2 юни е! Денят на Ботев и на загиналите герои за България
Официално се отбелязва от 1901 г. Тази година отбелязваме 142 години от гибелта на Ботев и неговата чета. Кулминацията на тържествата е на връх Околчица.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
Когато научава за готвеното Априлско въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
По традиция в 12.00 часа за 2 минути сирени в цялата страна придружават минутата за почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. При подаване на сигнала пешеходците и пътните превозни средства трябва да спрат движението си и да останат на място.
Превозните средства от градския транспорт ще спрат на безопасно място за минута, за да отдадат почит на паметта на героите, дали живота си за независимостта на България.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Последвайте ни
Земята на Ботев и Левски отново е робска земя , а дадоха живота си за нея !!
Всеки Истински БЪЛГАРИН Трябва да Стане Терорист, Като Ботев и Левски ! Задунайския Болшевишки КЕНЕФ 74 Години се Управлява от Комунисти и Милиционери ! Тоест ТЕРОРИСТИ и УБИЙЦИ и от Децата и Внуците на Тези ТЕРОРИСТИ и УБИЙЦИ ! Срещу ТЕРОРИСТИ и УБИЙЦИ се Действа Само със Средства на ТЕРОР и УБИЙСТВА ! БЪЛГАРИ ПОМНЕТЕ: КОЙ Е КОМУНИСТ, ТОЙ НЕ Е ЧОВЕК ! КОЙ Е МИЛИЦИОНЕР, ТОЙ Е ПОДЧОВЕК ! КОМУНИСТ И МИЛИЦИОНЕР СЕ УБИВА САМО СЕМЕЙНО, НЕ ПО ЕДИНИЧНО ! Не е толкова ВАЖНО да Убиеш КОМУНИСТ или МИЛИЦИОНЕР, Колкото да Избиеш КОТИЛОТО му, за да не се Възпроизвеждат ИЗРОДИ ! Руските Окупатори Докараха 1944 година Комунистите и Милиционерите от Селата с КАРУЦИ, ние Българите ще ги Прибираме Обратно с КАТАФАЛКИ. Комунисти, Деца на Комунисти, Внуци на Комунисти-САМО ДО СТЕНАТА! Милиционери, Деца на Милиционери, Внуци на Милиционери-САМО ПОД ЗЕМЯТА! КАЗАХ ! www.bulgarya.ga/communism.html
Робска е на майка ти турската,маангалска питка,Мюмюне!
Бравос,днес е денят на Левски и любовника му Ботев!Скоро ще излезе еротичен филм,какво са правили в една мелница в Букурещ!
А СИНЧЕТО НА ДАСКАЛ БОТЮ НОСИЛО ЗНАМЕТО В ХАЛКАТА СИ
Твърдим, че Ботев е велик, а 142 г. не вярваме на думите му: Славянофилската руска идея е отрова. Изборът на войводата е Европа, а не „мнимата защитница на славянството”, днешната псевдоправославна Русия . _ Александър Йорданов _ Ще ни бъде, защото ние сме народа на Христо Ботев ! Александър Йорданов, специално за Faktor.bg Христо Ботев завършва обръщението си към капитана на парахода „Радецки” Дагоберт Енглендер с думите:„Да живее християнска Европа!” За Русия и дума не споменава. Впрочем, споменава я и то когато е само на 23 години. През 1871 г. пише във в. „Дума”: „Няма славянин, южен или западен, няма свестенъ човек, който би можал да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на която се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цяло столетие болната Полша.” „Яд” означава отрова. Според Ботев славянофилската руска идея е отрова. Тя е прикритие, но и оръжие на руската завоевателна, окупаторска политика. На Ботев това му е било ясно преди 142 години. Днес има българи на които това още не им е ясно, макар да твърдят, че авторът на „Хаджи Димитър” е велик. Ами като е велик, чуйте го де! За Христо Ботев Русия е „мнима защитница на славянството”. Нещо повече, „тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии”. Последното младежът Христо пише в бр.13 на в. „Знаме” от 4 април 1875 година, година преди гибелта си. Дава и пример. Припомня за една акция на руското правителство, което натоварва „1000 души български момци” от Бесарабия на прогнила гемия, за да ги изсели в Кавказ. Избира нарочно лошо време и „вапорът” потъва в Черно море. Така „българските момци” – представям си ги като тия млади „юнаци”, гдето рипат на Богоявление в ледените води, за да хванат кръста, „отидоха да защищават от рибите своето ново отечество”. Това пише този младеж Христо Ботев. Той не е завършил университет. Джордж Сорос още не се е родил, за да „финансира” статиите му Христо Ботев сам си обяснява големия свят и голямата политика. И не случайно обръща внимание, че руското правителство е забранило вноса на български вестници, „за да не раздражават духовете“ . И като истински родолюбец задава дъпрос: „Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ Сам отговаря: „Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.” Преди да стигне до този извод, верен на фактите, Ботев разказва: „ в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано… На мяста даже и кръв са пролея!” И следва изводът за „девизата” на нашия живот.Тя и до днес е актуална. През май 1876 г. Христо Ботев и неговите другари стъпват на Козлодуйския бряг и поемат към своята Голгота. Очаквали са юнаци да ги последват. Но те, юнаците, избират не пътя към Балкана, а пътя към Храма. Във Враца, в черквата „Св. Възнесение“ се събират врачанските комити и цяла нощ със свещ в ръка отправят горещи молитви за спасение, вместо да направят това, което Господ им казва: да поемат към Милин Камък и Веслец. Така и до днес, ние, българите, сме раздвоени между Балкана и Храма Цялата ни история е белязана от това раздвоение. Христо Ботев избира живота в смъртта и остава верен на поетическите си думи. Минавала му е вероятно мисълта, че свободата може да се постигне и по мирен начин, с „нежна революция“. И такава идея е имало тогава. Но историята винаги е минало свършено време. Още повече, че всеки сам избира своя път в нея. И Христо Ботев прави своя избор. Но що за хора са последвали Войводата? Бедни ли са били или богати? Работа ли са нямали, та са се хванали на смъртното хоро? С Ботев тръгват петима шивачи, шестима обущари, двама папукчии и чехлари, трима бояджии и трима кожухари, мутафчия, сукнар, гайтанджия, бозаджия и бъчвар, четирима печатари, шестнадесет техници, дюлгери, зидари и керемедчии, двадесет и един градинари. Има и двама сладкари и двама касапи, собственик на млекарница и двама собственици на кафенета. Има трима кръчмари и дори собственици на „хотели” (ханове). Седем учители тръгват с Ботев, петима служители в търговски фирми и кантори, дванадесет дребни и едри търговци, имотни хора. Има и един ученик – Върбан Господинов от Русе, напуснал скамейката на Болградската гимназия, за да стане четник. Офицерите са само двама. Всъщност, в Ботевата чета е представен като социален състав целият български народ. Затова и си мисля, че днес няма как да се случи „промяната”, ако представители на всички социални групи не се качат заедно на палубата на „парахода на промяната” В далечната 1876 година нашият народ е бил изправен пред избор. Същевременно е била силна все още традицията на покорството, на съобразяването с властта, на страненето от колективното дело, на примирението и меркантилната философия на оцеляването. Напред е била само неизвестността, наречена свобода. Тази неизвестност избира Ботев. В поезията и публицистиката си, той е споделил много истини за нея. Но същевременно ни е казал, че отвъд прага на свободата е Отечеството. И всеки порив към свобода е и път към преоткриване на "милото отечество". Затова и не е възможно да разберем Ботевите думи и живот без да проникнем отвъд революционния жест и открием свидния образ на майката и бащиното огнище, и първото либе, и братята мили, "краят свой роден" и "родът свой беден", „гробът бащин и плачът майчин”. Христо Ботев ни казва, че ако изгубим родното в себе си, ако не уважаваме сами себе си, ако не се погрижим сами за себе си, а се превърнем в чужденци в собствения си дом, обслужващи чужди политически планове и кроежи, то няма да разберем смисъла на свободата, няма да ни има и като народ. Затова не трябва да забравяме думите му: "Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той..." Но нима след съветската окупация през 1944 година и наложената тогава чужда политическа и икономическа система, България се „разви” според „народните си начала”, според своя „особен характер” или народът ни бе жестоко смачкан и моделиран по чужд образ и подобие? Всъщност, повече от век се опитваме да разберем смисъла на Ботевото творчество и живот, да проникнем отвъд прага на поетичните му думи. За съжаление и Ботев, както и Левски, се оказа "удобен" за политическа употреба Най-често