Уцелил ли е с писателското си дарование  Фьодор Михайлович Достоевски какво чака хората по света след двеста години?  

Учудващи прозрения! 


Изводът – препрочитайте класиката.

 Достоевски си остава  между най четените автори в света. Роден е на 11 ноември 1821 г и умира на 59 години в 1881 г

Градската библиотека даде първа тон, че има един световен писател, чиято 200 годишнина от рождението трябва да се почете.  

Изложени са оригинали на  антикварни издания на Достоевски от 1895 г. притежание на библиотеката,   както и нови издания на творбите му. Експозицията е разположена в мраморното фоайе на партера. Представени са издания на произведенията на Достоевски на руски, немски, английски, испански и български.
 

Издание от 1895 година изложено в Градската библиотека


Тази изложба бе последвана и от друга, но за първи път в областта на книжовното дело - Частна изложба  -  

за Достоевски,  представена на 11 ноември в  елегантно красивия обширен  салон на Виваком на улица „Раковски” . Изложбата на анонимния колекционер не отстъпваше по находки на антикварни издания на Достоевски.

Направи ми впечатление  в изложбените панели,  специалното внимание към романа  „Бесове”, защото там бяха цитирани  прозрения на автора,  пряко отнасящи се до днешните времена.
..............

Революцията започва, за да се издигне едно малцинство над едно мнозинство............
„Долу образованието, стига наука! Материал има и без наука ще стигне за хиляда години, но трябва да се въведе послушание. Едно му липсва на тоя свят — послушанието! Жаждата за образование сама по себе си е вече аристократизъм.

Появи ли се семейство, появи ли се любов, да покълнат само — и ето ти го желанието за собственост. Но ние ще смажем желанието: ще го удавим в пиянство, ще развихрим интригата, доноса; ще развихрим нечуван разврат; ще удушим всеки гений още в пелените му.
Това малцинство ще управлява и ще има всичко, останалите ще имат равенство и екзистенц минимум. От време на време, ще се провокират конфликти сред „равните“, за да не умрат съвсем от скука.”

Достоевски влага в устата на един от героите си Шигальов :

 „Като изхождам от безграничната свобода, аз завършвам с безграничен деспотизъм.“ След като властта е завзета, развратителите ще бъдат премахнати – свършили работата си като „материал“ те вече са ненужни, тъй като могат да подкопаят новата власт.

Затова и Пьотър Верховенски ласкаво споделя за съдбата им
: „Когато ние хванем юздите, няма да го оставим така… ако се наложи, за по четирисет години ще пращаме по пущинаците… Но едно ли, или две поколения разюзданост са просто необходими;  хем нечувана, най-безогледна разюзданост, когато човек се превръща в гаден, страхлив, жесток, себелюбив плазмодий — ето какво ни трябва!“
 

Изложбените табла за романа  „Бесове” от първата книжовна Частна изложба


И още относно мерките как девет десети от човечеството да се лишат от свобода и да се превърнат в стадо: 

-Една десета получава пълна свобода на личността и неограничени права над останалите девет десети. Те от своя страна напълно загубват своята личност и се превръщат в нещо като стадо; при пълно послушание и посредством редица прераждания те ще придобият една първобитна девственост, ще се озоват, един вид, в първобитния рай, макар че впрочем и ще работят.

— Ама вие това сериозно ли го говорите? — обърна се към куция madame Виргинска с известна уплаха  в гласа. — Значи, като не знае какво да прави с хората, тоя човек обръща девет десети от тях в роби? Аз отдавна го подозирах.

— И освен това да работят на аристократите и да им се подчиняват като на богове е подлост! — яростно каза студентката.

— Не ви предлагам подлост, а рай, земен рай и друго на земята не може да има — властно заключи Шигальов.

— А пък аз вместо в рая — провикна се Лямшин — щях да взема тия девет десети от човечеството и щом толкова няма къде да ги денем, щях да ги вдигна във въздуха, оставяйки само малцината образовани хора, които да си заживеят живота според науката.

Основният герой на романа е аристократът Николай Ставрогин, цялото поветствование е организирано около неговата фигура и останалите   герои – бесове -  му се подчиняват като на „княз”.  Христос изкупва със своите страдания греховете на цялото човечество, Ставрогин е изпепелен от силата на страстите си, той е създал от душата си пустиня. Ставрогин отказва да признае вината си за страданията на другите.

Не е случайно, че почитателят на Достоевски, норвежкият художник Едвард Мунк е държал до леглото си книгата „Бесове”. Колекционерът Третяков кара художникът Василий Перов да нарисува Достоевски и това е единствения портрет на писателя.     
 

Единственият рисуван портрет на Достоевски от Василий Перов, поръчан  от колекционера Третяков


Да добавим,  че третата поредна изложба за Достоевски е на  Националната ни библиотека .

В края на ноември там също  подредиха  изложба за писателя с дарение  получено от посолството на Руската федерация и форум "България - Русия". Четирнайсет  пана посветени на  Достоевски  и  бюст на писателя, творба на скулптора Андрей Тиртишников . До  8 декември може да я видите  в централното фоайе.  

От библиотечните  архиви са показани  най-старото оригинално издание на романа на Достоевски  "Братя Карамазови" от 1895 г.както и първите  преводи у нас на "Престъпление и наказание", "Унижените и оскърбените" , "Идиот",  "Бесове", до най-новите издания на световния автор.


Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