„Когато критиците видят, че някой куца с единия крак, те смятат, че това е в нашата литературна традиция, пише show.blitz.bg. Аз сигурно куцам с другия крак.“ Това казва Йордан Радичков. Така той обяснява различието си от останалите пишещи колеги.

И защо го наричат самобитен. Но това сигурно не е голям кусур, защото „куцукайки с другия крак“, по пътя от врачанското село Калиманица, Монтанско, писателят стигна до там, че да го обявят за жив класик, превеждат историите му на 37 езика, а пиесите му се играят от тук до края на света.

От първата му книга с разкази „Сърцето бие за хората“, издадена през 1959-а, до последната „Пупаво време“, видяла бял свят малко повече от четири десетилетия по-късно, има написани толкова очерци, разкази, романи, пътеписи, колкото трудно ще побере една малка читалищна библиотека.

Колоритната история за Йордан Радичков, четете в show.blitz.bg