към него посягат привържениците на революционното фразьорство – комунистите и псевдопатриотите, които всеки момент са готови „за парата” да си „продадат душата”. Като забравят, че Ботев не тръгва срещу своето отечество, а срещу чужда държава, срещу чужда империя и загива за своето отечество, те са готови да изкърпят от Ботевите думи всякакви разрушителни идеи за България. Русофилството е такава гибелна политическа идея, защото е антибългаризъм в постоянно действие За Христо Ботев свободата е единствената възможност за държавно съзидание. Свободата е несъвместима с комунистическите рушителни идеи. Затова и Захари Стоянов пише: "Каравелов и Ботьов бяха революционери против турската държава. А кой би дигнал ръка срещу що създаденото българско княжество с народно управление?" И отговаря: само "идиотите и подкупниците". Всъщност има предвид т.нар. „русофили”, платените с руски рубли превратаджии. В публицистиката си Ботев мечтае за онзи "разумен и братски съюз между народите", който е в "състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческия род". Европа трябваше да премине през две жестоки войни, за да достигне до своя „разумен и братски съюз”. Но днес, за наш национален срам, в отечеството на Ботев има противници на този съюз, съществуват обслужвачи на опасните за българската независимост руски интереси. Сякаш не сме чели Ботев, сякаш не разбираме смисъла на неговата саможертва, не схващаме и думите на Левски: „цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!” И позволяваме, пак казано с думите на Левски, всякакви руски „шарлатънлъци” да ни се стоварват на главите. Наш морален дълг е да върнем неудобните въпроси, които Ботев ни задава в днешния ни ден. Защото нима истински разбрахме свободата? Нима истински приехме демокрацията? И наистина ли сменихме тиранската система? Разбираме ли своя национален интерес и успяваме ли да го защитим? Или го загърбваме, за да прокарваме заробващите държавата ни чужди проекти? И когато ни владеят стихиите на разрушението, знаем ли какво искаме да съградим? Или ще разтурим своя европейски дом, за да вдигнем отново българо-руска колиба? Каузата му е нашата свобода Трябва ли и днес юнаци да загиват, за да разберем, че свободата и демокрацията трябва да се защитават всеки ден? Нима не знаем, че Ботевия избор е Европа, а не „мнимата защитница на славянството”, днешната псевдоправославна Русия? Трябва ли 142 години след Ботевата гибел да се убеждаваме в правотата на думите му, че след като сме проспали „почти сичките фази на обществения европейски живот” и най-накрая сме се събудили от своя „летаргически сън”, то би трябвало да се възприемаме като „народ млад, здрав и способен да се развива”? Но как да се развиваме след като продължаваме да хленчим по миналото, по безправното време? Как да се развиваме след като винаги се намират продажници, които ни теглят назад или като „стадо” ни загръщат в кошарата на старите ни господари? Чрез живота и творчеството на Христо Ботев трябва да се опитаме да разберем себе си. Не го ли сторим, ще страдаме, а „лъжата” и „робството” ще продължат да „царуват” и в умовете, и в живота ни. „Свестните у нас” все така ще ги считат за „луди”, а „глупецът” все така ще бъде на почит. Всичко ни е казал Христо Ботев – и за „обществените мъчители”, и за „вестникарите”, и за поповете ни дори. И ние го ценим, защото е бил искрен с нас, откровено е споделил това, което мисли. От нас се иска само да четем и да разбираме. Но изглежда, че и това за мнозина нашенци е непосилен труд. Точно за неразбиращите хитрите политици измислиха „опорните точки”. Повтаряш партийната „опорна точка”, поглъщаш чрез нея лъжата и заспиваш спокоен. Това е антиботевско, антибългарско поведение. То е удобно за старите ни душмани, но за нас, народът на България, е смъртоносно. И все пак, ние сме щастлив народ. Имаме своя Христо Ботев, затова и промиването на мозъците ни с всякакви днешни московски пропаганди, няма да успее. Защото сме Ботеви, защото сме народа на Христо Ботев! .
2 юни е! Денят за почит към Ботев и загиналите герои на България !!!!!!!!!!!!!! Поклон.
