С мащабното  и безкомпромисно изследване „Измамата „Сан Стефано” българският журналист и блогър Иво Инджев подложи на преоценка представата за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ и между двата „уж вечно влюбени през вековете“ народа, предизвика историци и политици.

През 2022 г. с оглед на ескалацията на отношенията между Русия и Украйна „Измамата „Сан Стефано“ се появява с ново преработено и допълнено издание и разглежда детайлно каква е ролята на руските военни сили в Руско-турската освободителна война и какви са паралелите между русификацията на България и „денацификацията“ на Украйна днес.
 



Базирайки се на редица източници, журналистът разбива исторически и пропагандни митове и посочва онези аспекти от руската външна политика, които оставят следа – уви, не толкова светла и героична – в нашата история. 

„Путин отрича днес правото на украинците да са нещо различно от руснаците с намерение те да бъдат погълнати по-лесно от Русия, но му приседна. Русия, векове наред, включително в навечерието на войната от 1877 г. , не “забелязва” да има българи, а само подобия по кръв и вяра на руските царски поданици, за да подчини под своя скиптър и доминиращия на Балканския полуостров етнос. Но и в двата случая тази руска шовинистична хватка се проваля - българите успяват да се отскубнат от мечешката прегръдка през XIX век. Днес украинците довършват с цената на тежки загуби и разрушения още по-решително и категорично започнатото от нас дело. Нещо повече, ако Украйна нанесе поражение на Русия, мечката може и да не преживее кръвопускането.”, пише Иво Инджев.
 



Разбивайки митове, но и заемайки непоклатима позиция, „Измамата Сан Стефано“ е първата книга в България, остро критикуваща руската агресия. Тя маркира онези аспекти от руската политика, които оставят трайна следа не само в българската и руската история, но и окончателно променят световната карта, и напълно осъжда безкритичния прочит на историята. 

Иво Инджев е журналист, блогър и автор на 9 публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е кореспондент на БТА в Бейрут ( 1983-1987 ), главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993), главен редактор на в. “Експрес“ ( 1993 -1994 ) , на в. “Демокрация” ( 1994 1995 ), създател на Асоциацията на Европейските журналисти у нас ( 1992 ), вицепрезидент на АЕЖ, избран на конгреса в Хелсинки ( 1994 ), коментатор на Радио “Свободна Европа ( 1995-2000 ), и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006). Носител е на награди на “Хелзинския комитет” за правозащитна дейност.