Пребиха жестоко Бате Николай, актьорът е с два счупени пръста и много наранявания
Бандит нахлува в колата му, крещи "Давай всичко!" и му нанася няколко тежки крошета
Днес Митко вече е голям мъж и работи като охранител в детска градина. В петъчните вечери той обикновено идва в махала Драгьовци, където живее актьорът, и заедно, а често и с други гости прекарват почивните дни.
На 22 юли вечерта, докато чака в колата си, малко старо рено, на площадчето пред гарата през отворения прозорец буквално нахлува някакъв мъж. Половината му тяло е в купето, когато удря нищо неподозиращия Николаев: Давай всичко - крещи. Нападнатият се опитва да го успокои, но напразно. Бандитът го измъква от колата, нанася му още едно тежко кроше, при което актьорът пада, удря главата си в асфалта и за миг губи съзнание. Това никак не притеснява престъпника. Напротив, той става още по-безпощаден, мъкне като чувал безпомощният 76-годишен мъж към перона на гарата, като не спира да му нанася тежки удари. Той стене, опитва се да му каже, че е болен, опериран е от рак и че всеки момент може да умре. След като молбите му не дават никакъв резултат, жертвата започва да се извинява на палача, за това, че го бие. Надеждата е най-после да го остави на мира. Но това не става:
„След всеки опит да се изправя той ме сваляше с ритници или юмруци - разказва някогашният любимец на децата. Добре, че по едно време излязоха две жени, които работят на гарата, развикаха се: „Убиват го!” Дойде и охраната, разтърваха ни, след което побойникът се измъкна и изчезна.
По-късно идва кметът на Вакарел и полиция . Побойникът се оказва рецидивист, който не за първи път напада невинни хора в опит да ги ограби. Действа в района на гарата. Пред разследващите е казал, че е бил пиян и не помни нищо.
Изследванията на Николаев в „Пирогов” са показали, че в резултат на побоя има два счупени пръста, навехнати ребра и други тежки наранявания. Той е отправил оплакване в прокуратурата и може би скоро с нападателя си ще се видят в съда.
Живее в 180-годишна къща
От 2007 година, когато претърпява тежка операция от рак, Николай Николаев живее в кръстената от него „Къща на любовта”. Тя се намира в Драгьовци, една от 123-те махали в района на Вакарел. Сградата е на 180 години. На видно място са издълбани Христовите думи: Благодаря. Прости. Любов. Някогашно дърво, самораслек от дива слива, е превърнато в кръст. Реликвата не е забита в земята, както е обикновено, а корените впити в нея. Глас насън е поискал от актьора да стори това богоугодно дело.
На сцената на Народния театър Николай Николаев игра повече от тридесет години
Николай Николаев и първата му съпруга Маргарита попадат на това място преди 42 години. Наоколо няма жива душа, вратата на къщата била отворена, а дворът пълен с гъби челадинки. Минава време, докато чакат стопанина, за да го попитат могат ли да си наберат малко. Накрая решават да влязат и го потърсят. Виждат празна стая с радиоточка, легло с отметнат юрган и натрупани менци. Питат съседите къде е стопанинът. Разбират, че е умрял на 90 години още преди три лета. Имал петима наследници, племенници, пръснати из околните села и махали. Скарани са, не си говорят и не продават имота. Инат шопи. Николай успява да ги събере, напие, сдобри и купи къщата за 700 лева, а трите декара двор за по петдесет стотинки квадратния метър.
По време на социализма само веднъж едно войниче влиза през прозореца и открадва шише ракия. Нищо друго не е пипнато. След промените къщата е обирана 18 пъти.
В района артистът е почти сам. Единствените му комшии живеят на около триста метра по пътя към града. Страхотно семейство. Имат кон, който понякога и той язди, две крави, кози и кокошки. Някога махалата е била със 128 жители. Всяка къща е играела роля и на кръчма. Мъжете си ходели на гости, яли, пили и накрая всеки си плащал сметката. Така било. Днес Николай е доволен, че живее на това място, че го будят птиците, има си градинка, свещено кладенче, 600 телевизионни програми СОТ и... дори пияници, които го бият.
В двора на 180-годишната къща на актьора
Аязмо лекува очите
Параклисът „Света Троица” е едно от любимите места на хората от Вакарел и махалите. Не толкова отдавна той е бил съборетина. Веднъж срещнах Николчо, мъкне в жегата торба цимент, разказва Николай Николаев. Внучето му било болно от церебрална парализа, отивал да ремонтира параклиса, та дано Господ помогне. Тогава всички наоколо събрали пари, майсторите безплатно стегнали обителта, а местен резбар направил олтара. Сега тук непрекъснато има хора. Опъват палатки и остават с дни. И зиме, и лете. В ниското се намира аязмото, чиято вода е лек за очите.
Друга една забележителност на района е и църквата „Свети Георги” и пръснатите около нея стари гробове. За съжаление от нея днес са останали само четири стени.
Преди години двама братя дошли и отмъкнали керемидите от покрива на храма. Подредили ги на новата си къща и сутринта без никой да я пали тя изгоряла.
Баща и син пък крали дърва от тези свети места. След ден умрял бащата, а на другия ден синът.
Някога големият художник Дечко Узунов искал да реставрира полуразрушения храм, да го изографиса и докато е жив, да го ползва като свое ателие. Патриарх Максим обаче не разрешил. Днес никой вече не се сеща за църквата, потънала в бурени. Говори се, че тук е скрито злато. Досега обаче иманярите са намирали само пирони и друга дребна железария.
Исак ГОЗЕС
Още много прелюбопитни четива може да прочетете само в новия брой на вестник “ШОУ”, който вече е на пазара.
Последвайте ни
0 Коментара: