В столицата на царете Олег Соколов, луд професор историк и специалист по Наполеон, уби и разчлени младата си любовница, преди да се опита да се самоубие. Тази новина ще го запише в историята.

Няма речи. Само сълзи.

Церемонията се състоя в църквата “Света Троица”, твърде малка, за да побере стотиците хора, дошли да изкажат последна почит на Анастасия Йешченко, убита седмица по-рано.

Обикновено според православния обред ковчегът остава отворен в църквата. Свещеникът опява тялото на починалия, а роднините полагат цветя. Този път ковчегът остана затворен. След църковната служба, шествие отива в дома на родителите на момичето.

По всички улици на Старовеличковская, малкото родно село на Анастасия, в Краснодарския край, хората са излезли от домовете си, за да се присъединят към шествието.

На гробището Галина, майката на жертвата, припада. Дълбоко потресен, 49-годишен полицай помага да бъде откарана в болницата.

От затвора си в Санкт Петербург Олег Соколов бе разтревожен дали собствената му майка се е почувствала неудобно, когато чула какво е направил.

Чрез своя адвокат Александър Почуев той предложи и материална помощ за по-доброто организиране на погребението на жертвата си. „Не да откупи вината, а да смекчи трагедията“, каза Почуев, преди да призове пресата да уважи тридневен траур и мълчание.

„Прекомерният интерес към детайлите на това престъпление показва липсата на милост в обществото. „Какво ли знаем за руската защита? Какво ли знаем за убийство по славянски?“

В нощта на петък срещу събота – 8 срещу 9 ноември, таксиметров шофьор вижда пиян мъж, треперещ в замръзналия канал на Мойка, в центъра на Санкт Петербург. Той се обажда за помощ. В спешното отделение мъжът се лекува от хипотермия и дава своята самоличност: Олег Соколов, 63-годишен.

Той не е кой да е. Виден член на RVIO (Руското дружество на военната история, ултрапатриотична организация начело с министъра на културата Владимир Медински), приятел на влиятелни бизнесмени, професор по история в Държавния университет на града, световноизвестен експерт по Наполеон (именно в това качество през 2003 г. президентът Жак Ширак го награждава с ордена Рицар на Почетния легион), страстен любител на историческите възстановки, Соколов почита преди всичко битката при Москва, кланицата от 1812 г., наречена от руснаците Бородино, която битка и Русия и Франция смятат за спечелена.

Той все още обича да бъде наричан “Сир”, обича да парадира в имперска униформа, говори френски, избухва в час по история, за да впечатли студентите си и репутацията му на учен, екстравагантен и гневен фанатик излиза извън рамките на любителите на военната стратегия.

През последните години той се приближи се към френската крайна десница, присъедини се към научния съвет на “Issep”, изследователски институт, основан от Марион Марешал в Лион.

Но в онази ноемврийска нощ Соколов изглежда точно като стар пияница, треперещ от студ, след като се разхожда във водите на Прибалтийска Венеция. В болницата полицай забелязва мократа му раница.

Той я отваря и открива две женски ръце и пистолет. В дома на историка следователите попадат на глава и трион. Краката и тялото ще бъдат намерени по-късно, в друг канал. Ще бъде открит и скелет, който не е свързан със случая.

Няма що руска история.

Олег Соколов признава престъплението си. Във всеки случай, камери за видеонаблюдение увековечават посред нощ как се люлее и торбички в тъмната вода, където навремето е хвърлено тялото на Распутин.



Той казва, че по време на спор два дни по-рано, на 7 ноември е убил 24-годишната си партньорка, негова бивша студентка, с която споделя живота си и страстта си към Наполеон.

Той пледира за самозащита. Според него “Настя”, докато ридаейки изрича името й в затвора по време на разпита, заснет и излъчван по руски канали, го е провокира. Тя го била заплашила с нож, защото той планирал да прекара уикенда с децата си, родени от предишна връзка.

„Този ден тя бе обезумяла вещица, както онези от книжките с разкази“, каза той на полицията.

