Ел Портман е самотна майка на двегодишния Чарли, която пише и илюстрира детски книжки. Тя решава да заведе сина си на местния панаир, за да се позабавлява на въртележките и другите атракции. Но точно когато се отправят към изхода, някой открива безразборен огън по хората и Ел изгубва контрол над количката с Чарли.

Колдър Хъдсън е успешен и арогантен консултант, който току-що е получил огромен бонус за последната си поръчка. Той няма търпение да го отпразнува със сексапилната си приятелка, телевизионната водеща Шона, но тя е заета да отразява концерта на кънтри звезда на панаира. Макар да няма особено желание, Колдър отива там заради нея и става неволна жертва на стрелбата – ранен е в ръката, докато се опитва да предпази количката с Чарли. Други потърпевши обаче нямат този късмет.

Колдър и Ел случайно се срещат в полицейския участък, докато чакат да бъдат разпитани, и усещат необяснима близост. Но дали неописуемата трагедия, която ги е събрала, няма да се окаже пречка за връзката им? Защото стрелецът все още е на свобода и те се превръщат в основните му мишени...

За автора

Сандра Браун е автор на над  осемдесет бестселъра, влезли в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и продадени в над 80 милиона екземпляра по цял свят. Тя е единственият писател, който е имал 3 заглавия в класацията по едно и също време. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.

Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с наградите Уелдънбукс и Далтън, с наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с наградата за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.

 

Откъс

 

За протокола...

 

Ако ме хванат, което е малко вероятно, ще заключат, че това е лудост.

Ще са прави само ако имат предвид заслепение от гняв.

За да извърши някой нещо като онова, което планирам, не е нужно да е психически нестабилен. Аз съм напълно разумно човешко същество. Здравомислещо. Не изглеждам и не се държа безразсъдно.

 Истината е, че гневът ми е обсебващ.

         В мен бушува ярост. От доста време. Други с цел, подобна на моята, правят възможно най-глупавия гаф, като обявяват пред света какво възнамеряват да извършат. Споделят недоволството си в социалните медии. Доверяват на така наречените си приятели най-болезнените си мисли. Излагат маниакалните си фантазии върху хартия, рисувайки ужасяващи сцени на смърт и разруха. Изпълват страници от дневниците си с неразбираеми писания, които впоследствие психиатри и профайлъри от ФБР се опитват да разгадаят, за да установят мотива за действията им, определяни често като „безсмислени“.

         Но безсмислено всъщност е анализирането. То е загуба на време и данъчни приходи. Извършителят на деянието не е непременно някой смахнат, страдащ от мозъчен тумор, който променя личността, или от рядък химически дисбаланс, или някой, прокълнат още от зачатието си да се стреми към власт над околните.

         Не. Вероятно просто е бил вбесен.

         Това съм аз. Изпитвам гняв, добре, но ще го излея по начин, който ще бъде запомнен и оплакан. Няма да направя грешката да го обявя предварително. Онези идиоти, които не проявяват търпение, накрая се оказват заловени или ликвидирани от специалния отряд или сами отнемат живота си.

Нямам намерение да свърша по подобен начин. Със сигурност ще се измъкна.

Ще използвам този пистолет. Непроследим е. Погрижих се за това. Никога не е бил използван при извършване на престъпление. Лесен е за носене и прикриване, а е не по-малко смъртоносен от автомат AR-15.

Виждате ли? Всичко е обмислено.

Има само една уловка, един-единствен, леко обезпокоителен проблем: не знам точно кога и къде ще се осъществи планът ми. По необходимост ще трябва да се съобразя със ситуацията, каквато и да е, когато се разкрие.

Но няма да действам глупаво. Ако почувствам, че обстановката не е подходяща или има засилено полицейско присъствие, или какъвто и да е друг неблагоприятен фактор, знам, че ще се наложи да отложа удара за друг ден.

Вече преживях разочарование заради няколко отлагания. Отначало обстоятелствата изглеждат идеални и си мисля: „Това е!“. Тогава се случва нещо, което ми пречи да действам. Веднъж се разрази гръмотевична буря. Друг път, при иначе идеални условия, един човек получи инсулт. Нали си представяте? Изсипаха се охранители и парамедици. Щеше да е глупаво да продължа.

Тези отлагания са отчайващи, изнервящи и оставят горчив вкус в устата ми.

Но това, че не мога да избера часа и мястото, тази внезапност на действието може да се окаже и предимство за мен. Няма да се издам с неволна грешка на езика, случаен намек, който би могъл да събуди подозрение у някого за намеренията ми или да породи любопитство.

Друго предимство да действаш на момента е, че когато се появи възможност и осъзная, че всички системи са готови да заработят, няма да имам време да се притеснявам и размислям. Ще трябва да действам целенасочено и без колебание.

 Ето затова постоянно съм в готовност. Бдя. Потребен ми е само миг. Когато настъпи часът, ще разбера. И ще го направя.

 А най-хубавото? Че никой няма да ме заподозре.