В навечерието на една Коледа, в една френска лаборатория, грейва една елха. Ала осанката й така и не изпълва с празничност стерилната среда. И въпреки че е голяма колкото чинийка от сервиз за кафе, историята й ще обиколи света на учените, а симпатичният й образ ще се превърне в любим за тях коледен символ.

После ще произтекат още куп неща, но време е да изброим най-важните думи – живи бактерии, хранителна среда, петри, йозе, за да може нашата героиня Росица Ташкова да ни разкаже приказка, в която „лошите” не винаги убиват, а понякога творят красота.

"Преди две години работех в една лаборатория във Франция по дипломната си работа за магистърска степен по микробиология – започва разказа си Росица Ташкова. – И тъй като не бях в голям колектив, понякога скучаех. Може би затова си имах тайни експериментаторски проектчета – за забавление, с които се занимавах зад гърба на своя професор. Така започнах да показвам на колегите какво съм сътворила и един от тези експерименти беше да нарисувам с микроорганизми елха върху петри с хранителна среда. Вместо да изхвърли натрупалите се петрита с избуяли колонии от микоорганизми с всевъзможни форми и цветове, Росица нагорещява йозето и... започва да твори. Така актиномицетите се превръщат в снежинки, а различните бацилуси – в ствол, елхови клонки и коледни играчки. След това прибира бъдещата елхичка на топло.

За да се нарисува нещо красиво върху хранителната среда, трябва да се познават свойствата на микроорганизмите, които ще се използват – обяснява Росица Ташкова. – Отделните видове микроорганизми се нуждаят от различна среда и различна температура на култивиране, за да пораснат. Освен това, те се оцветяват по различен начин, т.е. цветовете също са резултат от взаимодействието между микроорганизмите и средата. Понякога обаче, даден вид става антагонист на друг, потискайки растежа му и в този случай е възможно някой от цветовете изобщо да не се появи на картината. Но най-интересното е, че художникът всъщност не вижда какво прави в процеса на рисуване, защото по самата среда остават само бледи драскотини от йозето. С други думи - той не вижда багрилата, както един истински художник би могъл да го стори. А рисунката буквално оживява с времето, като под време се разбира едно или няколко денонощия. Затова може да се каже, че човек рисува на сляпо.

След като елхичката на Росица оживява, тя праща снимката й на Американското общество по микробиология (ASM), а то пък я споделя на стената си във фейсбук. Броят на харесванията, споделянията и коментарите става безпрецедентен, за която и да било публикация на ASM, казва тя. И вдъхновена от рисунката на българката, организацията вече трета година провежда международен конкурс за рисунка с микроорганизми върху петри.

Списание „Българска наука”, от чийто състав е и Росица, е в навечерието на своя втори конкурс. С него родните учени искат да докажат, че микробиологията също е форма на изкуство. Защото се изисква освен задълбочено познание – чисто научно и практическо, и някакво усещане за естетика – вярва Росица Ташкова. Всичко около нас може да се превърне в изкуство, достатъчно е да не гледаме с предубедени очи. Както го е направила Росица – първият учен в света, рисувал с микроорганизми.

Източник: "Марица"