От бестселъровите сатирични романи като „У майкини“, „Бай Тошо“ и „Певицата взема властта“ през обичаните от хиляди български деца приказни истории „Тони и Гари обикалят света“ и „Приказно пътешествие“ до най-новото издание на емоционалния сборник „Очила и нови разкази“ Иво Сиромахов продължава да доказва, че не се страхува да твори в нови жанрове.

Сега журналистът, телевизионен водещ, сценарист и писател изненадва читателите си с може би най-личната си книга до момента – документалния сборник „Моите вдъхновители“, в който са поместени над 60 текста за някои от най-бележитите българи от миналото до днес. 

Всяка глава от книгата разказва за по една личност, оставила дълбока следа в съзнанието на Иво Сиромахов, оформила го като човек и вдъхновила творчеството му.  По страниците на „Моите вдъхновители“  оживява споменът за велики българи от нашата история като Васил Левски и Христо Ботев, незабравими поети и писатели като Пейо Яворов, Виктор Пасков и Валери Петров, спортисти като Гунди и още десетки учители, артисти, лекари, благотворители. 

Изплетена с много любов, отдаденост и почит, „Моите вдъхновители“ отключва вратата към мащабна галерия от личности, източник за вдъхновение на всеки българин. 

Разгръщайки някои от по-непознатите страници на историята ни, Иво Сиромахов ни среща с велики личности като: 

първата българска дипломирана лекарка Тота Венкова;

българския офицер и герой от войните за национално обединение Борис Дрангов; 

четиримата книжари, които жертват живота си за българската свобода, в чиято чест са издигнати скулптурите на четирите лъва на Лъвов мост; 

антикомунистическото движение на горяните – първото и най-масово в цяла Източна Европа. 

Лирична и топла, възторжена и смирена, книгата на Иво Сиромахов е настолна енциклопедия за българската памет и гордост, противовес на шумното и фалшиво родолюбие. Напомняне, че добрият пример е навсякъде около нас. И че човек е сбор от личностите, които е срещнал през живота си – до някои се е докоснал лично, а до други –  косвено чрез примера, духа и героичните им постъпки. 


„Тези истории са дълбоко лични. С тази книга реших да ги направя публични, воден от плахата надежда, че някои читатели вероятно също са били вдъхновени от подобни личности. И че оглеждайки се в тях, може да открият доброто, заради което си заслужава да живеем. Или ще се сетят за свои истории, свързани с хората, за които разказвам. Или пък просто ще научат нещо за личности, които според мен не бива да забравяме.“

Иво Сиромахов