Художничката на Миг Джагър, Стинг и Джими Хендрикс избра датата 13 за новите си 13 картини (СНИМКИ)
Първите си две изложби тя представя във фоайето на Младежкия театър когато е само на 21 години. Голямото й постижение е, че четири пъти има участия в парижкия Есенен салон последователно от 1989 до 1992 г. Катрин Томова е включена със своя картина в издадения албум за 100 годишнината на Есенния салон, което е рядка чест за всеки художник. А тя е най-младата участничка между тях.
-Помни се изложбата ви преди десетина години във Варна , когато нарисувахте голямо- форматни портрети на роклегендите по света : Елвис Пресли, Джон Ленън, Миг Джагър, Джими Хендрикс, Стинг, Дейвид Бауи, Франк Синатра, Дейвид Гилмор...20 на брой, те бяха откупени бързо .
–Тогава тези портрети в мисълта ми обединиха емоцията на времето в което живеем, сблъсъкът на поколенията, образът на вечно младия дух без който не може да се развива светът. И това докосна хората, посетителите бяха и млади и по-възрастни, всеки изпитал емоцията от музиката на своите идоли.
-Новата ви изложба е извънредно цветна , весела в своята абстрактност, с едно закачливо усещане за радост, за свобода. Откъде дойде заглавието „Островът по обед”?
-Тези два месеца в Париж през миналата есен, аз се видях по един необясним начин отново млада, както преди 30 години. Почувствах се като в разказа на Кортасар „Островът по обед”, смесиха се реалност и магика, мистика и романтизъм. Сякаш изведнъж всичко в мен се съедини в една паралелна реалност и аз бях такава, каквато съм, изцяло щастлива.
-Изчезна нагнетеното, в което си тънем всекидневно тук , така ли?
-Изчезна, да. В Париж си щастлив и без много пари, само ти стига да гледаш , да усещаш тази лекота и устрем , която човек има в своята младост. И която не е загубил, само е потиснал в себе си после.
-Като в песента на „Бийтълс” , „Представи си”?
-Да, така нежно, чисто , галещо като музиката беше в душата ми. Абстрактната живопис носи силата си именно в усещането за музика. Аз никога не съм имала колебания как да рисувам. Знаех, че това искам да правя, че искам да създавам емоционално докосване чрез цветове.
-В съвремието ни релистичната живопис сякаш вече не е предпочитана както преди десетилетия в галериите по света ?
-Творците търсят нови брегове, както винаги. Това не означава, че класиците с техните шедьоври в музеите и галериите по света не ни карат да се прекланяме и възторгваме.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: