„Екзитполът е най-голямото предизвикателство за всяка една социологическа агенция заради мащаба на изследването и времето, в което трябва да се осъществи. Той се прави само и единствено на територията на страната.

Над половин милион избиратели решават за кого да гласуват дни преди изборния ден“, това заяви политологът от Агенция „Тренд“ Димитър Ганев.

Той обясни, че в изборния ден всяка една агенция разполага с мрежа от около 200 – 300 анкетьори, които по предварително получени инструкции трябва да направят общо между 6000 и 8000 интервюта.

„Всичко това трябва да се обработва паралелно и така в края на изборния ден в 20 часа да представим прогнозни данни за това как са завършили изборите“, каза Димитър Ганев пред БГНЕС и подчерта, че фундаментът на изследването е извадката.

Политологът уточни, че от всички над 12 хиляди секции в цялата страна се избират между 120 и 150 секции, които да възпроизвеждат изборния резултат от последните национални избори, т.е. това са избрани предварително секции, които дават резултат такъв, какъвто е бил на изборите през октомври 2022 г.

След като се направи тази извадка, изберат се конкретните секции, в зависимост от големината на секциите се изпраща екип от двама или трима анкетьори, които са там от началото до края на изборния ден.

„Общо взето тяхната задача е да приканват, в случая всяко трето лице, което е упражнило правото си на глас, да повтори своя вот в анкетна карта“, отбеляза той и допълни, че по регламент на Централната избирателна комисия (ЦИК) екипът трябва да бъде на разстояние от 3 метра от секционната избирателна комисия.

Ганев съобщи, че анкетата е от четири страници. В първата страница е обяснено какво представлява изследването, че то е анонимно и данните ще бъдат използвани само и единствено в обобщен статистически вид.

„На втората страница са всички партии, които са регистрирани в ЦИК, със съответния номер и съответното изписване така, както са регистрирани“, добави той.

Анкетата съдържа и няколко допълнителни въпроса, които дават ценна емпирична информация за профила на избирателите, а именно дали са гласували с хартия, или с машина, кога са взели решението си за кого да гласуват и за кого са упражнили правото си на вот на изборите през октомври м.г., т.нар. електорална миграция.

„На последната страница е блокът с демографски въпроси – пол, възраст, завършено образование, етнически произход и работен статус, като по този начин ние впоследствие, след като се попълнят тези данни от съответния респондент, ги обобщаваме в статистически вид и можем да дадем демографски разбивки за профилите на всеки електорат, които са много ценни за анализа след това“, посочи политологът.

„Анкетната карта се попълва самостоятелно“, каза Ганев и уточни: „Без да ви наблюдава представител на нашия екип, тя се затваря и се пуска в непрозрачна урна и по никакъв начин няма как да бъде засечено кой как е гласувал, а и никой не се вълнува конкретно кой как е гласувал, вълнуваме се единствено от обобщения вид на данните както за основния въпрос за кого гласувахте преди малко, така и за демографските профили на отделните електорати“.

Данните в анкетната карта, обясни той, се диктуват от съответния екип по телефона в колцентъра на социологическата агенция на всеки два часа, въвеждат се в сървърната система, тече обработка и така на няколко вълни – в 8 ч., в 10 ч., в 12 ч., в 14 ч., в 16 ч., в 18 ч. и в 20 ч. се натрупват данни от това проучване и съответно в 20 ч. вече има достатъчно голямо натрупване в рамките на между 6000 и 8000 интервюта, които са напълно достатъчни, за да дадат картина как е минал изборният ден, и то със статистическо отклонение от максимум 1,5%.

„Тук има няколко предизвикателства, които трябва да отчетем. Първо, екзитпол от всички агенции, без изключение, се прави единствено и само на територията на страната“, поясни политологът и посочи, че в зависимост от изборите в чужбина обикновено гласуват между 100 и 200 хил. души.

