Едва ли има съвременен български творец в чиято чест, за малко певече от месец, да бъдат издигнати два паметника.

След като бронзовата фигура на Никола Манев, дело на маестро Георги Чапкънов, вече посреща минувачите на главната улица в Пазарджик, на 11 септември монумент на големия художник ще бъде издигнат и в Чирпан. Негов автор е местният скулптор Владимир Кондарев. Това събитие ще бъде част от традиционния празник, носещ името на художника.

Никола Манев си отиде от този свят преди три години, а на 28 август трябваше да навърши 81. Днес урната с праха му, пренесена от Париж, е вградена в скромен обелиск в двора на галерията, която той подари на града, в който е приминало голяма част от детството му. Градът на Яворов беше голямата му любов. Дори да съм във влак, наближи Чирпан, винаги ставам прав, казваше.

А какво ли би казал художника днес, заставайки в подножието на двата си паметника. Сигурно ще се подсмихне и ще изрече: Нека не се взимаме на сериозно. Един творец повярва ли си, реши ли, че е велик, значи и свършил преждевремено.

Въпреки че петдесет години от живота му бяха минали в Париж, Манев се определяше като фалшив французин. Той беше човек, който е готов да подмине най-скъпия „Кристиян диор“ заради аромата на печени чушки. Ям лютеница, а не кетчуп, казваше.

Никола беше от стърчащите хора. От тези, които се забелязват от далеч. Бил съм сред милионери, аз сетен бедняк сред тях, а сервитьорите все на мене носеха сметката, шегуваше се.

За 77 години/ три дни не му стигнаха да стане на 78/ бе нарисувал над 4000 картини и направил около 150 самостоятелни изложби, но не считаше, че това е повод за хвалба: Ван Гог не е направил нито една, казваше, но си остава гений.

На италианската граница го взели за Мане. Искали да конфискуват картините му. Струват милиони казали му. Като разбрал обаче, че накрая на името на пътника има и едно В, митничарят отсякъл: Аз за това не не бих дал и една лира. Добре, че колекционерите не мислят като него и благодарение на тях платната на Манев са пръснати по цял свят. В Париж находчив търговец купил цяла дузина негови картини, после обявил автора им за новия Пикасо и така вдигнал четворно цените им. В Полски Тръмбеш баба заряза стадото си в Балкана , за да се запознае с маестрото и види изложбата му. А той за първи път в живота си нарисувал козел и й го подарил.

Но не всички са такива ценители. В френската столица богата дама купила мащабно скъпо платно. Отнеси го вкъщи и го остави на майка ми, помолила. Пренасянето в метрото и качването по стълбите на луксозната кооперация били истинска мъка. Докато оглеждал стените на огромния хол, търсейки мястото, където шедьовърът му би стоял най-добре, Манев чул указанията на възрастната дама: Бутни го тук под леглото, ама по-навътре, за да не се вижда.

Първата си картина: Партизанска поляна“ , още като ученик в художествената гимназия в София, младият Манев продал за е една непълна кутия цигари „Бузлуджа“. Тогава и продавача и купувача останали с чувството, че са се минали. За първата си платно в Париж Никола получил каса младо бордо, а за второто- кожено яке.

Две от картините, които му поръчали за хотел по Черноморието били с такива размери, че не се побирали в ателието му. Рисувал ги месеци наред в една студена конюшна край Париж. Конете били единствените свидетели на творческия му процес. Дори едно от животинките решило да се намеси в него, като захапало една от рамките. Торбичка, доста понадута от пари, била отплатата за тежкия труд.

В Рио се Жанейро Манев пристигнал по време на карнавала. Посрещнал го Илия Делев, българинът открил уникални гигански кристали в изоставени мини в Жирнас. Те го направили милионер, но като истински патриот той после ги подари на родината си. И докато акълът на Манев бил ангажиран с това, какво ли става на карнавала, бай Илия два дни му разказвал, колко красиво било родното му село Злокучане. Така гостът се разминал с разголените мулатки и бурните им танци.

Манев беше страстен почитател на жените, но и вякои от тях не бяха безразлични към него. По време на амбулатната търговия, красива продавачка на аспирин го запленила толкова, че купил целия куфар със стоката й. Богата французойка, безумно влюбена в него, построи галерия, в която да излага само той. Друга нейна сънародничка припада и влиза в болница след като любимия и Никола изведнъж се отказва от брака, който преди това й е обещал.

В Монако заможна българка била готова да му купи ателие, ако се вземат законно. Избягал. Любовта е интимен акт между две души, обясняваше. Защо тогава в тях трябва да се намесват: някой кмет-мошеник, подпийнал поп или корумпиран съдия. Тя /любовта/ не е криминално дело, което да се доказва с подписи и документи-такава беше философията му. С още една добавка:

Подаръците трябва да идват от сърцето, а не от портфейла. На жените подарявам чувства, а не кожени палта.

Но тези последни думи, не трябва да остават у читателя впечатлението, че Манев и бил скъперник. Напротив, за неговата щедрост днес има доказателства в шест български града. Воден от максимата: Някой правят вериги аптеки, а аз вериги галерии, той подари на страната си повече от двеста картина, за стотици хиляди лева. Благодарение на това днес постоянни галерии „Никола Манев“ има освен в Чирпан и: в Икономическия университет във Варна, родния му Пазарджик, Полски Тръбмбеш, „Орешака“ край Троян и Ловеч. Само смъртта го спря в благородното му намерение да продължи.

От момента в който я подпиша, картината тя вече не е моя, казваше. Тя има свой живот и тръгва по него.

Картините на Никола Манев наистина доказаха, че имат свой живот и, „тръгвайки по него“ , те продължават да носят радост на хиляди ценители на красотата по света.

Исак Гозес