Почти биографичната и абсолютно несравнима сатира „Чекмо“ от носителя на най-голямата литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2017 г. Момчил Николов се превърна в любимо четиво на хиляди български читатели. Две години по-късно най-лудият роман за свободата, който сте чели, получава своето достойно продължение.

На пазара вече може да откриете „Чекмо 2“ – нова порция абсурдни, но почти реални приключения от онези невероятни деветдесетарски години, в които един българин преследва щастието по цялото земно кълбо и доказва, че като си наумим нещо, нищичко не може да ни спре.

В света на големите тарикати не ти остава нищо друго освен и ти да бъдеш тарикат. Младият джудист Йонко вече е научил своя урок – в абсурден свят можеш да получиш свобода само ако си достатъчно смел да рискуваш. Дори и това да те доведе почти до ръба на смъртта – от който той се оттласква с обичайната смесица от късмет и… малко магия.

След серия от почти невероятни случки и събития по света и у нас, на границата между Тоя и Оня свят, Чекмо е готов да „стъпи здраво на краката си“ и да промени досегашния си начин на живот. Но както е добре известно, всички добри намерения траят точно до… момента, в който трябва да храни семейството си. А това, което следва… е въртележка от гениални комбинации, за които би му завидял самият Остап Бендер.

Ще успее ли Чекмо да намери точната комбинация обаче, за да подреди кубчето Рубик на живота?

С предизвикващи неистов смях сцени и майсторски диалози авторът на „Последната територия“, „Hash oil”, „Кръглата риба“ безмилостно описва реалността на 90-те години и я пречупва през кривото огледало на художествената измислица.

Базирана на реалната история на истинския Йонко с прякор Чекмо, „Чекмо 2“ е взривоопасна комбинация от хумор, забавен мачизъм, почти невъзможни мисии в духа на филмите на знаменитите Гай Ричи и Куентин Тарантино и безмилостна сатира. Защото единственият начин да победиш онова алчно време, в което мечтите не са позволени, е като му се надсмееш и оставиш на хаоса просто да мине през теб.

„Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, защото тя е измамната сигурност, която познатото – колкото и да е непоносимо на моменти – дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, защото я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си – с погледа на човек, видял и другия свят – а онази, която въображението му може да нарисува. И докато тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното кълбо; а и не само там.

Ти, така си казвах, Йонко, най-трудната работа вече си я свършил, излязъл си от тая задънена улица, от тия криви сокаци, които наникъде не водят, и вече си по световните магистрали. Само от тебе зависи колко бързо и в каква посока ще караш и докъде точно ще стигнеш; никой не може да те спре! Светът е твой, ти си го спечели, може да се възползваш от неограничените му възможности, за разлика от всички тези, познати и непознати българи, принудени да останат от другата страна на пропастта.

Тия хора, които още не са осъзнали, че съществува и друг свят освен този, в който живеят. Разбираш, че на тебе ти е много по-лесно  да мечтаеш, да продължиш напред, да постигнеш това, което искаш. Защото си свободен.“