Преходът от планово стопанство към пазарна икономика и от тоталитарен режим към т.нар. демокрация се свързва с много явления. Едно от типичните такива обаче е появата на силовите криминални групировки и техния възход, особено през 90-те години на миналия век. Едрите и здрави мъже със златни ланци, лоши погледи и тъмни автомобили станаха символ на този преход и на цяла една епоха.

Като цяло мутрите като символ се покриха в последните години. Ширещата се престъпност по улиците на градовете и курортите малко се смали и прибра в своите диапазони. Самите процеси пък доведоха до появата на силовите структури, някои от които станаха по-могъщи от големите икономически структури в страната.

Конкретно за България имената на СИК, ВИС, дори и ТИМ дълго време всяваха ужас и респект сред хората, а и сред служителите на реда. Сега обаче като че ли времето на големите криминални империи е отминало. Нека все пак да проследим как точно се появиха те в Бургас и региона и какво е останало от тях.

На местно ниво "първата лястовица" от подобен мащаб и род беше Първа частна милиция. Тя беше основана от Георги Николов-Мечката. Бившият полицай, явно с протекциите на правилните хора, за кратко време създаде една много голяма структура, която превзе Южното Черноморие. Негов съдружник тогава в начинанието беше Найден Милков, който по-късно стана популярен и като изпълнител на попфолк. Общ бизнес с Мечката тогава имаше и Рали Пенков. Буквално за месеци стикерите на Първа частна милиция заляха всички обекти в региона. В един момент Гошо Мечката стана работодател на над 2000 гардове. Дискотеки, магазини, барове, ресторанти, дори и обикновени сергии бяха под контрола на милицията и си плащаха за "закрила" на хората на Мечката.

Структурата толкова се разрасна, че дори стана опасна за тези, които са я създали. Георги Николов набра бързо популярност, влияние и пари. Негови приближени твърдят, че в някои дни са събирали оборотите от обектите с по двайсет чувала, които са били пълни догоре с пари. Тези славни времена обаче бързо отминаха след убийството на Мечката. Той беше застрелян през юни 1995 година пред клуб "Атлант". Убийците така и не се намериха, нито поръчителите. Смята се обаче, че Мечката е станал жертва на разчистване на сметки от страна на службите, които са контролирали появата на силовите групировки и процесите в тях. Симптоматичен е фактът, че няколко седмици преди това бе убит шефът на ВИС - тогава Васил Илиев. Самата Първа частна милиция се смяташе за част от огромната империя на трибуквието. След това отстрелът на висаджии продължи...

След като Мечката беше убит за кратко време от могъщата му фирма не остана почти нищо. Така и не стана ясно къде и как точно изчезнаха активите и авоарите на дружеството, но това е друга тема.
Според криминалните автори вакуумът след убийството на Мечката е бил запълнен с появата на Пламен Дишков. Той се смята за част от империята СИК и наместник на групировката за Югоизточна България. Приближен е бил със Стоил Славов, който през 2004 година беше взривен след "приятелски взрив" в една от сградите на СИК в София. Самият Дишков обаче винаги е твърдял, че се занимава основно с бизнес и няма отношение към криминалните деяния, които са му били приписвани. Действително името му се свързва тогава с търговия с горива, както и със строителен бизнес и недвижими имоти.

Той дълги години отсъства от страната, като междувременно бе осъден за поръчител на убийството на Димитър Стаматов- Мастара. Преди две години и половина обаче присъдата падна, след като бяха открити невероятни пропуски в подготвеното обвинение от страна на прокуратурата и в направените следствени експерименти и анализи. Те по никакъв начин не могат да установят, че Дишков е поръчителят на деянието, както и да посочат мотивите за това. В момента срещу него делото е възобновено, но шансовете на държавното обвинение са минимални според бургаски юристи, запознати с хода на процеса. В последните години Пламен Дишков се занимава основно с бизнес и инвестиции в различни сфери на родното икономическо пространство.

В края на 90-те години на миналия век изгрява звездата на Димитър Желязков-Очите, познат повече като Митьо Очите. За неговата империя без име са изписани тонове хартия. Факт е обаче, че той създаде една много солидна групировка със страховит имидж не само в региона, но и в цялата страна. В един определен момент Очите се спряга като пълен властелин на подземния сектор в цялото Южно Черноморие. Пиле не може да прехвръкне без негово разрешение. Той контролира наркотрафика, проституцията, силовото застраховане и други дейности, присъщи на ъндърграунда.

За него работят над 500 души в различни направления - като се започне от дилъри и се стигне до шофьори. В кръга на Очите попадат неговите лейтенанти, като Новак Купенов, Поморийския, Балабанов, Костов и др.

Желязков и групата му влязоха в затвора през 2007 година, а през 2008-ма той сключи споразумение с прокуратурата и получи по-ниска присъда, която излежа до 2012 година.

След като се завърна в нормалния живот, той упорито отказваше да се захваща с криминална дейност, но името му все пак се свързваше с охранителен рекет в курорта Слънчев бряг, а в последните години и с контрол върху каналите за бежанци.

След като бе тежко прострелян през юни месец 2016 година, Очите все още се възстановява от тежките травми и лечението му може да продължи с години. Според лекарите е цяло чудо, че той въобще е успял да оживее след получените наранявания от стрелбата.

В един момент в региона се появи и друга, по-малка групировка. Тази на Стойчо Калоянов - Лудия. Той се опита да превземе пазара, докато Очите беше в затвора. Неговото "царуване" обаче беше кратко и Лудия беше заловен бързо от полицията, заедно с цялата си група. В затвора той беше отговорник за столовата, където внасяше ред и респект сред другите пандизчии.

След това също за кратко просъществува и бандата на Рижите, която се опита да се намеси в преразпределението на някои от дяловете и пазарите в ъндърграунда. Освен това тя беше използвана и за разчистване на сметки. Всичко обаче свърши, след като бившето ченге Петко Лисичков застреля лидера на бандата. 
Любопитен факт е, че в последните години в региона вече не може да се сформира голяма групировка в местния ъндърграунд. Това важи и за национално ниво. След СИК и ВИС нова структура не бе създадена, а бившите големи играчи или се оттеглиха, или се занимават с легален бизнес, а немалка част от тях са и вече покойници. Така парчетата от бившата империя ВИС се управляват от вдовицата Мая Илиева и бивши съдружници на Георги Илиев, като една част от активите бяха продадени. Същото важи и за СИК, която бе поделена между последните мохикани в бранша, а сега структурата вече не съществува.

В Бургас и региона в последните години няма голяма криминална група, която да контролира бизнесите. В наркотрафика се работи на малки банди, които са добре организирани и затворени структури. Действа се на строго определени терени, които са негласно разпределени. Външни играчи почти не се допускат, а шанаджиите биват или рекетирани, или санкционирани. Обикновено обаче соловите дилъри си плащат на по-големите групи, за за да работят на терен. Смята се, че на територията на града има над 20 малки банди, които разпространяват наркотици. Част от тях се опитват сами до отглеждат част от дрогата, другите пък ползват канали от Латвия, Турция и Италия. От там идват най-вече популярната дизайнерска дрога.

Интересен е фактът, че на практика търговските обекти в последните години не са подложени на никакъв криминален рекет. Това важи за Бургас. Конкретно за курорта Слънчев бряг се смята, че все още има няколко групи, които "застраховат" обектите. Повечето от тях са от бившата могъща структура на Очите, която в последните месеци вече се рои на все по-малки части.

По отношение на проституцията се прилагат вече по-нови методи. Оборудват се квартири, използва се много сериозно и интернет, като комуникацията и разплащането стават със значително по-раздвижени схеми.

Така краят на големите криминални империи явно вече е дошъл. Не ясно обаче как ще се развият събитията в бъдеще и дали отново няма да се намери обединителна фигура, която да събере криминалния контингент под едно знаме.

Източник: "Черноморски фар"