Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат „робове“...

Но Петър извършва грях – неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение...

Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на мизерия, смъртни опасности, унижения, разкаяние и любов... Бяла лястовица за простите хора в селата и черна овца сред манастирското братство, проигумен Паисий накрая намира път за спасение на душата си.

Той посвещава остатъка от своя живот, за да даде на българския род памет и история.
 



Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията „Възкресените“: „Царица Елеонора Българска“, „Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века“, „Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица“, а също романът за Васил Левски „Любовта и смъртта на първия след Бога“.

Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“. Днес писателката живее и работи в Търговище.

Всяко време има нужда от своя Паисий
(Интервю с Неда Антонова)
 
- Как се зароди интересът ви към живота на Паисий Хилендарски и как решихте да напишете книга за него?
- Винаги съм изпитвала любопитство към темата, но активният интерес възникна случайно. Прелиствайки книга за Възраждането, попаднах на пасаж за това как Паисий постъпва в Хилендарския манастир. И следваше изречението: „Има обаче един тъмен период от престоя му на Атон – от 1745 – 1755 г., когато името му не фигурира в манастирските регистри. Къде е бил през това време и какво е правил – въпроси без отговор“. Стоп! Кой автор би устоял на подобно изкушение? То е като тръпката на хрътката, надушила следа. И следата ме поведе...
 
- Как протекоха проучванията ви, докато подготвяхте текста? Кои факти за неговото житие ви изненадаха най-много?
- Не се наложи да правя лични проучвания при наличието на един изключително сериозен и задълбочен изследователски труд, наречен от специалистите „Паисиада“ на акад. Иван Радев, както и родовото и краеведско изследване на Екатерина Бояджиева – далечна потомка на Паисиевия род.
Два факта особено ме зарадваха: беглата бележка в едно предание, че Паисий бил „висок, рус, жилав и изхъртен“, а също „черната овца в манастирското братство“, както и фактът за житейския избор, който младият Петър – светското име на монаха – е направил: единият му брат е бил известен търговец с кантора във Виена, а другият е игумен на Хилендарския манастир – и макар че силно го блазнела тогавашна Европа, Петър избрал да се замонаши. Защо?
 
- Има ли нужда днес българското общество от личности като Паисий? Откривате ли такива сред съвременните творци и обществени деятели?
- Казано е: всеки век има своето тъмно Средновековие. И всяко време има нужда от своя Паисий. Когато народът стане готов, онова, за което е готов, ще дойде и ще доведе своя герой.
 
- С какво послание бихте искали да оставите читателите, след като затворят и последната страница на „Безмълвие“?
- В книгата всеки търси онова, което му е нужно. Затова четем едни и същи романи, но запомняме от тях различни неща и ги разказваме по различен начин. Надявам се мъжете да видят в лицето на Паисий огледалния образ на своята мечта за себе си, а жените... Сигурна съм, че не една читателка би въздъхнала с томителен копнеж по този абсолютно съвременен герой и би завидяла на жените, които са го обичали.
 
- Книгата ще бъде публикувана в навечерието на 24 май. Какво значение носи за вас този празник?
- Двайсет и четвърти май е национален празник на българската душа. Празник – обединител на нацията, защото пред родния български език всички сме равни, ден – лъчезарен спомен от детството: с много слънце, цветя и песни, опазен от отровата на пандемии и политики!