Христо Ботев: " Панславизма е По-Голяма Заплаха за България от Турското Иго " ! Славяните са Бели ЦИГАНИ Заченати в Москва да Цапат БолгАрийската Земя и РОД ! Славянските Цигани Не Миришат Много Като Гръцките Цигани, но Не могат Сами да Създадат Държава ! Трябваше ние Българите да им Изсерем Няколко ! Склавяните и Юдохазарите са ТОР за Земите Български Арийски. Цялата земя от Москва до Казан, от Киев до Атина и от Солун до Будапеща е Българска. Ние наследниците на Императорския род Дуло ще Ликвидираме този 138 годишен Руско-Турски кенеф и възстановим Българската държава. КАЗАХ !!! www.bulgarya.ga
ПЕНДЕЛ, Я РАЗКАЖИ ИСТОРИЯТА СИ НА ХОРАТА ЗА ТЕРОРИСТИЧНИЯТ ТИ АКТ В АВТОБУАСА КОПЕЛЕ!!!!!!!!!!!!! КАК БЕШЕ БЕСЕН НА ПРИЯТЕЛКАТА СИ, КАК БЕШЕ БЕСЕН НА ПРИЯТЕЛЯ СИ/ КОГОТО СМЯТАШЕ ЗА ТАКЪВ/. КАК ХОРАТА ИСКАХА ДА ТИ ПОМОГНАТ. КАК РЕВНОСТТА И МИСЪЛТА ЗА ЧУЖДО ДЕТЕ ТЕ ПОБЪРКА, КАК БЕШЕ ПОБЕСНЯЛ ОТ МИСЪЛТА , ЧЕ ДЕТЕТО НЕ Е ОТ ТЕБ, ЧЕ НЯКОЙ ДРУГ Е ШИБАЛ ПРИЯТЕЛКАТА ТИ ДОКАТО ТИ СЕ МЪЧИШ ЗА НЕКОЙ ЛЕВ. И НАКРАЯ СИ ПАДНА НА ДУПЕТО / В ПАНДЕЛАТА /, И ТИ ГО НАШАРИХА???????? РАЗКАЖИ БРЕ , НЪЛ ВЕЧЕ Е МОДЕРНО ПЕДАЛИТЕ ДА СЕ ХВАЛЯТ С ГЪЗННИТЕ СИ ПОДВИЗИ
КЪВ НАСЛЕДНИК СИ БРЕ МЕКЕРЕ ??????????? А КАЖИ КАК ТЕ ПОТУРЧИХА У ПАНДЕЛАТА!!!!!!!!!!
През есента на 1874 година Ботев завършва превода на книгата „За славянския произход на дунавските българи“ на руския историк Дмитрий Иловайски. -------------------- Изследването озаглавено „За славянското произхождение на дунавските българи” е дело на големия руски учен Дмитрий Иловайски, работил през втората половина на 19 век и началото на 20 век в царска Русия. Изследването върху историята на дунавските българи и отпечатано през 1874 и година по-късно преведено от руски на български, издадено в Букурещ през 1875 от „Дружество за разпространение на полезни знания”.
ПОКЛОН СВЕТЕЦО. Хаджи Димитър - Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят... Денем му сянка пази орлица, и вълк му кротко раната ближи; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен! И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, – тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат, та седнат. Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже, – и той я гледа, – мила, зесмена! "Кажи ми, сестро де – Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, – аз искам, сестро, тук да загина!" И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, – летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата... Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, – вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли – пече!
ЖИВА Е МИМЯ ЖИВА ТАМ НА ДИВАНА ПОТЪНАЛА В АКО ЛЕЖИ И ПЪШКА ПОДЛОГА С ТЕЖКА НА ГЪЗЪ РАНА УСЕТИЛА ОТЗАД СИЛАТА МЪЖКА
Поклон!
Обесването на Васил Левски - О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.
Борба - В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост... Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят нейде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря - "Бой се от бога, почитай царя!" Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но, кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра: мълчи, моли се, кога те бият, кожата да ти одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай: "Боже, помилуй - грешен съм азе", думай, моли се и твърдо вярвай - бог не наказва, когото мрази... Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ - вечно тук преминува. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно! кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещен конец... Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
На прощаване в 1868 г. - Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги! Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с онази тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше, там дето баща и братя черни чернеят за мене!... Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя, за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! А ти, 'га чуеш, майнольо, че куршум пропей над село и момци вече наскачат, ти излез, майко - питай ги, де ти е чедо остало? Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан, и тогаз, майко, не плачи, нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене "Нехранимайка излезе", - но иди, майко, у дома и с сърце сичко разкажи на мойте братя невръстни, да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, но брат им падна, загина, затуй, че клетник не трая пред турци глава да скланя, сюрмашко тегло да гледа! Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват... Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то 'га се сберат момите пред нази, майко, на хоро и дойдат мойте връстници и скръбно либе с другарки, ти излез, майко, послушай със мойте братя невръстни моята песен юнашка - защо и как съм загинал и какви думи издумал пред смъртта си и пред дружина... Тъжно щеш, майко, да гледаш и на туй хоро весело, и като срещнеш погледът на мойто либе хубаво, дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мене - нейното, майко, и твойто! И две щат сълзи да капнат на стари гърди и млади... Но туй щат братя да видят и кога, майко, пораснат, като брата си ще станат - силно да любят и мразят... Ако ли, мале, майноле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка, под байряк лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът, о, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво! Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки! И тогаз с венец и китка ти, майко, ела при мене, ела ме, майко прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: свобода и смърт юнашка! А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо, да чуй то сърце юнашко, как тупа сърце, играе; плачът му да спра с целувка, сълзи му с уста да глътна... Пък тогаз... майко, прощавай! Ти, либе, не ме забравяй! Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...
