35 години полицията в Париж издирва зловещ сериен убиец, но така и не успява да го хване жив. Възможно ли е обаче най-накрая случаят да бъде разплетен?

Преди дни 59-годишният Франсоа Верове е намерен мъртъв в курорт близо до Монпелие. Някога той е работил в жандармерията - сила, свързана с френската армия, пише dnes.bg.

На 24 септември той е бил призован на разпит именно по случая със серийния убиец, както и да даде ДНК. Мъжът не е бил заподозрян, разследващите просто решили да изпратят призовки за разпит на 750 жандармеристи, които са работили в Париж по време на убийствата. 

На 27 септември съпругата му съобщава на полицията, че Верове е изчезнал. Оказва се, че той се е самоубил, а до тялото му имало предсмъртна бележка. В нея той признава, че е Le Grêlé - "намусеният мъж" , наречен така заради описанията на свидетелите на опетненото му лице.

Съдържанието на писмото не е потвърдено, но според запознати, той е признал, че е изпитвал "предишни импулси", като казва, че оттогава "се е събрал". Явно Верове е признал убийства, без да описва подробно жертвите или обстоятелствата.

След като открива бележката, полицията веднага започва тестове, за да провери дали признанията в нея са истина. ДНК-то, взето от самоубилия се мъж, разплита мистерията, сковала Париж в продължение на десетилетия - то съвпада с ДНК-то, намерено на част от местопрестъпленията.

Престъпленията, свързани с Le Grêlé, шокират Париж през 80-те и 90-те години. Една от жертвите му е 11-годишна ученичка на име Сесил Блох.

Тя е обявена за изчезнала, след като не се появява на училище във Фонтенбло, град южно от столицата, през 1986 г. Родителите й, Сюзан и Жан-Пиер, алармират пазача в жилищната им сграда. По-късно тялото на дъщеря им е намерено под парче стар килим в мазето. Била е удушена, намушкана и изнасилена.

Сутринта, когато е било извършено престъплението, полубратът на Сесил - Люк Ричард, минава покрай странен мъж с "кожа, покрита с малки, повдигнати белези" в асансьора и помага на полицията да начертае скицата на заподозрения.

"Изглеждаше много сигурен в себе си. Говореше по много смел, много учтив начин", разказва той пред вестник Sud Ouest през 2015 г. Той ми каза: "Хубав, много добър ден".

Ричард добавя, че неразрешеният случай продължава да го преследва всеки ден. "Успявам да живея, но имам страхотно чувство за несправедливост... непоправимо", признава той през 2015 година.

Родителите на Сесил изживяват остатъка от живота си с несигурност кой е измъчвал дъщеря им. Двамата са починали преди признанието на Франсоа Верове. По случая е постигнат напредък едва наскоро. Генетични изследвания, извършени почти десетилетие след убийството, го свързват с две други убийства и шест изнасилвания.

Le Grêlé също е свързан със смъртта на Карин Лерой, 19, студентка, Жил Полити, 38, механик, работещ в Air France, и Имгард Мюлер, 21, германска прислужница, работеща за семейството на Полити.

Лерой е намерен на ръба на гората в Montceaux-lès-Meaux, на изток от Париж, през 1994 г. Тя е изчезнала повече от месец по-рано, отново на път за училище.

Според местните доклади Полити и Мюлер са били подложени на "брутални изтезания" преди смъртта си. Те са намерени с вързани китки, а Мюлер е била и с прерязано гърло в семейния дом в 4-ти район на Париж през април 1987 година.

По време на най-малко три отделни сексуални посегателства, две от които върху непълнолетни момичета, нападателят очевидно се е идентифицирал като полицай. Тогава разследващите отхвърлят уликата като уловка, използвана от нападателя, за да манипулира жертвите си, според Le Parisien.

В крайна сметка обаче това се превърна в повратна точка в търсенето на Le Grêlé, когато нови доказателства накараха офицерите да открият, че виновникът вероятно е бил член на силите за сигурност, съобщава вестникът.

В бележката за самоубийство пенсионираният офицер се описва като "не добре в живота" по време на убийствата, според източници, цитирани от вестника.

След съобщения за предсмъртното писмо, съседи описват Франсоа като непретенциозен семеен човек, който води спокоен живот. Един от тях казва: "Франсоа беше солиден човек, много висок. Той беше много полезен и редовно идваше да помага на жена ми Тереза, когато имаше проблем с компютрите. След няколко минути всичко беше възстановено. Тази история е невероятна."