Историческо откритие окончателно слага край на спора за първата история на България. Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание. За откритието съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“ в предстоящия брой на сп. „Балканистичен преглед“. Информацията вече е достъпна онлайн, а списанието ще излезе от печат през 2018 г, съобщава severozapazenabg.com

В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.

 

За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век. „Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в забрава огромна част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е трудно да открием дори информация за книги и дейност на чипровските книжовници, затова откритията на проф. Илиева са изключително важна находка за българската история.

Ето какво разказва самата тя:

„Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора, които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“

Досегашните открития, включително и откритите части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и приемат труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“. Тогава е установено, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, но проф. Илиева е оптимист, че е напълно възможно това да се случи.

Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.

Като оригинално заглавие се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“, подобно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито важни философоски трудове предстои да разкажем, отново благодарение на откритията на проф. Илиева. От гледна точка на масовата публика откритието на първата българска история едва ли ще има незабавен и ярък ефект. За всеки, изкушен от историята, открието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предшестващ Възраждането на българските земи и трагично прекъснат след въстанието.

„Определено можем да датираме с точност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, посветен на българската история. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 г., след което го оставя за редактиране на хърватския филолог Иван Паштрич, който е и духовник. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също значи „даден от бога“), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „Ферара“ (има същото значение) и т.н.

Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева.

Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.