Евгения Атанасова-Тенева е журналист и запален изследовател на творчеството на Кристо и Жан-Клод. Автор e на документални филми и статии, посветени на техните произведения. Повече от десетилетие наблюдава отблизо творбите на Кристо, многократно се е срещала с художника. Двамата разговарят както за конкретните му произведения, така и за неговия живот. Тези интервюта и изследвания ще бъдат част от предстояща пълна биография на Кристо. При строежа на „Плаващите кейове“ на езерото Изео журналистката за първи път участва и като работник в проекта. Тази книга е плод на личните й преживявания и навлизане в различни аспекти от изкуството, живота и посланията на Кристо.

„Евгения е писател-художник. С няколко реда тя успява да предаде форми и цветове, да нарисува портрети на хора така, че веднага да си ги представите. Пресъздава сцени, от които струи живот. Книгата запечатва важни моменти, станали вече част от историята на изкуството. Написаното е интригуващо и те кара да разгръщаш страница след страница.“ – Еторе Камуфо – изкуствовед, галерист

„Уникален поглед зад кулисите не само на „Плаващите кейове”, но и на философията на Кристо. Книгата е увлекателно пътешествие в света на изкуството и реверанс към екипа на художника. Задължително четиво за всеки пропуснал да преживее проекта и за всеки, който иска да надникне в творческата лаборатория на Кристо.“ – Хубен Черкелов – художник

„Независимо дали сте изкушени или безразлични към гения на Кристо, тази книга ще ви увлече и заинтригува. Живият език и неподправената искреност на Жени Атанасова пренасят читателя в един свят на креативност и творческо великолепие, който неизбежно ще ви очарова, вдъхнови и ще предизвика любопитството ви. Така се случи с мен. Горещо препоръчвам!“ – Александрина Пендачанска – оперна певица

„Всичко, което сте искали да знаете за „Плаващите кейове“ на Кристо и отвъд това. Тази книга предлага различни подстъпи към проекта – от идеята, през дългите преговори, изчисленията, направата, до най-важното – конкретните хора, които стоят зад всичко. Дневник, репортаж, разговор, анализ, кореспонденция – Евгения Атанасова вкарва целия си професионален и личен опит. Жива книга, писана с вълнение и затова – вълнуваща.“ – Георги Господинов – писател



***

Евгения Атанасова-Тенева за „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“


Тази книга се появи заради моя вътрешна необходимост и опит да задържа спомена за едно от най-емоционалните ми преживявания. Плаващите кейове на езерото Изео бяха поредна спирка в пътуването ми към Кристо заради неговата пълна биография, над която работя от няколко години. Шансът да се потопя изцяло в един проект – от идеята до реализирането му – беше подарък от съдбата. Затова се записах да бъда един от чуждестранните работници, които работят за творбата на Кристо и Жан-Клод, изкарах капитанско свидетелство и управлявах лодка в едно завинаги променено езеро. Когато се върнах обратно в България, смятах, че сядам да напиша поредна глава за биографията. Но тя растеше и растеше, наблюденията, снимките и случките, запечатани в главата ми бяха прекалено много. Разговарях многократно с Калина Гарелова, с която работим заедно, и тя ме подкрепи в усещането, че това е една отделна книга. Нейната помощ беше много важна.

С „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове искам да дам на читателите повече разбиране за Кристо. Години наред се удивлявам, когато и интелигентни хора ме питат например – „Защо не говори български“. Тази книга разказва за конкретен проект, но от нея ще си отговорите и на този въпрос и на много други – както творчески, така и човешки.

Сигурна съм, че заглавието няма да е интересно само за хора, които обичат изкуството. В книгата разказът за изкуство не е на първо място, защото произведенията на Кристо съдържат в себе си много повече от обичайните представи за арт творба. Това би могло да бъде и история за реализирането на едно смело бизнес начинание, за новаторска инженерна работа, изследователска подводна дейност или производство на полиетиленови материали, учебник за това как се прави екип и се работи с хора. Самият Кристо се шегува, че неговото творчество съдържа всичко, защото е напуснал България, преди да получи специализацията си в определен предмет в Художествената академия.

Тази книга стана възможна и заради доверието, което ми гласуваха моите приятели – Владимир Явашев – племенник и безценен сътрудник на Кристо, Росен Желязков – конструктивен директор на проекта, Изабела Ценкова и Ина Димитрова, които имаха водеща роля на „Плаващите кейове“, всички работници и близки, които ми разказваха спомени и случки и споделиха техните снимки.


Откъс:

Из „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“


„Защо Кристо?“ Чувала съм този въпрос от колеги, които знаят, че съм била репортер в обсаденото Сараево, в Белград по време на бомбардировките, в Южна Африка при инагурацията на Нелсън Мандела, в Израел и палестинските територии при „новата интифада“... И никога не ми е хрумвало да пиша книга за тези събития. Те бяха ярки, световни и драматични и ги видях с очите си, но ето че пиша не за война и политика, а за Кристо. Защо? Самият Кристо формулира отговора. Чух го да казва: „Животът е пълен с толкова много баналности и повтарящи се неща.“ Замислих се, че дори събитията, които ни докарват до силни емоции – войните, олимпиадите, са вече виждани и преживявани. Обясних си защо бях толкова впечатлена, когато попаднах на промъкнало се през Желязната завеса изображение на „Обградените острови“, проектът в Маями през 1983 г. Тогава го помислих за странен фотомонтаж. Не знаех кой е авторът. Изумих се, когато разбрах, че това е произведение на родения в България Христо Явашев – Кристо и спътницата му Жан-Клод. Че снимката показва една действително създадена от тях реалност. И че произведението вече не съществува.