ИДА С ВИБРАТОР МУТУАЛ ПЕНЕТРЕЙТ СЛЕД КАТО ТЕ ОБРАБОТЯ С НЕГО ЩЕ МОЖЕШ ДА РЕЦИТИРАШ С ГЪЗЪ СИ
ВЕРНО ЛИ В ПАНДЕЛАТА РЕЗАНИТЕ СА ТИ ТЪПКАЛИ В ГЪЗЪ ЧЕРЕШКИ И ТИ СИ ИМ ИЗПЪРДЯВАЛ КОСТИЛКИТЕ БЕ ПЕДЕРАС. ТИЯ КОЙ ЗНАЕ КОЛКО СА ТИ ПРЪСКАЛИ ГЪЗЪ ДОКАТО ПРЕВЪРТИШ ТОТАЛНО.
НЕДЕЙ ДА ПРЕПИСВАШ ОТ ЕБАЗЕР ЕБАЗЕР БЕДНА МИСЪЛ ТИ ОСВЕН ЧЕРЕШИ ДА БЕЛИШ С АНОЗА СИ КАТО ТИ ПЪХНЕМ ЦАРЕВИЧЕН КОЧЕН ВАДИШ ПУКАНКИ И ТАКА РАНИШ БЕДНИТЕ РУСПИИ КАТО ТЕБЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ ОСПЕРМЕНО ОТ ЕРДОГАНЯ КРЕМЪЛСКО АКО АЙДЕ ОДИ СИ ПИЙ БОЯРЩИКА И СИ ЛЕГАЙ
АНОЗА С МИНУСИТЕ
БОЯРИШ ПИЕ НА МАЙКА ТИ ПИЧКАТА БЕ РЕЗНЯК ШИБАН И ТИ КАЗАХ ЧЕ ШЕ ТИ НАПРАВЯ ГЪЗЪ НА ДЪРВОДЕЛНА КАТО ТО НАБИЕМ КОЛЦИТЕ В АСПУХА ПЕДЕРАС. КУР ЗА АМЕРИКА.
само Распия мужиците си използват гъзовете за острилки за справка книжката моливко и сръчко ти наостри иляди резани курци
Дали падналите за свободата на БЪЛГАРИЯ щяха да са доволни , ако можеха да видят КОЙ и КАК управлява сега ? За това ли са умирали ?
Все още сме в очакване и Пожарникар Мутров да почете празника на тези , които са му ПЪЛЕН АНТИПОД - на истинските герои . Сигурно ще опита да се отърка в тях и да покаже за пореден път своето ИЗКУСТВЕНО величие. В такива моменти е по-добре да си мълчи и да остане по-скромен , че простащината започва си личи МНОГО , ама наистина МНОГО. Знаем , че си е бай Ганьо. Нека не ни го натрапва повече. Празникът е свещен за нас , нека си замълчи и не го цапа с фалшивостта си.
Опитах да предам ценностите си на моите деца дано съм успял. Поздравявам всички горди българи с това стихотворение на дъщеря ми: Живеем в земята на Ботев Горда българка ме е родила, страстен родолюбец имам за баща. И в душата си нося сила да сбъдна всяка своя мечта. Мечтая аз за бъдеще светло, надежда имам за утрешния ден. Но минават годините неусетно, порасва момичето в мен. Расте и любовта ми във душата, любов към свят, към родина – България – мила и свята, Ботевата бащина градина! Родил се, съзрял, възмъжал, Ботев – различен, един нечовек. Величие, слава на родината си дал, ала за неговата болест не се намерил лек. Болен бил от смелост, доблест и чест. С пламък в очите си тъмни, чак черни, търсел, а може би търси и днес, истински българи, съмишленици верни. И брат си, и майка си той призовал, либето свое оставил самотно, осъдил всеки, що не разбрал какво е за него свидно,сиротно. Борбата на Ботев кой продължава в днешно време? Кой ни е опора? Живеем в земята на Ботев тогава, когато можем да се наричаме хора! Автор: Нона Маджарова
Бойко Борисов и Цветанов това ли ви поръчаха да пишете ?