Христо Явашев - Кристо, който почина днес в дома си в Ню Йорк, така и не доживява до 13 юни, когато щеше да навърши 85 години. 
Самият той се определяше като "гражданин на света", "човекът без паспорт", но за българите бе повод за национална гордост. 

Човек, който можеше да види отвъд границите, отвъд всякакви пространства, "ходещият по вода" творец, чието монументално изкуство преминаваше всякакви възприятия - загубата му отваря голяма празнина в световното изкуство.



В последното си интервю, което той дава за CNN от дома си в Сохо на 23 май, Кристо признава, че не е спирал да работи и мечтае да осъществи отложения си проект за опаковането на Триумфалната арка, който бе отложен за 2021 година.



"Аз съм художник, който е напълно ирационален, напълно безотговорен и напълно свободен", казва той, произнасяйки сякаш своето предсмъртно послание на един свободен дух, който никога не е бил могъл да бъде спрян от никого и нищо. Пак там признава, че не смее да излиза от дома си заради пандемията от коронавирус и опасността да се зарази. 

В друго свое, прословуто интервю, което дава за германското издание "Цайт", Христо Явашев признава: "Аз съм много решителна, радикална личност. Целият ми живот е белязан от такива решения, които винаги са формирани от същото отношение: да не се отклонявам от пътя, никакви компромиси, никакви отстъпки, никакви половинчати неща.



Никога не съм се отклонявал от това дори за секунда в живота си. Това беше в сила тогава, когато бях млад, в сила е и днес, 60 години по-късно, все така."



Всъщност най-голямата загуба за Кристо е смъртта на неговата съпруга Жан-Клод, която той така и не успява да преживее. Негови сътрудници дори разказват, че на моменти са го улавяли сякаш той все още продължава да говори, все едно духът на любимата му се е слял с него завинаги. 





"Смъртта на жена ми и партньор в изкуството Жан-Клод със сигурност беше най-трудният момент в живота ми. Никога не съм мислил, че тя ще умре преди мен. Беше много болезнено, Жан-Клод за мен беше човекът, който не може да бъде заменен", казва Христо Явашев в интервю за "Ивнинг Стандарт".

Пак там той говори и за болките и паданията в живота си:

"Преживях толкова много несполуки и удари по начин, който никога не бих си помислил, че е възможен. Когато проектите се провалят и не се реализират, на първо време това изглежда като катастрофа, но тази динамика също така освобождава творчески сили."

Когато си толкова космополитен като Кристо, няма как да не си и гражданин на света. 

"В продължение на 16 години бях без гражданство. Гражданството за мен е нещо чисто бюрократично. Идентичността, обаче, е това, което си ти. Моята идентичност е Кристо, това е всичко и никой не може да ми го отнеме."

А за България споделя с болка:

„Знаех много малко – казва той. – В живота в комунистически, ужасно сталинизиран режим в България, един от най-лошите съветски режими, всичко беше упадъчно: артистите бяха упадъчни, дори Ван Гог беше упадъчен.

Живеейки на Запад, бях изложен на това огромно културно богатство… беше немислимо, невероятно, бидейки от това далечно място, България. И затова не съм се връщал от 1956 г. Толкова много обичам нещата, които правя, че не искам да прекарам и една минута в нещо, което не е свързано с тази ми страст.“