Скандал с турист принудил атентатора от летище Сарафово да се самовзриви, вместо да остави бомбата в багажника на автобуса и да избяга. Адската машина в раницата на Мохамед Хасан ел Хюсейни не е задействана от негов съучастник с дистанционно, както се твърдеше по-рано, става ясно от обвинителния акт по делото за атентата, който бе внесен в спецсъда.
На 18 юли 2012 г. Хюсейни пристигнал на аерогарата в Бургас в 17,10 ч с такси. На гърба си носел самоделката, направена от него, а на гърдите си - друга чанта. За да не се набива на очи и да се слее с тълпата, Хюсейни се облича като турист - със синя спортна фланелка, карирани шорти, бели маратонки и бейзболна шапка. Перука крие част от лицето му, пише "24 часа".
 
След само 8 минути вече бил в залата за пристигащи и веднага проверил дали е кацнал полетът от Израел, който очаквал. Разбрал, че туристите вече са слезли, Ел Хюсейни тръгнал към паркинга на летището. По пътя го засекли няколко охранителни камери, които се оказали ключови в разплитането на атентата.
 
Докато туристите се качвали в автобуса, терористът
изчаквал най-подходящия момент, за да може да сложи бомбата и да ги взриви всичките.
 
В 17,23 решил да пристъпи към зловещия си план и тръгнал към паркирания автобус №2, който трябвало да откара 43-ма израелци в Слънчев бряг. Само минута по-късно Ел Хюсейни се опитал да извади току-що поставения куфар на Ицхак Коланги и да сложи там раницата си с бомбата. Коланги обаче го видял и след кратка размяна на реплики осуетил плана му. Притиснат от обстоятелствата, терористът трябвало да действа бързо, защото атентатът бил на път да се провали.
 
В безизходицата си Ел Хюсейни направил крачка назад и на метър от автобуса задействал бомбата, става ясно от обвинителния акт по делото.

Последвал взрив с мощност между 2 и 3 кг. тротилов еквивалент, който убил на място 5-има израелски туристи, включително Коланги, българския шофьор на автобуса Мустафа Кьосов и атентатора, а 39 души били ранени.
 
Бомбата е направена от амониевоселитрена смес със 79% амониева селитра и 19% тротил и общо тегло от 2,2 кг. Разследващите са установили, че тя е била изсипана в тенджера.
 
Бомбата е взривена с електродетонатор, захранван от 9-волтова батерия “Тошиба”, а за задействащия механизъм са използвани китайски радиостанции Wieierwei Vev-3288S. Ел Хюсейни ползвал и декодер, който затваря бойната електрическа верига на детонатора, а за запалителни елементи пригодил два термоса, пълни до половина с пропан-бутан.
 
Бомбата била подсигурена от случайно взривяване от радиостанции със същата честота с помощта на двутонално кодиращо устройство, което атентаторът задействал сам.
 
Именно предпазната мярка го спасила от това да гръмне още на път за летището. Преди атентата терористът бил в с. Равда под фалшивата самоличност на американеца Жан Филип Мартин. Половин час преди взрива той отишъл до стоянката с жълтите коли и пробвал да наеме таксито на Николай Каневски до летището. Мъжът обаче обяснил на терориста, че на стоянката си има ред и го препратил към Йонко Тодоров.
 
“50 лв.”, отсякъл на английски таксиметровият шофьор. Терористът опитал да се пазари за по-ниска цена, но номерът не минал и се съгласил. Качил се в опела му и попитал на английски език колко време ще им отнеме пътят до летището. Полученият отговор - около 25 минути, го устройвал и мъжът повече не задавал въпроси, а кротко държал раницата с бомбата.
 
Около Ахелой обаче антирадарът за камери на Пътна полиция, монтиран в таксито, изпиукал. Ел Хюсейни веднага попитал Тодоров дали това е антирадар и получил положителен отговор. Според разследващите въпросите му били строго технически и показвали знанията му в сферата на технологиите. Терористът всъщност се интересувал дали е възможно честотите на уреда да съвпаднат с тези на бомбата му и да я задействат, макар да се бил подсигурил от случайно избухване.
 
