Девет коалиционни правителства е имала страната ни от 1990 година насам. Това показа справка, изготвена от „Телеграф“.

След като първите два кабинета след 1989 година са чисто партийни - на БСП и с премиер Андрей Луканов, следват няколко, които са коалиция.

Такова по своята същност според политолози е и програмното правителство на Димитър Попов, което е назначено на 22 декември 1990 г. То управлява страната до 8 ноември 1991 г. и е съставено от независими експерти, представители на БСП, СДС и БЗНС. Разпределението на министрите е по квотата 7:6:3:2.

„Това всъщност е първото коалиционно управление в началото на 90-те. В него участват основните врагове - СДС, БСП, ДПС. Тогава съставиха правителство, което е коалиционно по своя формат, но като характер е програмно.

Самата коалиция се формира около програма, а не защото се харесваха помежду си“, коментира политологът доц. Татяна Буруджиева.

Другият такъв кабинет е на Любен Беров. Той е избран на 30 декември 1992 г. и е съставен с мандата на ДПС. Управлява страната до 17 октомври 1994 г. Кабинетът е съставен от граждански експерти и се ползва с парламентарната подкрепа на ДПС и БСП.

Експертно

Правителството „Беров“ беше тип експертно, характеризираше се с това, че не е политическо, но отново е коалиционно като подкрепа в Народното събрание (НС). Това е едно от най-ефективните по отношение на обществото правителства“, обясни доц. Буруджиева.

Кабинетът на Иван Костов през 1997 година също е тип коалиционен. Той управлява до 2001 година с мандата на ОДС (СДС, Демократична партия, БЗНС-Народен съюз), а разпределението на министрите е в съотношение 13:2:1.

След вота през 2001 година новосъздаденото НДСВ започва преговори с основните политически сили за образуване на коалиционно правителство. Отказът на ОДС да участва в кабинета води до обединение с ДПС. В кабинета влизат като независими и двама министри, подкрепени от БСП. Разпределението е в съотношение 12:2:2.

През 2005 година е избрано правителството на Сергей Станишев, което стана известно като „тройната коалиция“. То управлява с мандата на ДПС и е формирано на базата на споразумение между трите най-големи парламентарни сили - БСП, НДСВ и ДПС.

Разпределението на министрите е на квотен принцип 8:5:3:1, тъй като влиза и 1 независим експерт. Коалицията управлява до 2009 година.

Орешарски

На 29 май 2013 година е избран кабинетът на Пламен Орешарски. Той е формиран от политически дейци на БСП, ДПС и независими експерти. Разпределението на министрите е в съотношение 10:3:3.

Коалиционно е и второто правителство на Бойко Борисов. То управлява от 2014 до 2016 година. В него влизат ГЕРБ, „Реформаторски блок“, „Патриотичен фронт“ и АБВ. Разпределението на министрите е в съотношение 10:4:2:1 и двама безпартийни.

Кабинетът „Борисов“ 3 от 2017-а също е от обединение - между ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Разпределението на министрите е в съотношение 16:4.

Четворна коалиция имаме от декември 2021 година. Тогава премиер е Кирил Петков, а първоначално в правителството участват „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ). Разпределението на министерските постове е 10:4:4:3, след което ИТН излезе от управлението.

Коалициите по принцип са неизбежни във време, когато нямаме видимо открояваща се политическа сила, която максимално да ангажира обществото с някакви каузи. Няма нищо лошо в това, въпросът е какви са самите коалиции.

За да са ефективни, е необходимо да не приемаш другите политически партии като врагове. А у нас често е точно така“, коментира доц. Буруджиева.

Според нея тогава не могат да се родят смислени обединения, които да решат сериозни проблеми на обществото.

Врагове

„Въпросът е кога партиите ще спрат да се приемат като врагове. Това е дълъг процес, защото изисква много усилия, но засега не виждам голямо желание за това“, каза още политологът.

Тя допълни, че високата избирателна активност също може да доведе до коалиции, но тогава партиите имат по-голяма легитимност.

„Това е условие да има сериозно отношение на формациите към властта. Причината е, че усещайки своята слабост, са склонни да използват управлението за други цели, а не за общото благо“, обясни доц. Буруджиева.