История за човечност насред сутрешния хаос и нерви разтърси Пазарджик. Шофьорка се превърна в истински ангел хранител за таксиметров водач, получил инфаркт зад волана, докато десетки автомобили просто го подминавали с клаксони и ругатни, пише "Марица".
Случката се разиграла малко след 07:30 часа край светофара до затвора в града. Антония Банкова пътувала за работа от село Ивайло, когато попаднала в задръстване.
На зелен сигнал всички бързали да преминат, но едно такси останало неподвижно.

„Имаше една таксиметрова кола, която не потегли и естествено получи много клаксони“, разказва Банкова. Първоначално и тя решила да изпревари автомобила, но забелязала, че колата се тресе, а шофьорът вътре се гърчи и натиска педала на газта неконтролируемо.
„Отворих вратата и видях човек на около 60-65 години, почти в безсъзнание. Дишаше тежко, изхърка и клюмна глава. Мисля, че получаваше инфаркт“, споделя тя.
Антония веднага включила аварийни светлини и започнала да спира преминаващите коли с молба за помощ. Почти никой не реагирал.
„Колите не спираха да бибиткат и да недоволстват. Никой не спря. Само един мъж с двете си деца, който също бързаше за училище“, казва тя.
Двамата подали сигнал на тел. 112 и останали при мъжа до пристигането на линейката, която дошла след около 15 минути.
Вместо разбиране обаче, хората около тях продължавали да крещят и да псуват заради задръстването.
„Получавахме ругатни, че пречим на движението. Хора, в какво се превърнахме? Това можеше да е вашият баща, съпруг или брат“, написа разтърсената жена в социалните мрежи.
Вълна от реакции
Публикацията ѝ предизвика вълна от реакции. Говорителят на полицията в Пазарджик Мирослав Стоянов благодари на Антония и на другия шофьор за човешката реакция.
„Понякога си мисля, че сме стигнали до момент, в който вместо да помогнем на човек, ще извадим телефоните, за да снимаме“, коментира той.
От МБАЛ „Пазарджик“ също реагираха. Д-р Димитър Бакалов от Спешното отделение благодари за адекватната намеса и съобщи, че мъжът е настанен за лечение.
Историята на Антония Банкова показа не само колко крехка е границата между живота и смъртта, но и колко рядка започва да става най-естествената човешка реакция – да спреш и да помогнеш.