Пътуването до далечни дестинации е мечта на всеки човек. В условията на пандемия обаче, тези блянове са трудно достижими, особено когато става въпрос за екзотични места.

Какво ни остава тогава? Да се доверим на въображението си на 100% и да си представим как се докосваме до чуждите хора и култура, преди да ги срещнем на живо.

Казват, че няма по-добър начин да преживеем нещо, от това да четем за него. А още по-впечатляващо е да го "видим" през чуждите очи.

От скоро на пазара е книгата "Да пътуваш в петък 13" на Таня Глухчева. Тя представлява разказ за преживяванията на едно младо момиче в Латинска Америка по време на първата вълна от коронавирус и наложената строга карантина в цял свят.

Предистория

Таня Глухчева е родена в София, но когато е на 5 години заминава за Канада, където работи баща ѝ. Следващите четири ги прекарва там и любимите ѝ съседи се оказват латиноамериканци. Така тя се запалва по техните сериали, испанския език и се ражда мечтата ѝ да обиколи Южна Америка.


Преживяване

На Таня се отваря възможност да замине за три месеца за Бразилия и е на път да сбъдне мечтата си да прекоси континента, но един полет на петък, 13-ти, прекъсва плановете ѝ. Всички свои приключения Таня Глухчева описа в книгата. Тя е принудена 50 дни да прекара под карантина в Чили. И това време се превръща в един кошмар за нея. 

"Замесиха ме в истинска латиноамериканска сапунка. На моменти не можех да повярвам, че това се случва. Върнаха ме в миналия век, по времето на военната диктатура и аз бях "лошата". За щастие, постоянно поддържах връзка с българската посланичка в Бразилия и благодарение на нея на 1 май успях да се върна в Сао Пауло, където от университета се бяха погрижили за багажа ми, а от Софийския университет ми бяха сменили датата за връщане в България. Имах голям късмет, защото всеки полет, който хващах, беше или извънреден, или последен", разказва тя. 


За книгата

Таня прекарва част от времето под карантина при семейство, в което се прокрадват незарасналите рани от времето на диктатурата. Обитателите на дома не са очаровани, че са подслонили чужденка и я подлагат на строг надзор. Ровят в багажа ѝ, подслушват разговорите ѝ. Ужасени са, че заради нея може да се забъркат в неприятности.

В същото време дълбоко пазени тайни излизат наяве, човешкото лицемерие и дребнавост свалят маските на благоприличието и се разкриват в цялата си грозота, но все пак насред жестокостта и злобата продължават да виреят и благородството и честността. В крайна сметка физическото пътуване се превръща в основен катализатор на духовно съзряване и проглеждане за житейските истини.