълна скорост. Седеметажна сграда до училище и старчески дом току-що е рухнала до основите. На улица „Толедо“ мирише на газ. Развалините са навсякъде. Главните испански телевизии прекъсват предаванията си и се включват на живо. Над района започва да прелита хеликоптер на Националната полиция.

Междувременно, на по-малко от километър от там, приятелката на Стефко все още не знае нищо за приятеля си. Българката Мариана Кирилова, на 46 години, му се обажда отново в 14:56. В 14:58 ч. В 15.05. В 15.09. В 15.20ч. В 15:22 ч. В 15:32 ч. В 15.58 часа. В 16.10. В 16:37 ч. И в 17:14 ч.

Единадесет призива на отчаяние. Всички те изчерпват времето за изчакване. Никой не отговаря. Кирилова решава да се прибере вкъщи, за да го изчака. Сигурно няма нищо страшно, мисли си тя.

При връщането вкъщи на 3 минути пеша от централния площад „Пласа де Антон Мартин“, мизерията се връща на дивана. Няма осветление, няма отопление, няма телевизор, няма и интернет, разбира се. Наемът на апартамента не се плаща от една година.

Часовете минават. Кирилова не е нито гладна, нито жадна. Тя е сама, седнала на дивана, вперила поглед в счупения екран на мобилния си телефон в ръката си и чака сигнал. В 1,47 часа в четвъртък цяла Испания научава, че при експлозията са загинали четирима души, 10 са ранените.

Сред жертвите са свещеник, енориаш, дошъл да надзирава котлите, зидар, който се разхождал там, и Стефко. Тя обаче все още не е разбрала. Не получава обаждания. Не е и WhatsApp. Целият Мадрид беше вцепенен и в стая без светлина на по-малко от километър от експлозията имаше българка, която чакаше новината, която всички знаеха.

„Цяла нощ плаках, защото не знаех какво се е случило. Не знаех къде е Стефко!”, разказва тя през сълзи със снимка на приятеля си на мобилния си телефон в кафене близо до къщата си.

На следващата сутрин Кирилова излиза през вратата. В съзнанието й е мистериозният и прекъснат внезапно разговор.

Тя отива до супера за да поиска милостиня, както винаги. Така в най-добрия случай събира по шест или седем евро на ден, за да сготви нещо у дома на газовата печка. Казва, че са били така повече от година. „Не мога да си намеря работа“, оплаква се жената. Пандемията е още по-сурова спрямо, хората, които не се виждат.

Изведнъж двама цивилни полицаи я спират насред улицата, точно когато се запътва към супермаркета:

- Познавате ли Стефко?

- Да, какво се е случило?! Какво се случи?!

- Елате тук за момент. Ние сме полиция.

Агентите я придружават до вкъщи, където тя отказва да поиска психологическа помощ. "Не искам нищо. Не искам нищо“, настоява тя и днес.

През изминалите дни тя продължава да моли за милостиня при „Меркадона“. Междувременно тялото на Стефко остава в Института по правна медицина „Валдебебас“ в северната част на Мадрид.

Кирилова заяви пред полицията, че иска да види приятеля си. Полицията не й го препоръчва поради последиците от страшната експлозия. И започна нова юридическа и съдебна бъркотия.

Кирилова не може да удостовери пред разследващите, че е близък роднина. Никой не учи на бюрокрацията на смъртта. Те бяха гаджета, но не бяха женени. Има документи, които тежат повече от техните 3 години заедно.

Полицията започва издирване на роднини на Стефко в България. Процедурата, която трябва да се следва в тези случаи, винаги е една и съща, според говорител на Института по правна медицина в Мадрид. Когато се случи нещо подобно, научната полиция или Интерпол отговарят за намирането на роднините на починалия след съдебно разпореждане – или за да съобщат за смъртта, или да проверят дали могат да поемат отговорността за погребението.

Ами ако нямат финансови средства за достойно погребение? Градският съвет ще поеме разходите в този случай. Това последно сбогом се нарича благотворително погребение.

Но преди да се стигне до него, полицията има две седмици да намери роднините. 14 дни размяна на документи между държави и администрации. Търсенето на семейството на Стефко беше трудно. "Не можахме да намерим майката", казва Петя Паулова, говорител на българското посолство в Испания.

Благодарение на приятелите на Стефко в Мадрид накрая те успяха. Те, които се дистанцират от приятелката, която не познаваха много добре, се свързаха с майката, 64-годишна жена, която беше овдовяла за втори път преди 40 дни. След като съобщиха за трагедията, те започнаха да събират пари, за да може тя да стигне до Мадрид. След това отидоха в посолството. И успяха да ускорят нещата.

Стефко няма живи братя, чичовци или баби и дядовци. Единствената фамилна линия, която му беше останала, беше майка му, която бе открита чак на петия ден. „Тя не може да поеме отговорността за погребението, защото няма финансови средства“, казва приятел на Стефко от столицата, който предпочита да не казва името си.

Той бе един от 20 000 българи, живеещи в Мадрид. Як мъж, не много висок, пристигнал в Испания преди 20 години от Сливен - осмият по население град в страната - разположен на три часа път с кола от столицата София. Оттам той замина, както много други, за да намери по-добър живот, преди да навърши 30 години. Младостта понякога има само това.

В квартал Лас Летрас и около централния площад „Антон Мартин“ той беше добре известен. „Боядисваше къщи, когато му се обаждаха“, спомня си приятелката му. Малки поръчки, които му позволяват да оцелява във всекидневието, откакто пристигна в Мадрид.

„За нас той беше много добър приятел, услужлив, с чувство за хумор, весел“, написаха приятелите му в българския дигитален вестник Bulletin.bg. "Той имаше голямо сърце!" Той беше фен на Манчестър Юнайтед и беше страхотен танцьор на танца Тропанка от североизточна България.

Преди малко повече от три години и половина животът му се пресича с българка насред централна улица в Мадрид. Беше само миг, в който два погледа се пресякоха.

„Само се видяхме - и той беше за мен, а аз за него“, обобщава тя. По това време тя живее в Барселона и се препитава с миене на чинии в ресторант до плажа La Barceloneta. Връзката им е от разстояние в продължение на година.

Преди самата тя да реши да вземе куфарите и да отиде в квартал Лас Летрас, за да живеят заедно. „Беше много добър, много, много добър“, спомня си тя на своя развален испански.

В деня на взрива Стефко се е срещнал със служителка от социалните, за да поиска заявлението за минимален доход. Двойката беше на ръба. Тялото му ще бъде кремирано през следващите няколко дни. Майката пристигна в Мадрид този петък след 72 часа в автобус. Билетът и погребението му са платени от приятелите на сина й. Те събраха 1800 евро.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Източник: DarikNews