В българската страница на интернет търсачката Google логото на компанията за неделя, 13 януари, е заменено с картинка, посветена на 150-та годишнина от рождението на Алеко Константинов. В купе на движещ се влак, в което седят писателят и Бай Ганьо - най-прочутият герой от произведенията му.
Алеко е не само майстор на сатирични фейлетони, прочут с псевдонима Щастливеца, но и талантлив автор на пътеписи и основател на туристическото движение в България (1895г.). Той е роден в Свищов на 13 януари 1863 г. в семейство на известен местен търговец, учи в Русия и работи след завръщането като съдия, прокурор, адвокат и преподавател по право.
Писателят е и активен общественик и политик като членува в Демократическата партия на Петко Каравелов. Именно заниманието с политика става причина да загине млад. Той е убит на 23 май 1897г. при покушение срещу съпартиеца му Михаил Такев.
Всяка година в рамките на три дни градът се превръща в музей на Алеко Константинов. Стотици читатели на Щастливеца от цялата страна се събират в крайдунавския град, за да си припомнят факти от живота и делото на Алеко, за да го съхранят за поколенията.
Къщата музей на Алеко Константинов в тези дни е най посещаваното място в Свищов. Там всеки може да се докосне до вещите на писателя и да усети атмосферата, в която са създадени най – емблематичните му герои. Музеят пази уникални ръкописи, писма и документи на Алеко, но най-голямата реликва, която се съхранява е стъкленица със сърцето му.
Не съм чувала за друго запазено сърце, за чужденците това е малко варварско, че сме запазили в стъкленица сърцето на един известен човек, но за другите гости е интересно да видят какво представлява. Децата го бъркат с мозък. Много интересни случки имаме. Който го види, в първия момент не може да предположи, че това е сърцето на Алеко, но най-много хора там се спират – пред последната витрина в нашата експозиция, казва директорката на музея Ивелина Иванова.
След убийството на писателя, когато му е направена аутопсия, д-р Кръстьо Кръстев го прибира при себе си заедно с дрехите, с които е бил Алеко по време на убийството и с пушката, с която е стреляно по файтона. След като е взето решението за създаването на къща-музей на Алеко Константинов още преди Първата световна война, се прави комитет, по време на войните дейността спира за кратко, но през 1921 -1922 г. започва усилена работа по събиране на вещи, принадлежали на семейството, мебели, документи, снимки и на 15 май 1926 г. се открива музеят.
Тогава всички тези неща са показани, заедно с дрехите, с които е бил Алеко, пушката, сърцето, гипсови отливки на стъпките на убийците. Те са хванати и осъдени. В музея са и първите издания на „Бай Ганьо” и на „До Чикаго и назад”, преводи, които е правил Алеко Константинов, дрехи от XIX в., мебели на семейството, люлката, в която той е гледан – дървена люлка, намерена на тавана на къщата, построена от бащата на писателя през 1861 г.
Тази година победител в международния конкурс за къс хумористичен разказ "Алеко" е украинският писател Михайло Прудник с неговата творба "На нас ни е все тая". По традиция факелното шествие събира гражданите на Свищов и всички гости дошли да почетат писателя.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
