Ново, уникално откритие променя историята на Кокалянски Урвич.

Невероятният средновековен манастир пази масивен сребърен пръстен със златен обков и ниело - черна смес, обикновено от сяра, мед, сребро и олово, използвана като инкрустация върху гравиран метал.

Пръстенът тежи почти 14 грама и бе намерен днес в гроб 9 в нартекса (притвора) на църква № 2 в цитаделата на Кокалянски Урвич. Това съобщиха за "Стандарт" ръководителят на проекта Виолина Кирякова и археологът от НАИМ-БАН д-р Филип Петрунов.

Утре НИМ ще излезе с подробна информация за откритието, което променя историята на Кокалянски Урвич.

Това е поредната уникална находка в Желязната крепост, както в древността на наричали Кокалянски Урвич. Причината е, че една от най-важните дейности, с които са се занимавали хората в крепостта Урвич, освен, че са охранявали пътя на софийското поле, е добивът на желязо - още от античността. 

По цялото Искърско дефиле се е добивало желязо, а на Урвич вече има няколко документирани производствени пещи за добив на желязо от черен пясък. Има и доказателства за обработка на накити от късносредновековния манастир в подножието на цитаделата, в който е открит златният пръстен.

Една от най-интересните находки в Кокалянски Урвич през годините бе прекрасен пръстен-печат от XVI-XVII век, доказващ правото на търговия на манастира, както и производството на накити и продажбата им евентуално в София. 

Сред уникалните открития, направени досега, е още индийска монета от династията на Тоглуците, отсечена от името на Мохаммед бин Тоглук (1325-1351) през втората половина на XIV век. По какъв път точно е попаднала на Урвич, все още не е ясно.

В Урвич са открити и венециански монети. Принципно тези златни монети се движат по Пътя на коприната през Кавказ, през Златната орда, достигат до Крим. Най-ценното на тази монета е, че бива открита толкова на запад, чак на територията на България.

Другият вариант е търговията с венецианците, каквато несъмнено е имало и на Урвич. Може да е била използвана за разплащане на някакъв товар, който е закупен оттам, казва Филип Петрунов.

Снимки: Тодор Димитров, НИМ