Сергей, братът на младата жена, представя друга версия. Той е последният, който разговаря с нея по телефона в нощта на изчезването й: „Тя искаше да отиде на рождения ден на приятел. Олег ревнуваше, той я преби, тя си тръгна. Уви, вечерта тя се върна за вещите си“.

Олег Соколов призна, че е стрелял четири пъти по своята приятелка с рязана пушка. Според последните разследвания в една шокирана от убийството Русия, Анастасия си е легнала след спора. Соколов я е застреля в слепоочието в съня й, след което е стрелял още три пъти.

На следващия ден, сякаш все едно нищо не се е случило, той посрещна гости в луксозния си апартамент, докато Анастасия лежи в заключена стая.

Когато гостите му си тръгват, той решава да се отърве от тялото, като го разчленява с трион и кухненски нож. Задачата била болезнена, професорът започнал да пие, за да има нерви и сила, все повече и повече, докато не паднал … в Мойка.

Той е планирал след престъплението си да се самоубие в униформа и шапка от любимата му епоха пред крепостта Свети Петър и Павел.

В деня след самопризнанието си Олег Соколов беше изключен от научния съвет на RVIO, изключен от “Issep” на Марион Маришал и уволнен от университета за “аморално поведение”, но според адвоката му не му било съобщено, за да не се усложни психоемоционалното му състояние, близко до лудостта.”

Кремъл говори за “чудовищен, но изолиран акт”; Александър Невзоров, известен руски телевизионен журналист и депутат от Дума, “типично петербургско престъпление”.

Разследващите източници, зловещите детайли, цветният портрет на убиеца и, разбира се, мястото на убийството рисуват във въображението и със сигурност в това на руснаците – сянката на Расколников, главния герой на „Престъпление и наказание, онзи „свръхчовек“ в един момент, който в своята самоувереност на всемогъщество разрешава да убива.

Често обаче Расколников цитира Наполеон: „Ако един ден [той] не беше имал смелостта да разстреля обезоръжена тълпа, никой нямаше да му обърне внимание и той щеше да остане непознат”.

Соколов би могъл да бъде и Иван на „Братя Карамазови“: „Ако Бог не съществува, значи всичко е позволено. Той е казал на полицията, че е планирал, след престъплението си, да се самоубие в преоблечен във военна униформа и шапка в стил Наполен, пред крепостта Петър и Павел, с романтичен жест. Театралност на антигероя, скъп на Русия. За брата на Анастасия „Соколов е просто насилник, манипулативен човек и убиец“.

През 2008 г. една от неговите студентки подала жалба срещу него, без да е започнато разследване. Жертвата, анонимна, но чиито показания са публикувани във всекидневника „Московски комсомолец“, казва, че професорът, на когото тя е била любовница и искала да го напусне, я вързал за стол, докато заплашвал да й залепи на лицето гореща ютия.

„Всеки път, когато го молех да спре, той ме удряше по-силно и заплашва да ме убие и погребе тялото ми в сметище”, казва тя.

Бруталността на професора на работното му място също беше известна, но той никога не се притесняваше. Във видеоклип в YouTube той може да бъде видян ожесточено да гони двама студенти, които го разпитвали по обвинение в плагиатство, на което той е обектът.

Миналата година докладът на Хюман Райтс Уоч цитира проучване на руското правителство за 2011 г., според което всяка пета жена е преживяла домашно насилие в Русия, като 70 процента от жертвите не се оплакват. Закон, приет през 2017 г., също декриминализира голяма част от домашното насилие, като благоприятства безнаказаността на извършителите.

Интернет петиция събра 85 000 подписа с искане за оставката на декана и няколко служители на университета в Санкт Петербург, които са оставиха Соколов да продължи да преподава. Ако това е руска история, убийството на Анастасия Йешченко е нищо повече от поредното насилие върху жена. В досъдебното задържане до 8 януари 2020 г. Соколов е изправен пред 15 години затвор.

Източник: БГНЕС

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!