Ганев обясни, че това разпределение в чужбина понякога е играло роля, за да определи дори победителя, като даде конкретен пример с изборите, които се проведоха през месец юли 2021 г.

„ГЕРБ-СДС бяха на първо място в страната, но с гласовете от чужбина, когато те бяха обработени, реално се оказа, че ГЕРБ-СДС са на второ място“, припомни той и подчерта, че няколко хиляди гласа деляха коалицията ГЕРБ-СДС от първото място, но първа политическа сила стана „Има такъв народ“ (ИТН).

Политологът акцентира и върху друго предизвикателство в екзитпола – т.нар. откази от участие в проучването, като за различни избори те варират между 30 и 35%. „Това са хора, които, дори и приканени от нашите анкетьори, дори и след като им е разяснено, че данните се ползват само в статистически обобщен вид и при пълна анонимност, отказват да повторят вота си в анкетната ни карта“, обясни още той, но уточни, че това никога не е влияело в такава степен на крайния изборен резултат, че да увеличи грешката.

Ганев все пак даде пример с Франция, когато част от гласоподавателите на Марин Льо Пен не декларираха, че са гласували в екзитполовете за нея и се получи една огромна разлика от 5 – 6-процентни пункта между екзитпола и крайния изборен резултат. „Има случаи в други държави, в които лидерите са призовавали да не се участва в екзитполовете, което също се явява проблем“, коментира той, но добави, че в България засега такъв проблем не е имало.

Друго много важно нещо, според политолога, което е и част от обяснението защо непрекъснато се казва „вие пак не познахте“, когато има разминавания с повече от 2 – 3% в социологическите проучвания, е въпросът „Кога взехте решението си за кого да гласувате?“, който има четири опции за отговор – „преди кампанията“, „по време на кампанията“, „последните няколко дни“ или самия изборен ден.

„Сборът между трета и четвърта опция, т.е. „последните няколко дни“ или „реших днес“ на почти всички избори в последните няколко години е 20%“, заяви Ганев и допълни, че между 9 и 11% от избирателите отговарят, че са взели своето решение в самия изборен ден и между 9 и 11% споделят, че са стигнали до решение „в последните няколко дни“, което прави 1/5 от всички избиратели, които са упражнили правото си на глас на дадените избори.

„Представете си в една ситуация, като тази в момента, очаквайки активност между 2,5 млн. и 2,7 млн. души, това прави малко над половин милион души, които решават в последните няколко дни за кого да гласуват.

И действително, ако има вълна в някаква посока – вълна на наказателен вот, на протестен вот или нещо, което обръща кампанията в последната седмица, ето едни половин милион гласа, които могат да наклонят везните в една или друга посока“, каза още Ганев и уточни, че тези половин милион гласа невинаги се разпределят спрямо една партия, най-често те се разпределят между няколко, но е от огромно значение в какви дялове става това.

Политологът коментира, че това е един огромен масив от гласове, който често може да обърне вота от това, което социолозите са получавали в предварителните проучвания, като структура на подредба и т.н.

„Това е т.нар. електорална периферия, за която партиите така силно се борят. Почти на всички избори е 20%“, съобщи той и отбеляза, че трябва да се има предвид, че в последните две години избирателната активност спада с всеки един избор и до голяма степен изборите се решават от твърдите партийни ядра много повече, отколкото т.нар. електорални периферии.

„Например, огромна част от електората на „Продължаваме промяната“ (ПП) на изборите през ноември 2021 г., в които не се очакваше такава убедителна победа от тяхна страна, тогава над 40% от техните избиратели бяха взели решение да гласуват за тях в последните няколко дни, което и до голяма степен предопредели тази тяхна изборна победа“, подчерта Ганев.

Той поясни, че тогава това, което се случи, беше консолидация на почти целия протестен вот под техните знамена и тогава предварителните социологически проучвания бяха надценили другите партии на протеста – „Демократична България“ (ДБ), ИТН, БСП, което доведе до неочакван резултат за ПП тогава.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук