„Васил Левски е предаден. Можем да си позволим леко милосърдие - като православни християни, и да смекчим ненавистта си към виновния - тя е жена! И се казва Величка Хашнова”. Това твърди историкът и журналист Иван Тренев, пише Марица.   

На 25 декември 1872 г. в Ловеч никой не е знаел, че Васил Левски ще пристигне там, освен Величка Хашнова.

Тя е първородната дъщеря на семейство Поплуканови в Ловеч и е сред активните участници в народоосвободителното дело. Жената чака Левски целия ден и през нощта, но той не идва - четем в книгата на Дочо Дулев „Предателката на Васил Левски”. На другия ден тя се среща с Никола Сирков и му се оплаква, като го пита: „Да не би да е станало с него нещо лошо? Да не би турците да са го убили?

. А той  казва: „Охо, Левски дойде още снощи у дома. Беше много късно. Първата му дума, като влезе, беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!“. През нощта правихме това-онова и днес следобед замина за Търново, но каза, че ще се отбие и ще преспи в Къкринското ханче. Но това, като изключение, като на вярна съзаклятничка на революционния комитет, го казвам само на теб. На никой друг това няма да го казвам. Няма да го казваш и ти“.

Историкът Иван Тренев добавя още един факт в тази посока: „В 1925 г. Данаил Кацев-Бурски, в разговор с Васил Бочев (деец на революционния комитет в Троян) му казва: „Когато заминаваше Дякона за Ловеч, два дни по-рано изпратихме Ганко Маринов-Лисицата - комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч...

Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов". Генко Маринов е пристигнал при Величка на 23 декември 1872-ра (събота). На 25 декември Величка е уведомена с писмо от Ганко, че Левски ще пристигне! Тя изпраща Ганко за Троян и веднага отива в конака с уговорката - с която е заплашена, че само ако каже нещо полезно за османците, само тогава брат и Пъшков ще могат да бъдат посетени от нея в София, за да им занесе дрехи и храна.

„Величка се явява последното и най-важно звено

за разплитане на веригата по залавянето на Апостола - казва Иван Тренев. - Ако тя не е издала информацията от писмото, а именно, че Левски ще дойде, никога нямаше да бъде засилена, при това изключително много, охраната. В това число се добавят и конни аскери от Ловеч. Величка получава разрешение да отиде до София и да носи храна и дрехи на брат си.

Това не е ли най-важното доказателство, че една жена има разрешение от конака да носи дрехи и храна и то на хора, които са обвинени срещу османската империя” - пита историкът. Според него, именно по този начин Величка дава началото на залавянето на Левски.

През 1954 г. Дочо Дулев е разговарял с възрастния учител от Ловеч Гено Иванов, който му разказва, че чул от поп Георги Антимов, че главният виновник за предателството на Васил Левски е жена! 

Дочо Дулев разказва: „Аз, Дочо Дулев, в 1954 г. лично ходих в Ловеч при учителя пенсионер Гено Иванов, най-отговорно ми каза, че лично от поп Г. Антимов знае, защото го е чул от Михаил Векилски - бивш служител в конака в Ловеч, а поп Г. Антимов бил изповядал предателя на Васил Левски. Била е жена - сестрата на Марин Поплуканов!" - разплита финала на историята Тренев.