Светът ще се прощава дълго с най-известния български творец Христо Явашев. Кристо и Жан-Клод взимаха назаем част от природата или града и за няколко дни я превръщаха в нещо напълно различно.

Христо Явашев почина на 84 години в дома си в Ню Йорк.

„Красотата, науката и изкуството винаги ще побеждават”, пише той в писмо от 1958 година. Сега за тази невероятна мисъл припомня CNN, цитиран от Марица бг.

Обградените острови във Флорида

Световната медия припомня, че преди години Кристо се е представил като „Образован български марксист, който е научил как да използва капитализма за изкуството си”. 

Редакторът на отдел „Култура” към ВВС Уил Гомперц пък перифразира думите на Шекспир, че светът е една голяма сцена. 

Плаващите кейове на езерото Изео

„Кристо ни показа, че светът е една огромна галерия. Българинът не се интересуваше от белите стени на модерните галерии, където предметите съществуват извън реалния свят”, написа британският редактор. 

Всички припомнят, че за разлика от другите художници, които искат произведенията им да са безсмъртни, с временните си, но уникални работи Кристо ни напомняше постоянно, че дори изкуството е смъртно.

„За Кристо изкуството е мигът на творческата свобода. За 14 дни опакова Райхстага в сребрист плат и след това всичко изчезна – от него не остана и следа”, опита да опише творчеството му „Дойче Веле”.  

Едно от уникалните неща при Кристо бе, че никога не търсеше политика или послания, а не дай, боже – опити да се търси някаква кауза.

„Това произведение е лишено от всякаква политика и зад него няма абсолютно никаква философия. То не опитва да прави каквото и да е послание. Търсена е само чистата естетика и красотата – нищо друго”, каза Кристо през 2016, когато направи проекта си „Плаващите кейове” в езерото Изео в Италия. 

Тогава той създаде невероятна плаваща пътека от оранжев материал с площ 100 000 квадратни метра. 220 000 пластмасови плаващи плоскости бяха използвани за кейовете. Стотици хиляди италианци се разходиха за две седмици по тях. И после езерото бе каквото го помнят всички.  

 

Проектът за Триумфалната арка ще се осъществи догодина

Кристо и Жан-Клод никога не са ползвали грантове или каквито е да е рекламни помощи за проектите си. Не са търсили спонсори. 

Те раждаха идеите си и докато ги осъществят, продаваха скици за проектите си, припомня CNN. Така се финансираха и намираха начин да събират около себе си огромен екип от инженери, специалисти по околна среда и куп доброволци. 

За да видят Райхстага опакован през 1996 година, Кристо и Жан-Клод чакаха цели 24 години. 11 години след смъртта на непрежалимата му съпруга, българинът бе на прага да осъществи друг техен велик проект – опаковането на Триумфалната арка. 

В началото на 2020 художникът каза пред CNN: "Не мога да повярвам, че и тази наша мечта ще се случи!” Макар и да не е вече между живите, проектът по опаковането на Триумфалната арка е напълно готов и е в ход. 

Организацията, която стои зад покойните Кристо и Жан-Клод ще го осъществи през есента на 2021 година. 

През годините се намираха природозащитници, които си позволяваха да критикуват Кристо, че замърсява околната среда. Българският гений им се присмиваше и припомняше с усмивка, че след неговите проекти всичко се изчиства. 

През 1983 година Кристо и Жан-Клод създават проекта си „Обградените острови” в залива Бискейн във Флорида. 

Преди това наемат за 13 000 долара от кметството в Маями 11 малки острова. Обгражда ги с яркорозов полипропилен. Чудото се вижда и от Космоса.

Американските медии припомнят, че точно заради този проект Маями става световноизвестен град. 

„След проекта изчистихме 40 това отпадъци от 11-те острова”, разказва Кристо.

Всички медии припомнят, че художникът е роден в Габрово и след един семестър в академията по изкуство във Виена отива в Париж. 

Там среща своя абсолютен астрален близнак – Жан-Клод – и двамата родени на 13 юни 1935 година. Той в Габрово, а тя във френско Мароко.

Първите 11 години творбите, които създават, носят неговото име. След 1970 проектите са подписвани като „Кристо и Жан-Клод”. 

Майка й Пресилда Гийебон кани българина да й направи портрет през 1959 година. По това време Жан-Клод е стюардеса в „Еър Франс”. Майка й е впечатлена от Кристо, а на дъщеря й той не прави почти никакво впечатление. Обикновено така започват големите любовни истории.

Двамата делиха идеи, изкуство и всяка секунда от времето си. Наследява ги синът им Кирил-Христо. Той е фотограф и защитник на животните.