Художничката  КАТРИН ТОМОВА е  имала късмета  да учи  навремето две години в Париж . А сега,  30 години по-късно, след спечелен конкурс на Съюза на художниците , тя  два месеца е  била на специализация  отново в Париж, за да сътвори  от  това си преживяване  една нова  изложба.  Нарича се  „Островът по обед”  и се открива утре от 18.30 в галерия  СТУБЕЛ,  ул.” Коста Лулчев” 2В .  Това е шестнайстата   й поредна изложба.  

Първите си две изложби тя представя във фоайето на Младежкия театър когато е само на 21 години. Голямото й постижение е, че четири пъти  има участия в парижкия  Есенен салон последователно от 1989 до 1992 г. Катрин Томова  е  включена със своя  картина в издадения албум за 100 годишнината на Есенния салон, което е рядка чест за всеки художник.  А  тя е най-младата участничка между тях.

-Помни се  изложбата ви  преди  десетина години във Варна , когато нарисувахте  голямо- форматни портрети на роклегендите по света : Елвис Пресли, Джон Ленън,  Миг Джагър, Джими Хендрикс, Стинг,  Дейвид Бауи, Франк Синатра,  Дейвид Гилмор...20 на брой, те бяха откупени бързо .
–Тогава тези портрети в мисълта ми  обединиха  емоцията на времето в което живеем, сблъсъкът на поколенията,  образът на вечно младия дух без който не може да се развива светът. И това докосна хората, посетителите бяха и млади и по-възрастни, всеки изпитал емоцията от музиката на  своите идоли.

-Новата ви изложба е извънредно цветна , весела в своята абстрактност, с едно закачливо усещане за радост, за свобода. Откъде дойде заглавието  „Островът по обед”?

-Тези два месеца в Париж през миналата есен, аз се  видях по един необясним начин отново млада, както преди 30 години. Почувствах се като в разказа на Кортасар „Островът по обед”, смесиха се реалност и магика,  мистика и романтизъм.  Сякаш изведнъж всичко в мен се съедини в една паралелна реалност и аз бях  такава, каквато съм, изцяло щастлива. 

-Изчезна нагнетеното, в което си тънем всекидневно тук , така ли?

-Изчезна, да. В Париж си щастлив и без много пари, само ти стига да гледаш , да усещаш тази лекота и устрем , която човек има в своята младост.  И която не е загубил, само е потиснал в себе си после.

-Като в песента на „Бийтълс” , „Представи си”?

-Да, така нежно, чисто , галещо като музиката беше в душата ми. Абстрактната живопис носи силата си именно в усещането за музика. Аз никога не съм имала колебания как да рисувам. Знаех, че това искам да правя, че искам да създавам  емоционално докосване чрез цветове.

-В съвремието ни  релистичната живопис сякаш вече не е предпочитана както преди десетилетия в галериите по света ?

-Творците търсят нови брегове, както винаги. Това не означава, че класиците с техните шедьоври в музеите и галериите по света не ни карат да се прекланяме и възторгваме. 

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