Няма сигнали за терористични заплахи към България. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров.
Според него всяка информация за евентуална атака у нас се проверява от МВР и ДАНС, дори и да е с ниска степен на достоверност.

По думите му обаче, за да се гарантира сигурността на българските граждани, е необходимо не само да се затегне охраната по границите и летищата, а и да се предприемат законодателни промени, които ще улеснят разкриването и разследването на терористи. Трябва е бързо да се придвижи Законът за противодействие на тероризма, каза главният прокурор пред bTV.


Ето и цялото интервю със Сотир Цацаров:

 – Трябва ли след атентата на летището в Истанбул у нас да се предприемат по-сериозни мерки, за да се гарантира сигурността на хората?
 – Ситуацията в Истанбул наистина е тревожна и тази ситуация е такава, че може да се случи на практика навсякъде. На първо място – съболезнования към близките на жертвите. На второ място – очевидно е, че всяка страна, независимо къде се намира, независимо каква политика поддържа – независимо какво е отношението й към нашата южна съседка, защото така или иначе не бихме казали, че тук става дума за частен проблем или за проблем, който е свързан само с една страна.

 – Трябва да се вземат съответните мерки.
 – Това, което според мен трябва да се случи у нас бързо, не е свързано с някакви извънредни или показни мерки. Така или иначе принципно е необходимо охраната на летища и граничните пунктове да бъде засилена, каквато информация имам, че МВР перманентно предприема такава охрана.

Това, към което аз искам да насоча вниманието, е необходимостта от бързо разглеждане на закона за противодействие на тероризма. Този закон според мен трябва да влезе в НС по възможно най-бързия начин и народните представители бързо да се произнесат по него. Това е необходимо.

Зная, че има много гласове, които говорят за това, че законът по някакъв начин ограничава човешките права. Но трябва да е ясно, че това е разумно ограничаване. Трябва да е ясно, че това е ограничение, което е само в зоната на антитерористичните операции и в никакъв случай не става дума за такова драстично посегателство на човешките права, каквото някои, включително и политици, се опитват да го представят.

Говоря така, защото съм участвал и в самата работа по създаването на закона, защото познавам антитерористичното законодателство на много страни и защото този закон не е създаден на базата на свободно творчество от хората, които са работили експертно върху него, а те не са малко. Той е създаден на основата на опита и най-малкото, което можахме да прочетем и възприемем от законодателствата на други страни.

 – На какъв етап е и защо все още се бави гласуването?
 - Мисля, че законопроекта е на етап Министерски съвет, не ми е известно по-нататъшното му движение, но информацията ми е, че е там вече. т. е предстои неговото внасяне в Народното събрание, ако разбира се Министерският съвет вземе такова решение. Но така или иначе  експертното участие, включително и на представители на прокуратурата, свършваше до момента на създаването на този закон.

Аз съм привърженик на точно такова законодателство. Зная много добре какви са възраженията срещу нарушаването на човешките права, но твърдя, че в настоящата обстановка всяка държава трябва да разполага с абсолютно адекватен механизъм за действие.

– Не закъсня ли страната ни да приеме този закон?
- Приемането на един такъв закон не зависи от мен. Аз смея да кажа, че на един от последните консултативни съвети за национална сигурност, на които бях поканен от президента, предложих точно това – изработването на точно такъв закон. И бях изключително удовлетворен, че членовете на съвета приеха това предложение и то бе подкрепено. А в крайна сметка проектът беше изработен. Оттам нататък нещата са в ръцете на народните представители. Аз съм сигурен, че те ще проявят достатъчна воля и отговорност.

 – Има ли прокуратурата сигнали и данни за терористични заплахи към страната ни?
 - Не. Но можете да сте сигурни, че се работи в пълно съдействие с ДАНС и МВР. т. е. всеки сигнал, макар и с ниска степен на достоверност, подлежи на съответната проверка. Още повече, че на практика ние сме пред финал на досъдебното производство за атентата в Сарафово. Плановете на наблюдаващите прокурори са до 15 юли обвинителният акт да влезе в спецсъда.

 – Как ще коментирате престрелката в София?
 - Веднага след инцидента прокуратурата е уведомена по мое разпореждане и в синхрон с изпълняващия длъжността градския прокурор на място е изпратен и прокурор и следовател.
Иначе досъдебните производства, които се водят, касаят както грабежа на златарското ателие и на лекия автомобил по пътя на бягството, така разбира се има и досъдебно производство за причиняването на смъртта на единия от извършителите.
 
– Една хипотеза, която е сходна с тази за граничния полицай в района на участък „Средец”, където вече резултатът бе обявен.
– Дали е налице престъпление в този случай прокуратурата ще се произнесе. Но ако трябва да изразя становището си – вижте , колкото и да търсим дефекти в една или друга полицейска операция, не може да очакваме, че служителите в униформи няма да реагират тогава, когато срещу тях се открива стрелба по този брутален начин.
Бруталната престъпност изисква решителни мерки. Няма друг начин за справяне с нея.

– В смисъл – не са превишили правата си, така ли?
- Дали са превишили правата си ще бъде предмет на конкретно досъдебно производство. Казах ви, че ситуацията я познавам само в основни линии, такава каквато ми е докладвана. И на второ място – не мога да предреша конкретната ситуация. Аз говоря за принципната ситуация.

А принципната ситуация е, че когато се стреля срещу полицай, отговорът не може да бъде неадекватен на тази стрелба. И го повтарям отново – бруталната престъпност изисква обмислени, внимателни, но решителни мерки.

– Защо се наложи Димитър Желязков да бъде преместен в София?
– Нито  прокуратурата, нито МВР имат отношение към това преместване. Преместването, доколкото на мен ми е известно, е резултат от решението на роднините на Димитър Желязков. Всичко останало – начинът, по който той е приет в една болница, начинът, по който е преместен от една в друга болница, са въпроси, за които отговарят ръководствата на тези болници.
Димитър Желязков няма статут на обвиняем към този момент и не мога да ви отговоря на въпроса защо. Как е възможно човек да бъде приет по клинична пътека толкова бързо в болница, която по принцип се занимава с онкологични заболявания. Но очевидно това е въпрос, на който отговор дължи здравната ни система.

 – Това не затруднява ли разследването на колегите ви?
 - Не, по никакъв начин.

 – Докъде е готова да стигне прокуратурата при проверките в Слънчев бряг?
 – Първите резултати от това, което започна в Бургас и Слънчев бряг вече са налице. Общо взето на място бе проведен пълен анализ на ситуацията там и този анализ бе работен. Всичко, което се случва там е внимателно планирано. Планирано е с ръководството на ОДМВР в Бургас. Планирано е и с ГДБОП. Така че това не е финала на това планиране Продължаваме и по-нататък.

По отношение на ситуацията в Слънчев бряг трябва да кажем още, че не може Слънчев бряг да съществува като държава в държавата. Нека си зададем един друг въпрос, който дори не е свързан с нивото на престъпност. Слънчев бряг е една територия, която не се управлява от община Несебър – говоря по отношение на своята  устройствена част, а е територия, на която има дуализъм между „Слънчев бряг” АД и община Несебър.

Този дуализъм ражда първите предпоставки за всички нарушения, които са свързани с пътна безопасност, с режимна търговия и т.н. А оттам насетне тази територия дава и възможностите за престъпна дейност.