На няколко пъти атентаторът проверил и местил нещо
в багажа си, разказал таксиметровият шофьор и обяснил, че се чувало шумкане. Добавил, че терористът бил припрян и бързал. Тодоров го попитал в колко е полетът му. Атентаторът излъгал, че гони самолет в 19 ч.
 
Според разследващите Ел Хюсейни имал детайлни познания в сферата на техниката, компютърните технологии, физиката и химията и сам е сглобил бомбата. 23-годишният терорист с френско и ливанско гражданство е завършил Френско-ливански лицей през 2006 г. с физико-математически профил. През 2010 г. се записал като студент в Университета “Клод Бернар” в Лион и учил математика и информатика. 2 години по-рано взел лиценз по обща информатика от висше училище в Бейрут.
 
На 30 октомври 2010 г. продължил с обучението си в сферата на технологиите. Записал се на курсове, организирани от Националната консерватория по изкуствата и професиите, за да вземе ниво 3 - “Анализатор програмист по информатика”. Година по-късно видял, че трябва да навакса пропуските си и минал ниво по-надолу - “Архитект - Компютърен концептуалист с опция информационни системи”. Успял да изкара и изпитите.
 
Междувременно почнал работа в компютърна фирма, като дал диплома за компютърно обучение първа степен. В автобиографията си написал, че може да програмира на .net и java (компютърни езици - б.а.) и има специализация в обектно-ориентираното програмиране. Английският му бил на много добро ниво.
 
Заради техническите му умения и познания било решено той да направи бомбата и да я задейства. Всички компоненти за нея освен тротила се продават свободно в България.
 
За атентата му помагали двама души, с които поддържал
връзки основно през фейсбук.
 
Според разследващите Мелиад Фарах и Ел Хадж Хасан са били в България около 20 дни преди атентата. Фарах трябвало да разузнае мерките за сигурност. Роденият в Австралия мъж с ливански произход проучвал кога пристигат туристите и споделял информацията с Ел Хюсейни и Хасан.
 
Именно заради разузнавателната си роля Фарах дошъл първи у нас - на 28 юни. Той излетял от Бейрут за Варшава дни по-рано. Веднага хванал друг полет за Чехия, където прекарал една нощ. В влак стигнал до Румъния, откъдето взел такси до Русе. Според разследващите така той се е стремял да прикрие следите си и да не може да бъде проследен.
 
Настанил се в хотел и още на следващия ден тръгнал за Варна. Там бил и Ел Хюсейни, но няма данни двамата да са се срещали. Маршрутите им обаче съвпадали, за да могат да обменят информация и да се подготвят по-добре за атентата. Фарах също имал технически познания и давал съвети за самоделната бомба.
 
След като няколко пъти сменял хотели във Варна и Русе, Фарах напуснал България на 11 юли с такси през ГКПП Дунав мост, като през цялото време общувал задочно с Ел Хюсейни. Поддържал хотелските си стаи изключително чисти и се стараел да не оставя никакви следи. За да заблуди разследващите, не използвал резервацията си за полет от Варшава до Бейрут на 18 юли, а тръгнал 2 дни по-рано.
 
Ел Хюсейни обаче не останал сам у нас. 2 дни, след като
Фарах тръгнал, Ел Хадж Хасан влязъл като пешеходец у нас през Дунав мост. Оттам взел такси до Варна и разказал на шофьора Валентин Ангелов, че се е запознал с момиче. Шофьорът му дал и визитна картичка.
 
След като и Хасан повторил схемата с редуването на градове и хотели, на 18 юли взел такси до Варна. Стигнал до морската столица, качил се отново на такси и излъгал, че е изпуснал рейса до Русе.
 
Единствената цел на схемата била да затрудни разследващите.
 
По пътя към Русе обаче полицаи спрели таксито. Наложило се Хасан да отвори куфара си и оттам изскочили дамско бельо и сексиграчки. Терористът обяснил, че са на приятелката му в Констанца, Румъния, с която има среща. Представил канадски паспорт и бил пуснат да си ходи.
 
След множество молби и запитвания двамата помагачи не са открити. Спецсъдът ще ги съди за тероризъм, използване на фалшиви документи и повреждане на няколко автобуса след взрива. Ако бъдат признати за виновни, могат да получат до доживотен затвор без право на замяна.