Георги Мишев е български сценарист и писател. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Дунав мост“, „Патриархат“, „Матриархат“, „Дами канят“, „Мир на страха ни“ и др.

По негови сценарии са заснети филмите: „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков, популярните сериали „Патриархат“ и „Дунав мост“ и др.
 
Георги Мишев е носител на множество признания и награди:
  • Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
  • Награди от кинофестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и др.
  • Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (2003)
  • Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
  • На 27 април 2006 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ – за принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина
  • През 2012 г. е удостоен с Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в книгоиздаването за деца
  • На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата
  • През 2015 година писателят получава Специалната награда на София за цялостен принос в областта на културата
  • Награден е от министъра на културата Вежди Рашидов със „Златен век“ – огърлие
  • През 2015 г. Община Добрич му връчва Национална литературна награда „Йордан Йовков“
  • На 11 май 2016 г. е удостоен с наградата „Стоян Михайловски“. Отличието се присъжда за безспорни постижения на писатели или публицисти в областта на сатирата, философско-морализаторската и религиозна поезия и проза.
 

 
За книгата
 
„Мир на кумирите ни“ е своеобразно продължение на скандалните литературни мемоари „Мир на страха ни“. Двете книги събират истории, бележки и спомени от миналото на автора, а сред страниците им могат да бъдат открити имената на Радой Ралин, Блага Димитрова, Валери Петров, Джагаров, Хайтов, Гец, Константин Константинов, Марко Ганчев, Стефан Продев, Тодор Живков, Желю Желев и много други. „Мир на кумирите ни“ ще бъде публикувана като част от традиционните Дни на българската книга, които ИК „Хермес“ провежда всяка година от 11 до 24 май.
 
Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д.
А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта).
Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме „от всичко по малко“.
Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа. Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата:
От същото! От същото! От всичко! И по много... Ако може.
Георги Мишев
 
Всички ние сме сбор от много сюжети
(Интервю с Георги Мишев)
 
- Защо беше важно за вас да напишете продължение на „Мир на страха ни“?
- В „Мир на страха ни“ бях обхванал по-общи събития от 60-те години на миналия век досега. Но исках да се спра на някои конкретни моменти, чувствах, че е необходимо по-подробно вглеждане в детайлите, и така се стигна до „Мир на кумирите ни“. В първата книга не бях засегнал възродителния процес например. В това своеобразно продължение успях да го направя. Писах и за Прехода. Разбира се, обемът на книгата не позволява да се простирам прекалено много, затова някои етапи от близкото ни минало са само щрихирани, но беше важно да ги включа в общата конструкция.
 
- „Мир на страха ни“ и „Мир на кумирите ни“ следват нетипична структура, която ги различава от други мемоарни книги. Как се спряхте на този подход на писане?
- Докато пишех, търсех баланс между някаква времева последователност, на база на която да конструирам текста, и любопитно съдържание за читателя. Но и двете книги са по-скоро сборници със спомени, а спомените често се появяват без определена последователност. Така че „Мир на страха ни“ и „Мир на кумирите ни“ нямат сюжетна конструкция, защото и човешкият живот не протича в един сюжет... Всъщност всички ние сме сбор от много сюжети.
 
- Новата ви книга съвсем скоро ще бъде в ръцете на читателите. Как се чувствате от това?
- Нека първо да я видим... (Смее се.) и да чуем какви ще са отзивите, но като всеки автор се надявам да има интерес към нея.
 
- А какво да очакват читателите от „Мир на кумирите ни“?
- Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-добро. Аз съм на 85 години, видял съм много от изминалия век и го разказвам в книгата си. Хората, които проявяват интерес към близкото минало и искат да видят едно тълкувание на това минало, със сигурност ще намерят нещо за себе си в „Мир на кумирите ни“.