Историята и литературата често ни карат да си задаваме трудни въпроси – каква е цената на човешкия живот? Как любовта към родината се превръща в престъпление?

След като американската писателка от литовски произход Рута Сепетис завладя сърцата на българските читатели с романите „Сол при солта“ и „Фонтани на мълчанието“, писателката, номинирана за медала „Карнеги“, ще разкрие и своята лична семейна история в романа „Пепел в снега“. Роман за едно  мъчително пътешествие, проточило се над 10 години и на хиляди километри.

През 1940 година Съветският съюз окупира Литва, Латвия и Естония. Малко по-късно Кремъл изготвя списъци на хората, за които се смята, че са настроени срещу съветската държава, за да бъдат екзекутирани, хвърлени в затвора или пратени на заточение в Сибир. Първите депортации започват на 14 юни 1941 година.

Лина е обикновено петнайсетгодишно момиче – рисува, заяжда се с брат си, влюбва се силно. Докато една съдбовна нощ офицерите на чудовищната съветска военна полиция – НКВД, нахлуват в дома ѝ и разбиват на парчета семейството ѝ и живота, който познава.
 


Баща ѝ, уважаваният ректор на университета в столицата Вилнюс, изчезва безследно, а Лина, майка ѝ и по-малкият ѝ брат са натъпкани във вагон за добитък заедно с други жертви, сред които адвокати, учители и лекари. По заповед на Сталин безкрайният влак поема на север, към Сибир. Пътешествието е бавно и мъчително, мнозина умират – убити от глад, изтощение или ликвидирани от безмилостните руснаци.

Лина намира утеха само в рисуването. С риск за живота си и въоръжена с парченца въглен, тя документира зловещите събития около себе си.

„Този исторически период ме засяга лично, тъй като баща ми е син на офицер от литовската армия. Както Йоана, той успява да избяга със семейството си през Германия. След като напуска Литва, прекарва девет години в бежански лагери. Както Лина, някои от членовете на семейството му са депортирани или хвърлени в затвор“, разказва Сепетис, която предприема две дълги пътувания до Литва, докато пише романа. По време на престоя в бащината си родина, авторката се среща със семейства, оцелели от депортациите, от ГУЛАГ, психолози, историци и държавни представители. Много от ситуациите и събитията, описани в книгата, са разказани от очевидци или техните семейства.

Вдъхновена от семейството на Сепетис и техния сблъсък със сталинисткия режим,  „Пепел в снега“ разказва за страховити престъпления и силата на човешкия дух, за надеждата и за спасителната мощ на изкуството. История, която смразява дъха и разтопява сърцето.