След близо десетгодишна пауза пловдивският белетрист и автор на романа „Софийско жителство“ Тодор Костадинов преобразява дългогодишното си мълчание в творческо вдъхновение и се завръща на литературната сцена у нас с 16 магнетични разказа за Пловдив от миналото, завинаги останал в сърцето и мечтите на писателя.

„Ничия: Трите начина на Мариана“ е сборник с истински и почти истински истории, който ни повежда по тесните каменни улички на хилядолетния град под тепетата, запечатали в себе си чара на младостта и есенцията на българския дух и национален манталитет. 

Непретенциозен в стила си, но верен на силния си авторски почерк, Тодор Костадинов умело дирижира музиката на живота на калейдоскопичните си персонажи – през детските им спомени за истинско щастие до неуспешното търсене на любовта и тъгата по отказващата да си замине завинаги, но все пак безвъзвратно отишла си младост.

Написани увлекателно и достъпно, по начин, който позволява на читателите да преоткрият себе си и своите спомени за миналото сред страниците им, разказите в „Ничия: Трите начина на Мариана“ засягат някои от най-човешките теми – мъдростта и гордостта, любовта, тъгата и носталгията.

А Вечният град – любимият Пловдив, където и самият Костадинов постига първите си писателски успехи – остава винаги отправна точка и най-верен свидетел на успехите и неволите на героите му в пътешествието, наречено живот. 

Тодор Костадинов е роден през 1959 г. в град Сунгурларе, Бургаско, но животът му е завинаги свързан с любимия му Пловдив, където завършва Математическа гимназия и учи българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на сборника с разкази „Девет дни в Париж“, повестта „Забрави страха, Филипе“, романите „Признай, че мислиш за мен“ и „Софийско жителство“. 

„Тодор Костадинов успя да превърне своето дългогодишно писателско мълчание в ценна руда и то сега щастливо му се отплаща. Отдавна не бяхме срещали такова красиво писане, което ни връща някои от най-важните опори на младостта.“

Деян Енев

„В разказите на Тодор Костадинов детският спомен оживява през травмата от загубата, за да ни напомня кога сме били щастливи.“

Антон Баев