Мето Илиенски не е единственият представител на подземния свят, който изчезва без следа след покана за среща. Три години след него отново от полите на Витоша се губят следите и на друг крими герой – Кирил Цветанов-Буята, съобщава "Труд".

Мъжът е един от босовете на силовата групировка СИК и е известен още с прякорите Кирчо Малкия и Киро Брежанеца. Повече от 17 години от него няма ни вест, ни кост. Повечето мутри от ъндърграунда са сигурни, че той е мъртъв, други обаче смятат, че е забегнал в чужбина.

Денят е 6 май 2006 г. Около 22 ч телефонът на Кири Буята звъни и някой го кани да поговорят пред къщата му в кв. „Драгалевци“. Явно  уговорката е да се видят набързо, защото Буята излиза от дома си по чехли и анцунг, без мобилен телефон, документи и охрана - досущ като Мето Илиянски, който е отвлечен по същата схема 36 месеца по-рано в „Бояна“.

Кирил казва на жена си Мария, че излиза за малко да види един приятел, сяда в чакащата го кола и повече не се връща. Късно през нощта жена му започва да се притеснява, че още го няма, а след 2 дни подава заявление в полицията. Никой обаче не знае къде е изчезнал знаковия сикаджия. Разследването работи по най-различни версии, нито една от тях обаче, не води до резултат.

Криминалистите преглеждат камерите в района, за да разберат с какъв автомобил е бил отвлечен Кирил, но на нито един от записите не могат да го открият.

„Колегите“ му от подземния свят започват за говорят, че Буята е застрелян и заровен някъде на Витоша. Разследващите търсят мотива на похитителите, за да разкрият престъплението. Кирил Цветанов сред знаковите имена в кримисредите на Благоевград и София от началото на 90-те години, когато започва да гравитира около СИК. В първите години на прехода Буята става негласен шеф на охранителна фирма „Дорли“ в Благоевград, която е на силовата групировка.

Името му нашумява в началото на 90-те години, когато охранителни банди се бият за преразпределение на обекти. През 1994 г. става тежък сблъсък между бодигардовете на „Дорли“ и „Бизнес интернешънъл“, собственост на ВИС. Битката е за влиянието върху складовете за търговия на едро в Благоевград. Над 20 младежи участват в мелето, в което случайно попадна и 20-годишният минувач - дисководещият Димитър Воденичаров. Момчето е ударено с верига в главата и почива от раната.

Смъртният случай става повод да се отнемат лицензите на охранителите. Макар и не пряк участник в мелето, Буята бяга от Благоевград и се заселва в София. Там попада под крилото на Поли Пантев и бързо става сред най-доверените му хора.

Буята за кратко време станал дясната ръка на Поли Пантев.

След убийството на Пантев през 2001 г. на карибския остров Аруба, Буята изведнъж забогатява, а близките на Поли го нарочват за предател, който се е облажил от смъртта му. Плъзват слухове, че Буята е помогнал на Поли да бъдат откраднати 600 кг кокаин от депо в Благоевград, а после го е издал на ощетения картел и взел тлъст процент от трафика на коката.

След 2001 г. Буята вече не е дясната ръка на боса Поли, а самият той се представя за бос, ходи заобиколен от мощна охрана и няколко черни джипа и пръска пари с шепи в любимите му заведения „Гъбката“ и „Воденицата“. Според оперативна информация, той все повече навлиза с бизнеса с дрога, а на горните нива там рядко се достига пенсионна възраст.

Смята се, че Буята отново си възвръща контрола в Благоевград, но вече като наркотеритория след убийството на Васил Горчев-Кьоравия. МВР следи Киро изкъсо, но никога не успява да събере достатъчно доказателства, за да бъде изправен пред Темида. Криминалисти твърдят, че идеята на Буята била да превземе цяла Югозападна България.

Не така мислят обаче местните босове, които са доста силни и резултатът не закъснява – Киро пропада вдън земя. Две са версиите, по които полицията работи след изчезването му. Според едната той се е скрил някъде, за да не бъде ликвидиран. Такова предположение имаше и след изчезването на Мето Илиенски, някои от бившите му авери все още смятат, че той е жив и се крие по света.

По-вероятната причина за изчезването на Буята обаче е, че е убит и тялото му е заровено на място, където само случайност може да помогне да бъде открито. Една от вериите гласи, че причината е съмнението, че е участвал в разстрела на банкера Емил Кюлев през октомври 2005 г. Според тази хипотеза, охранителна камера в района на местопрестъплението е заснела физическия убиец, който се оказал човек на Буята, но това така и не се доказа.

Издирването е прекратено, а 5 години след изчезването на Буята жена му Мария подава молба до Софийския районен съд да го обяви за мъртъв. Магистратите определят датата 6 май 2006 г. за неговата кончина, защото тогава е видян за последно.

Войната на групировките пречи на наркобизнеса

Пробвал да обедини СИК и ВИС

Киро Буята роден е в софийското село Горна Малина, но тъй като родителите му били миньори, е отраснал в миньорското селце Брежани, община Симитли. Бил е буйно момче, с избухлив характер и се забърквал в побои и скандали, откъдето идва и прякорът му.

Според спецслужбите Буята е контролирал част от производството, разпространението и трафика на амфетамини към съседни държави, но никога не е задържан за това. Искал да се заеме с амбициозен проект за завод за торове и химикали край Петрич, където на спокойствие да си прави розови хапчета. Дори купил земя за начинанието, намерил свои хора, бивши ченгета, които да започнат строежа.

Месец преди да изчезне, Буята събрал на една маса в заведението „Пайнер“ босове от ВИС и СИК. Предложил им обединение, защото войната пречела на наркобизнеса. Начертал им бъдещ план за коалиция с равнопоставеност на най-горните нива , но срещнал сериозното неодобрение, презрение  и дори раздразнение от главатарите. После Киро Буята изчезнал, а войната между двете групировки продължила още няколко години.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук