Фалшивите пари се изработват на поне три места в България. Това показват оперативните данни на МВР. Във вторник полицаите разбиха печатница за ментета в бургаското село Черни връх. Босът й - 50-годишният Димитър Георгиев, наскоро излязъл от затвора, след като излежал присъда за фалшифицирани пари. В момента полицията усилено работи по разкриването на малките печатарски работилници, където се отпечатват банкнотите, пише "Стандарт". Според оперативната информация това са цехове и домашни манифактури, някои от тях се намират в столични квартали, други пък в малки населени места в близост до големите градове. Основно се правят евро менте, както и български левове. Отпечатването на долари е на по-заден план, тъй като се пласирали по-трудно в Европа, обясняват ченгета.
Фалшивите пари се &quot;харчат&quot; предимно в Гърция, Италия и Испания. Има данни, че част от фалшивите банкноти са засечени в Германия и Холандия. Обикновено преносителите им са родни гастарбайтери, които работят сезонно в тези държави. Левовете гастролират на нашия пазар, като най-честите фалшификации са на двадесетолевки и петдесетолевки от по-старата серия. Засичани са и фалшиви десетолевки, има и стотачки, но качеството им е сравнително ниско и тяхното пласиране е много по-рисковано. Фалшификаторите разполагат със сравнително добра и модерна техника.<br /> <br /> Предимно изработките се правят на офсетни машини необходимо е устройство за топъл печат за поставяне на холограмни стикери, рамка за ситопечат, метални плаки с изображение на съответния номинал банкноти, холограмни стикери от същите купюри, филм-плаки с изображението на съответните банкноти. От еврото менте се изработват предимно двайсетачки, петдесетачки и стотачки. За добрата направа на неистински пари е необходимо също подходяща хартия със съответното качество, както и добри UV мастила.<br /> <br /> Почти никой не фалшифицира банкнота от 500 евро на цяло. Причината е, че в Европейския съюз навсякъде плащанията по магазините се извършват с банкови карти през ПОС терминално устройство. Даването на такава голяма банкнота кеш винаги буди съмнение у продавачите и те са особено бдителни, дори и да е съвсем истинска, обясниха запознати.<br /> <br /> Покрай фалшивите банкноти по принцип върви и производството на винетни стикери, лични карти, талони за коли и други подобни изделия, за които има голямо търсене. Опитите за пробутване на пари менте се засилват през лятото, когато е отпускарският сезон и хората са далеч по-разсеяни от обикновено. Дребни суми се пускат предимно по черноморските ни курорти, а най-честата жертва стават чуждестранните туристи. <br /> <br /> У нас, а и по-света, схемата за пробутване на пари менте е супер еднотипна, но затова пък добре работеща. В повечето случаи фалшификаторите използват магазинерите от малките квартални бакалии и кафенета. Там оборотът от 10, 20 и 50 лева, които са най-често подправяните банкноти, се пласира най-лесно. Бакалите приемат парите лесно, тъй като повечето не разполагат с техника за проверка дали са истински. След това фалшивите пари се връщат като ресто на случаен клиент. Другият вариант е разпространението в чейндж бюрата или при уличните търговци на пазара. От МВР обясниха, че невинаги пробутването при търговеца става случайно. Засичани са и случаи, при които продавачът е &quot;вътре&quot; в схемата и участва в пробутването на ментетата срещу съответната комисиона. /БЛИЦ<br />