Казват, че вероятно е най-възрастният художник и илюстратор на планетата, който продължава да твори. За жалост, не е вписан в “Книгата за рекорди на Гинес”, пък и според мен няма никакво значение дали наистина е така. По-важно е, че един човек, който на своите 97 години продължава да създава изкуство, е достоен за възхищение и поклон.
Любен Зидаров е един от най-разпознаваемите и обичани български илюстратори, посветил над седем десетилетия на илюстрацията за деца и за възрастни и на изкуството на книгата. Освен илюстратор, през последните четири десетилетия Любен Зидаров се разви и като особено оригинален живописец. В края на миналата година, дни преди рождения си ден - 23 декември, той откри в галерия “Ракурси” 
своята изложба “По залез” - живопис и акварел

На нея показа за пръв път пред публика най-новите си творби и сподели:

“Не знам доколко имам основание да вярвам, че нарисуваното по залез няма да разочарова зрителя. Дали то е крачка напред или пък назад - не зная. Завръщане към спомените през фокуса на късните години на други вълнения, в обстановка на противоречия, сблъсъци и изненади, които отвеждат мисълта другаде. Радвам се, че галерия “Ракурси” даде път на “Залеза” - завършек на дългата поредица мои изложби”. Но според варосаните старци от двата изложени автопортрета - с четки в двете ръце, за живопис и за акварел, залезът едва ли е завършек.

Художникът Любен Зидаров е не само доайен в родното ни арт пространство, не само бард на българската илюстрация. Той е уникална личност - невероятен  ерудит, с особено чувство за хумор и самоирония

Артист в широкия смисъл на думата. През целия си живот и при всички режими запазва достойното си поведение. И е еталон за човек, който не прави компромиси в изкуството, нито в гражданската си позиция. Илюстрациите на художника са и познание за всяка книга, която сме отваряли от малки - едновременно и виртуозна рисунка, и картина. 

Днес той е един от малкото илюстратори в света, художествено превъплътил и историята за Хари Потър при подкрепата на Дж. К. Роулинг. И макар че последните му илюстрации предизвикаха доста дискусии в интернет пространството, не са много държавите, които могат да се похвалят със собствени корици, украсили историята на Хари Потър. Уви, творбите на Зидаров вместо да подтикнат чувство на гордост, разпалиха скандал във и извън социалните мрежи.

Повечето мнения за кориците бяха негативни. Разбира се, намериха се и хора, които да защитят Зидаров и дори да го сравнят с неразбрания Пикасо. Макар художникът да сподели, че е огорчен от негативните реакции срещу творбите му, натрупал опит и мъдрост, той каза, че е нормално в едно демократично общество да има диалог за или против нещо.

- Няма народ само от интелектуалци. Такъв не съществува. Но опасни са не простите хора, а полуинтелигенцията, тя е най-многобройна и най-агресивна

То не е само тук, по целия свят е така. Като прочетете историята колко писатели са били ругани, колко са неприети, после самото време ги приема. Как ли не ме нарекоха мен, и защо е цялата тази работа? - пита художникът.

И още нещо, може би имената на критиците му няма да бъдат запомнени. Затова пък книгите, които той е илюстрирал, сред които са “Приказки на Шехерезада”, “Български народни приказки”, “Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън, “Подир сенките на облаците” на Яворов, “Морското вълче” на Майн Рид, “Том Сойер” на Марк Твен и много други, ще радват не само белокосите читатели, а и техните внуци и правнуци.

А за таланта на Зидаров като творец дори не е нужно да се изброяват многобройните му награди. Та нали 97-годишният български илюстратор е във всяка библиотека с книгите, в които рисунките оживяват между редовете. Перфекционист, калиграф в развитие, той преследва съвършенството. Вижда по свой начин героите, за да ги охарактеризира. И често рисува себе си на корицата в диалог с автора или с някой от персонажите. Над 200 са любимите романи с негови илюстрации. А рецептата за дълголетие в изкуството е любовта към онова, което се създава - това го знаем всички. Художникът Любен Зидаров признава:
 
- Винаги съм правил това, което на мен ми е харесвало, на мен ми е правело впечатление, мен ме е завладявало.

Весела ИЛИЕВА