Години по-късно кадрите от „Опакованият Райхстаг“ събудиха в студентската ми глава метафори за скритите истории на тоталитарната ни държава. Готвех се да започна работа като журналист в Българската национална телевизия. Знаех, че искам да срещна Кристо, че този човек е истински интересен, един от хората, които движат другите напред.

Срещата се случи, защото освен голямо желание имах шанс да познавам неговото българско семейство – братята му Анани и Стефан и техните съпруги. Те ми открехнаха вратата към Кристо. Така усетих семейната атмосфера, в която е израснал, научих за неговата чувствителност и силно въображение още през детските години. В писмата на младия Кристо открих решителния характер на човек, който знае какво иска и е готов на много жертви, за да го постигне. Разбрах какво го е развълнувало при първите му срещи с изкуствата, сред които и театър, и музика, открих кои визуални творби от 50-те и 60-те години на ХХ в. са го провокирали, какви са били впечатленията му от първата среща с Италия. Думата „възторг“ ми направи впечатление в тези писма. Тя се срещаше често и ми помогна и в бъдеще да го разбирам по-добре.

„Портите в Сентръл парк“, Ню Йорк, бяха първото произведение на Кристо и Жан-Клод, което преживях „на живо“. Годината беше 2005-а. Разхождах се по алеите на парка ден преди над тях да се развеят драпериите в шафранов цвят. Наблюдавах струпаните тонове метални рамки, работниците, които подготвяха издигането им, лицата на минувачите. Започнах да си давам сметка колко много видими, но и невидими компоненти се съдържат в необичайните произведения на тази двойка.

В следващите години няколко пъти разговарях с Кристо в ателието му в Ню Йорк. Имах този шанс благодарение на неговия незаменим помощник, племенника му Владимир Явашев. Първата среща беше година след смъртта на Жан-Клод – от творческия тандем беше останал само единият партньор. Той стоеше пред мен, една от най-разпознаваемите личности в света на изкуството. Спомних си как съм разглеждала детските му снимки. Дали знаеше, че съм чела студентските му писма? Чувствах едновременно близост и респект. Бях обмислила въпроси, на които той отговаряше ясно и без маниерност, свеждаше всичко до работата си и нейните параметри. Тогава разбрах, че Кристо се отнася внимателно към думите, но смело използва такива, които другите изричат предпазливо – красота, свобода, нежност, уязвимост. Известно е, че отговорите му си приличат. Разбрах, че това не е от липса на идеи, а заради последователност – той неизменно следва принципите си през десетилетията.

Вече знаех, че ще бъда една от тези, които целенасочено следват работата на двойката. Написването на пълна биография на Кристо започна като журналистическа работа и неусетно се превърна в много личен проект. Не просто събирах факти и впечатления, но усетих необходимост да съм близо до произведенията и техния автор, за да се зареждам с въодушевление.

При всяка следваща среща усмивката на Кристо ставаше по-сърдечна. Прегръщаше ме или помахваше с ръка, ако се виждахме отдалеч. Това не е моя привилегия. Той разпознава тези, които се интересуват от неговото изкуство и вярно го следват през годините. Кристо не прави разлика дали тези хора са влиятелни и богати, или обикновени почитатели. Наблюдавала съм с каква радост в очите топло прегръща Рита Зюсмут – председател на германския парламент и съмишленик в опаковането на Райхстага. Или как сърдечно общува с Джош – дългокос слаб мъж с хипарски вид, работил на негови проекти.

Плаващите кейове на езерото Изео са кулминация на моя досег до Кристо. Аз участвах като работник на проекта, станах близка с екипа, който го реализира. Имах възможност да надникна на места, недостъпни за посетителите. Това беше дълбоко гмуркане в реалността, създадена от Кристо. То се случи продължително във времето, така както биват реализирани и неговите произведения. Затова в тази книга мога да разкажа за живота на проекта още от момента, когато беше само потенциална идея. Присъствах в Сулцано, когато художникът я обяви публично за първи път. Месеци наред наблюдавах първите фази от изграждането на кейовете през уеб камери. Записах се на капитански курс и издържах изпит, за да съм сигурна, че ще бъда избрана сред хилядите кандидати за работа там. Общувах с най-важните хора, които бяха двигатели на процеса – Владимир Явашев, Росен Желязков и Волфганг Фолц. Сближих се с момчетата, които изградиха кейовете с ръцете си. Когато златната драперия трябваше да бъде разпъната, за да грейне върху понтоните, аз бях един от хората, които го направихме. В продължение на близо две години станах свидетел как се трансформират населени места, променят се пейзажи, а с тях и самите хора. В моя дневник запечатах невероятното задействане на мисъл и визия, употребата на материали и работна сила и всичко това, подчинено на едно художествено произведение, създадено да съществува само 16 дни. Знаех, че изживявам нещо напълно ново за мен и за света. Нещо с мащабите на природно явление, но създадено от хора. При това нямаше друга функция, освен да създава радост в очите и в сърцето.

Работата на кейовете е най-свободното и щастливо време от моята журналистическа кариера. Всъщност там престанах да бъда журналист и се превърнах в капитан на лодка, предприел пътуване по едно завинаги променено езеро. Затова искам да разкажа всичко, което видях над и под повърхността на „Плаващите кейове“ на Кристо и Жан-Клод.