Син на общински съветник се измъква сух от зверско убийство

София, България 17 Ноем. 2010, 21:41 13777 прочита 1 коментара

Тялото на Галин (на малката снимка) е открито в местността Бакаджика, шест месеца след отвличането.

Борис Кенаров, син на общинския съветник от "Атака" в Ямбол Енчо Кенаров, топи своя приятел Иван Янакиев за жестокото убийство на 16-годишния Галин Николов.

В местността Бакаджика край Ямбол изравят трупа на изчезнало 16-годишно момче. Галин Николов бе открит шест месеца след отвличането, погребан на тайно място. В престъпното деяние е забъркан и син на общински съветник, който е на път да се измъкне от закона. Трупът е заровен на плитко, после изровен и зарит по-надълбоко. Цялата дейност по изравянето и заравянето е извършена от три момчета на възраст 17-18 години. Те са извършили “церемонията” по погребването с... ръждясала консервна кутия. Жестокостта на ритуала е невиждана. Полицията в Ямбол задържа по случая 18-годишния Иван Янакиев и смята, че той е виновен за зверското убийство на своя приятел Галин Николов, произхождащ от богато семейство. Срещу Иван е повдигнато обвинение за предумишлено убийство по жесток и мъчителен начин. По думите на областния директор на МВР в Ямбол деянието е извършено в съучастие на още две момчета, които са направили самопризнания и са посочили къде е заровен Галин. “Убийството е станало по много жесток начин, а мотивите за него са голямо парично имущество, което притежавали родителите на Галин”, заяви още комисар Стоян Драгнев. Според разследването Иван и двамата му приятели качили насила Галин в колата и го завели в местността Бакаджика, където искали да го сплашат и да присвоят голяма сума пари след отнемането на ключовете му. След като е оказал съпротива, Галин е бил убит по особено жесток начин от Иван Янакиев с три удара с нож – първият в гърдите, вторият в бъбреците, с третия е прерязано гърлото на жертвата. В разследването пише, че “няколко дни по-късно убиецът и съучастниците му се върнали и преместили тялото в нов гроб, като го влачили близо 150 метра”. Според документите задържаният Иван Янакиев, бивш активист на БНС, е бил особено жесток, изявявал се като лидер на скинарска група в Ямбол. Заплашвал всеки, че ако бъде издаден, ще го убие, но барабар със семейството му. Приятелят му Борис, който по всичко личи, че ще се измъкне от лапите на правосъдието, обаче няма по-добра характеристика. “ШОУ” се сдоби с ужасяващите му снимки в стил Ханибал Лектър. Не става ясно обаче за какво му е било да убива жертвата и как се е надявал да вземе пари от нея след смъртта й. Не е ясно и за какво са му били пари, след като баща му е разполагал с доста средства. По думите на хора от града “достатъчно, за да го измъкне от затвора при всякакви ситуации”. Да, но Иван все още е в ареста – почти година. В редакцията на “ШОУ” дойдоха, за да разкажат за трагедията “между децата”, майката Лена и по-големият му брат Кирил. Семейството държи заведения в безистена в Ямбол, но Лена обясни, че след кървавата драма те вече не вървят. На 11 ноември т.г. е делото срещу сина й Иван Янакиев. Предложено му е споразумение, но той твърди, че е невинен. Майката пита къде е мястото на другарчетата му Живко Златев и Борис Кенаров – син на общински съветник от “Атака”. И тримата са “каяни” – момчета като канари, с яки белези на извратено скинхедссъзнание. Но докато Иван никога не се снимал с пушки и ножове, Борис го е правил нееднократно. Кадрите показват младежи, от които тръпки те побиват. Те са ученици в елитни гимназии, а Иван има прекрасна характеристика от учителите си. Видът им настрана, но въпросът защо Борис и Живко, които разровили и пак заровили трупа, са на свобода за разлика от Иван, защо са свидетели, а не съучастници или обвиняеми, направо крещи за отговор! Галин изчезва на 21 май 2009 г. Момчето далеч не може да се мери по физически данни с останалите трима, които впрочем не са му приятели, а само познати. Родителите му сигнализират полицията за изчезването на сина си, но кой знае защо не желаят медиите да се включат в издирването му. Така и снимката на Галин не е разпространена. Към датата на изпаряването на момчето Иван е непълнолетен. “Той е палав и буен, има присъди за побой, три на брой, една е реална за средна телесна повреда и е осъден на пробация. По-едър е от другите – 120 кила, и като удари, става лошо”, разказва майка му часове след посещение в Бургаския затвор. Лена прави впечатление на земен човек и разкрива, че в Ямбол се говори за имотното състояние на жертвата Галин - няколко бензиностанции на родителите, които не желаят това да се разчува, и пачки пари в домашен сейф. От тях разглезеният ученик си “щипва” безотчетно и буди завист у връстниците си. “Първо се говореше, че Иван и приятелите му искали да вземат 30-40 000 лв., после 200 000 евро. Но Иван нямаше как да се скрие, каквото и да прави. Подписваше се всеки ден в пробацията, след изчезването на момчето не се промени. Мислеше, че може Галин да е забягнал. Знам, че е взел злато и го е дал в заложна къща за 1800 лв. Броил 500 лв. на момчето, което го кара тайно в заложната къща. След това са отишли да пият кафе. Срещнали се първо с Иван, сетне с другите двама, които сега се водят свидетели?! Според Иван Галин се качва в колата с четиримата и тръгват към пробационната служба, където Иван се подписва. Оттук нататък става сложно”, разказва майката Лена. Иван е бил при семейството си през целия ден, който е празник – Св. Св. Константин и Елена. Той не пие, не пуши, не се дрогира, само спортува. Националист е, но никога не е имал сблъсъци с роми. Не обичал пласьорите на наркотици, раздавал им юмручно право. Следобед изкарал целия ден на училище, за което има свидетели. Не го интересували пари и коли. Два–три дни след това го привикали за обяснения. Къде е Галин? През юни м.г. призовали и сина на общинския съветник Барис Кенаров и приятелчето му Живко. Установило се, че колата, в която е качен Галин, е на Борис. Така също и ножът, с който е убит, но той обяснил по-късно, че го подарил на Иван. До този момент и двете момчета лъжат, а Иван обяснява, каквото е видял. На 4 декември 2009 г. намират полуразложения труп на Галин. Викат тримата приятели. Най-сетне те обясняват, че са решили да кажат истината. А тя е – Иван уби Галин, ние го заровихме. Показанията им са добре стиковани за шест месеца. През това време те са успели да идат на бал, да завършат, да се веселят, да понабият някой и друг на майтап, докато Иван е бил обвинен в убийството и не е имал своя бал. Двете другарчета посочват вкупом злодея - Иван. Мотивът според полицията са ключовете за домашния сейф, който не е ограбен в крайна сметка. Доказано е, че ножът на убийството е на Борис. ДНК не е искана, дрехите и обувките не са изследвани. На Иван най-много му “отива” да е извършителят – буен е, има присъди, нищо че е добър ученик. Отворен остава въпросът защо Живко и Борис отиват да си пазаруват дрехи за бала и не се обаждат на полицията за убийството. Както и защо, след като са оставили тялото на кучетата, сега няма да отговарят пред закона. Дали общинският съветник от “Атака” Енчо Кенаров – баща на Борис, се е намесил, след като майката на момчето е избягала в чужбина, или не – това трябва да реши съдът. Има и още нещо – дали намереният труп е на Галин, все още няма яснота. Баща му отказва да го разпознае. Майката пък не желае ДНК-експертиза. Най-ужасяващото в цялата история е, че двете момчета – Борис и Живко, си признават за участието в зверското убийство и оскверняването на тялото и сочат Иван за главен виновник, но същевременно нямат обяснение защо са мълчали толкова време. Оправдават се със “заплаха” от Иван, който не е по-як от Борис, нито по-агресивен. В следващите си показания момчетата уточняват, че кръвопролитието, при което е срязана сънната артерия на Галин, е станало в 12,10 часа по обяд. За пръв път “ШОУ” публикува самопризнанията на Живко и Борис от делото, които могат да потресат всеки нормален човек. Заравят труп и отиват да празнуват бала си в Турция, а преди това си купуват маркови ризи. Без Иван, който си го