Защо Лео не спечели Оскар?

Най-оспорваната надпревара при оскарите тази година бе за най-добър актьор. Малко преди награждаването беше почти сигурно, че изборът е сведен до Чиуетел Еджиофор за ролята в &quot;12 години в робство&quot; и Матю Макконъхи за &quot;Клубът на купувачите от Далас&quot;. И Матю спечели.<br /> <br /> Имаше и още едно сигурно нещо - че Леонардо ди Каприо няма как да спечели статуетката - не само сега, а и по принцип. Освен ако не се превърне в друг тип актьор: много по-малко готин. Защото готините типове не печелят &quot;Оскар&quot;. Въпреки че всичко онова, което днес наричаме готино, дойде от джаза и се разпространи с поп музиката, въпреки че филмите запознаха масите с &quot;готиното&quot; и им дадоха достъп до него. Къде другаде можеш да стоиш и да гледаш с часове готини хора?<br /> <br /> Филмите по природа се превърнаха в масов феномен именно заради тази способност - да покажат нещо готино. Но защо се оказва така, че съвсем малко от онези актьори, които се превъплъщават в готини роли, печелят наградата на Академията? <br /> <br /> Замислете се за онези готини филмови икони, които никога не са вземали статуетката - Кари Грант, Ричард Бъртън, Джеймс Дийн, Самюел Джексън, Гари Олдман и Том Круз. <br /> <br /> Пол Нюман и Хъмфри Богарт едва в края на кариерата си спечелиха оскарите - чак когато готиното в тях се износи. Другите двама победители от клуба на готините - Джак Никълсън и Марлон Брандо - също получиха оскар, едва когато навлязоха в петдесетте. <br /> Това да бъдеш готин актьор не означава, че ролите ти не са страхотни. И ние като публика знаем това. Но има една неприятна истина - подобен тип много рядко може да хване вниманието на Академията. За да разберем защо, ще дадем дефиниция на това, което наричаме &quot;готино&quot;. За целта ще поговорим за един от най-готините актьори - Брад Пит, който никога не е печелил &quot;Оскар&quot; и е номиниран само два пъти за две десетилетия суперроли в киното. <br /> <br /> Как Пит въплъщава &quot;готиното&quot;? Режисьорът Андрю Доминик казва: &quot;Когато гледаш Брад, винаги чувстваш, че под повърхността се случва нещо, но не си сигурен какво. Мисля, че това е причината Пит да е звезда - той притежава качеството на мистерията. Никога не те кани да споделиш неговата позиция&quot;. <br /> <br /> Никога не те кани да споделиш неговата позиция - ето това е добра дефиниция за онова, което наричаме готино. Готиният актьор предизвиква адмирации, завист, възхищение много повече отколкото съчувствие, защото докрай остава загадка. Образите на готините актьори те оставят в състояние, в което повече се чудиш какво ли би било, ако си като тях, отколкото да си представяш, че можеш да си същият. <br /> <br /> А какво е обратното на готините роли? От другата страна на тази линия е Том Ханкс. Неговият талант е различен - винаги те кани да споделиш позицията му. Силата на Ханкс се дължи на способността му да комуникира с публиката и адски бързо да създава чувството за съпричастност. Именно заради това е толкова успял на Оскарите. Номиниран е пет пъти за главна роля и е спечелил два - само още четири души в историята на Холивуд са достигали до този успех. <br /> Линията Пит-Ханкс може да бъде използвана за това да познаем кой ще спечели наградата на Академията - не само тази година, а и за всяка следваща. Онзи актьор, който повече се приближава до стила и ролите на Брад Пит, е по-малко вероятен победител. Понеже Академията фаворизира персонажи, които носят недъзи и психически болести, хомосексуализъм или грозота. Академията награждава онези актьори, които тръгват от тази позиция, но успяват да се протегнат към публиката и да й въздействат чрез съчувствието. <br /> <br /> Правилото Пит-Ханкс може да се приложи и към тазгодишния избор между Еджиофор и Макконъхи - вторият беше по-близо до метода на Ханкс. Правилото Пит-Ханкс може да обясни дори защо самият Том Ханкс не беше номиниран за ролята си в &quot;Капитан Филипс&quot; - за първи път той беше по-близо до Брад Пит, отколкото до самия себе си - играеше готин тип!<br /> <br /> И сега да се върнем на Леонардо ди Каприо. Той казва ужасно много неща във &quot;Вълкът от Уолстрийт&quot;. Просто маниерът му е онзи, който не търси задължително съчувствие. Когато той прави първото си обаждане, целият офис мълчи и започва да го гледа. Ние, като зрители, правим същото - следим с любопитство момента, харесваме го, но Лео ни остава чужд. Ние не сме Джордан Белфорт и знаем това. <br /> <br /> Ако си припомним последните роли на Ди Каприо, ще видим, че там важи същото правило. Образите му в &quot;Джанго без окови&quot;, &quot;Великият Гетсби&quot;, &quot;Хвани ме, ако можеш&quot;, &quot;Авиаторът&quot; са все страхотни роли, но не и такива, с които лесно можем да се идентифицираме. Това почти сигурно означава всичко друго, но не и награда на Академията. <br /> <br /> Лесно можем да си обясним победата на Макконъхи. Ролята му е на мачо-хомофоб, който обаче прави напълно Ханксова траектория - в началото ни е антипатичен, но после предизвиква силно съчувствие и се свързва напълно с публиката. Забележете още нещо: кога Макконъхи беше отличен от Академията? Всичките му роли първоначално бяха от готиния тип. Но той постепенно претърпя безпрецедентна трансформация. Започна от позицията на Брад Пит и с последния си филм се приземи в тази на Том Ханкс. Ставаше все по-малко готин с всяка следваща лента. Арката на неговия герой в &quot;Клубът на купувачите на Далас&quot; напомня и на това, което се случи и със самия Макконъхи. Той вече не е готино момче и затова спечели &quot;Оскар&quot; за най-добър актьор. А колкото по-дълго Лео остава готин, толкова по-малък е шансът му да грабне статуетка. <br /> <br /> <em>Джеймс Мърфи, превод на</em> <a href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-03-05&amp;article=484145" target="_blank"><strong>&quot;Стандарт&quot;</strong></a> <em>със съкращения от &quot;Венити Феър&quot;</em>