Като че ли за да компенсира навъсеното мартенско небе и ни подготви за закъснялата пролет, столичният театрален афиш ни поднесе през последните две седмици две наистина свежи комедии: „Агнес”от Михаил Вешим на сцената на театър „София” и „Памид” от Филип Трифонов на камерната сцена „Методи Андонов” в Сатирата.
Общото между тях е, че и двете са интелигентни &ndash; не само като текст, но и като режисура и актьорско изпълнение. Актьорите, особено в &laquo;Агнес&raquo;, (защото &laquo;Памид&raquo; е в голяма степен моноспектакъл), не са тръгнали по линия на най-малкото съпротивление &ndash; на ефектни, но евтини и вече втръснали ни от ТВ-екрана трикове, пораждащи сигурен смях у масата зрители. Далеч са от ширещата се често клоунада, без да обиждам великото и много трудно цирково изкуство. То е велико именно под купола, а не ни в клин, ни в ръкав, при това в дебилен вариант, на словесната театрална сцена. <br /> <br /> Както в &laquo;Агнес&raquo;, така и в &laquo;Памид&raquo;, водещо е развлекателното начало, но наред с него умело се поднасят сериозни разсъждения и изводи, припомнят се някои позабравени неща или се дават нови познания, без обаче да се стига до дидактика. Общ е може би и генезисът на двамата автори &ndash; Сатиричният театър. <br /> Там до преди известно време се помещаваше редакцията на в. &laquo;Стършел&raquo;, чийто главен редактор е Михаил Вешим, а пък в актьорската трупа на театъра от 2006 г. е и Филип Трифонов. <br /> <br /> Още с прекрачването си през рамката &ndash; детектор като на аерогара и държейки в ръка програмната листовка като молба за имигрантска виза за САЩ и билет като виза, зрителят попада на &bdquo;американска територия&rdquo; в мраморното фоайе на театър &bdquo;София&rdquo;. Художникът и сценограф на &bdquo;Агнес&rdquo; Невяна Кавалджиева оползотворява до максимум наличното пространство и умело ни въвлича в атмосферата на българско преселническо семейство. <br /> <br /> Режисьорът Съни Сънински и актьорският състав пък само в рамките на един ден &ndash; тачения от всички българи Гергьовден, прекарват пред очите ни динамично като на филмова лента житейските съдби на четирима верни приятели от казармата, емигрирали &bdquo;зад океана&rdquo; веднага след промените. Авторът Михаил Вешим (това е пръв опит в драмата на сина на известния ни писател и сценарист Георги Мишев) с дружеска насмешка, но и със съчувствие, се отнася към тези вече пораснали младежи, които мечтаят да си сътворят &bdquo;български рай, ама тук в Щатите&rdquo;. <br /> <br /> Същевременно всеки един от тях, кой скришом, кой по-явно, като напр. болнавия Рашо (в ролята Михаил Милчев, носител на &bdquo;Икар-2010&rdquo; за поддържаща мъжка роля) си мечтае да се върне в Родината. Те дори се глобяват по 5 долара за изречени английски думи или изрази, за да се предпазят от американизацията. От тях най-много се стреми да се интегрира Муца -съпругата на &bdquo;Странджата на групата&rdquo; и именник Гошо (Пламен Манасиев). <br /> <br /> Невена Калудова, отличена пък с &bdquo;Аскеер-2010&rdquo; за поддържаща женска роля, много добре пресъздава образа на миловидната и вярна съпруга, леко наивна и загубила скромните семейни спестявания, играейки на борсата. На отрупаната Гергьовденска маса е и Агнес. Тя обаче е издирвана от ФБР, дори с хеликоптери. <br /> Коя е обаче Агнес ? За да разберете и това, вече трябва да си купите &bdquo;виза&rdquo; за едно от следващите гостувания на щатска територия, сиреч за театър &bdquo;София&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;Памид&rdquo; от Филип Трифонов е поредната stand-up comedy на може би &bdquo;бащата&rdquo; на този жанр у нас. След хитовите спектакли: &bdquo;Вернисаж и аудиенция&rdquo; от Вацлав Хавел и авторските &bdquo;Секънд хенд&rdquo; (&bdquo;Втора ръка&rdquo;) , &bdquo;Западна Германия &ndash; отечество мое&rdquo;, &bdquo;Тя&rdquo; на Естествения театър &bdquo;Трифоноф &amp; Гундеров&rdquo; (&bdquo;съдружник&rdquo; е талантливият режисьор Николай Гундеров), сега е ред на Вино-театър &bdquo;Идеалъ&rdquo; (ново хрумване на Филип) да постави. &hellip; &bdquo;Памид&rdquo;.<br /> <br /> Както можете сами да се досетите, става дума и за грозде и за вино. Изправил се (stand-up) на лекторската трибуна пред зрителите в обзаведената с &bdquo;88 мекомебелни тапицирани места върху 99 кв. м. мокетирана площ&rdquo; (по неговите думи) на камерната зала на Сатирата, проф. Трифоноф говори и за традиционните български сортове грозде: Памид и Гъмза, Широка мелнишка лоза и Мавруд, за превъзходните качества на вината от тях. <br /> <br /> Много разностранен и надарен актьор е Филип Трифонов. Мнозина го свързват главно с Ран от филма &bdquo;Момчето си отива&rdquo; и култовата му реплика към красивата продавачка в провинциалната сладкарница (Невена Коканова) :&rdquo;Една боза от 6 стотинки&rdquo;. Той обаче има зад гърба си над 30 различни роли в киното, ярки образи и на театралната сцена. <br /> <br /> За мен лично Филип Трифонов притежава уникалната способност на Бъстър Кийтън &ndash; с &laquo;каменно лице&raquo; и сериозен вид да те накара често да се превиваш от смях. И сега в камерната зала на Сатиричния театър, въпреки че както казва в &laquo;Памид&raquo; проф. Трифоноф, &laquo;тишината, удобството и затоплеността в салона създават идеални условия за ...заспиване&raquo;, никой не само че не заспа, ами зрителите реагираха спонтанно на всяка свежа реплика от сцената. На професора &laquo; асистираха&raquo; актьорът от Смолянския драматичен театър Румен Бечев, включил се на мястото на Н. Гундеров и сценичният майстор от Сатирата Славчо Димитров- Кеби в ролята на дегустатора на вината.<br /> <br /> А накрая за зрителите на &laquo;Памид&raquo;, които аплодираха най-бурно (това бяха всички в залата) имаше по чаша ... Новоселска гъмза.<br /> <strong><br /> Борислав КОСТУРКОВ <br /> </strong>