отнася. Живко: “Докато пътувахме за Бакаджика, нямаше спорове и кавги в колата. Нормално си пътувахме двамата. Първо отидохме до паметника и веднага тръгнахме обратно. Спряхме на черен път, който води във вътрешността на гората. Влязохме пеш по-навътре, като идеята на Иван беше да вземе ключовете от Галин. Ние с Борис бяхме като придружители. Иван тръгна да сплашва Галин за ключовете. Аз не чух какво си говорят, защото се дръпнах по-навътре. Иван е извадил нож. Кога го е извадил, не съм видял. В първия момент се стреснах, в следващия видях Галин да пада. Галин беше пред Иван и аз не видях къде точно го наръга. Но последва втори удар отзад в тила и това го видях. Паникьосах се изцяло, но смятах, че за болница е късно и нищо не може да се направи. Хванах Галин и започнах да го тегля към храстите. В следващия момент се освестих, когато вече заравяхме тялото тримата. Не мога да кажа ножът къде е отишъл, не си спомням. Телефонът на Галин остана извън заравянето. Мисля, че извадихме SIM-картата и счупихме и нея. Мисля, че Иван го запали, но това стана, след като заровихме трупа на Галин. Там имаше естествена дупка, която ни помогна. Заровихме го, както си беше с дрехите. Спряхме в село Чарган да се измием на чешмата. Иван ни каза, че ако някой го издъни, ще го последва същото. Аз едва тогава започнах да се освествам и осъзнах къде съм присъствал. По пътя аз и Борис разубедихме Иван да не влизаме в апартамента на Галин, от който той беше взел ключовете. Ключовете ги заровихме. На следващия ден Борис отиде в Турция за бала, а аз - след няколко дена. Спрях всякакви контакти с Иван. Той ни успокояваше, че няма да се разбере. Не беше изминало много време след убийството и аз и Борис отидохме на Бакаджика, извадихме тялото на Галин и го преместихме по същия път. Копахме с кирка и лопата. Заровихме трупа малко по-надълбоко. Тялото беше започнало да се разлага и намерихме бял кабел, с който вързахме тялото за крака. Единият крак беше изяден от животни. Заровихме го на новото място и се прибрахме. Целта беше да се предпазим от Иван! Познавам Иван като побойник, но мисля, че доста от нещата, които ми е разказвал, ги преувеличаваше. Иван ни обеща на мен и на Борис по 15 000 лв. за кражбата. Сам взех решение да кажа истината най-накрая пред полицаите.” Борис: Показанията му са огледални на Живковите. С това уточнение, че ножът бил негов, но го подарил на Иван. Той е по-артистичен и описва как Галин извикал: “Ох, майко!”. Синът на общинския съветник също признава, че с Живко са заровили убития Галин. Разказва и за чешмата, на която си е мил ръцете, и помни с пълни подробности закупената риза от магазин “Анджиан” срещу безистена. Иначе и той бил стресиран и стъписан. Което не му попречило да отиде до дома на приятелката на Живко, да излезе със своята бивша приятелка, след като е проверил прясно заровения труп дали е на мястото си. “На следващия ден заминах за курорта “Мармарис”. Но на връщане ме свалиха от Криминална полиция хора и започнаха да ме разпитват за Галин. Аз не казах истината, защото се страхувах от заплахите на Иван. Разбрах, че и той е поддържал версията ни. В хода на разпита аз вече знаех какво да казвам и реших да заведа полицаите на мястото, където заровихме Галин. Ние с Живко решихме без знанието на Иван през юни да преместим трупа, защото беше покрит с много малък слой пръст и ни беше страх някой да не го намери. Когато отидохме, животни бяха изяли левия му глезен. Изтътрихме го и го закопахме по-надълбоко. Не казахме на Иван. Това си беше наша инициатива и наше желание. Страхувахме се, че ако почне разследване, ще стигне до нас и евентуално отмъщението на Иван. Аз повече не съм ходил на Бакаджика да проверявам трупа.” Ужасяващо звучи това “проверяване на трупа по наша инициатива”. Лена, майката на Иван, пита: “Защо тези момчета, които очевидно са хладнокръвни съучастници и помагачи, и досега са само свидетели на едно зверско убийство, в което не се знае кой как е замесен и чия версия е вярна?” Всеки е виновен до доказване на противното! Ваня ПАНКОВА