Когато някой „удари” 50 години, шегобийците бързат да изрекат : „За половин век няма лек!”. Да, но родната ни Оперета навърши цял век, а не само пращи от здраве, но продължава тя да „лекува”, щедро разпръсквайки бодрост, радост и веселие.
Нещо, върху което много правилно акцентира в своето емоционално слово и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова – почетен патрон на тържествения концерт в Националния музикален театър „Стефан Македонски” по случай юбилея: „Любовта, изкуството, играта са хиляда пъти по-силни от омразата. Животът е по-силен от смъртта”, каза тя.

Фактически

корените на оперетното изкуство у нас са „по-дълбоки” от 100 години. 

Скоро след Освобождението ни от турско иго в читалища и училища започват да се играят самодейни вокално-музикални сценки – наченки най-вече на детски оперетки, с оркестранти –любители. Първите цялостни оперетни спектакли, макар и любителски, се поставят обаче не в столицата София, а в ...Шумен през 1914 и 1915 г. Впрочем там, както е известно, само че доста по-рано, през август 1856 г., се ражда и българският театър с представянето на комедията „Михаил Мишкоед” от шуменския учител Сава Доброплодни. В оперетно представление в Шумен през 1915 г. на любителската трупа на Велико Дюкмеджиев прави своя сценичен дебют и „бащата” на професионалната ни оперета – тенорът Ангел Сладкаров.(вж. черно-бялата снимка). Примерът на Шумен е последван и от Пловдив през 1916 г. Гастролите на чуждестранни оперетни трупи се посрещат вече възторжено от българската публика, салоните са пълни. Първите опити за оригинални български оперети се правят през 1916 г., при това от известни наши композитори: „Моралисти” от Маестро Георги Атанасов, „Софиянци пред Букурещ” от Тодор Хаджиев (бащата на Парашкев Хаджиев) и „Съюзници” от Богдана Гюзелева – Вульпе. В тях обаче липсват хор и балет, което е сериозно разминаване с оперетния жанр.

Амбициозният и упорит Ангел Сладкаров получава клавир, либрето и оркестров материал на оперетата "Шансонетка" от берлинчанина Рудолф Делингер. С много усилия Сладкаров успява да събере оркестър, хор и дори балерини. В последния момент „закърпва” състава и със солисти, оставяйки главната мъжка роля на любовника – тенор за ... себе си. За да не шокира все още консервативните нрави на нашенци той прекръства оперетата на „Маркиз Бонели” по името на главния герой. В мразовитата вечер на 10 февруари 1918 г. кинотеатър „Одеон” (с над 1000 места) буквално се пръска по шевовете.

В единствения отпечатан афиш за премиерата четем също имената и на другите солисти, които скоро ще станат „звезди”: Надя Хаджииванова и Генчо Марков, Надя Скендерова и Борис Пожарев, Иван Радев и др. Успехът е зашеметяващ. Датата 10 февруари 1918 г. се записва като „рождена” за професионалния оперетен театър в България, а в графата „баща” заслужено личи Ангел Сладкаров. Неслучайно и сега първата ария, която прозвуча на неделния гала-концерт за юбилея, бе именно на ...маркиз Бонели в изпълнение на Марчо Апостолов. Само 10 месеца след премиерата на „Маркиз Бонели”, през декември 1918 г. „Веселата муза”, както наричат оперетния жанр, има вече свой собствен храм, макар и дъсчен – Свободен театър. Той вдига завеса с още „топлата” виенска „Царицата на чардаша” от Имре Калман, смятана за еталон в жанра.

„ В София до Девети септември 1944 г. – изтъква проф. Светозар Донев, поставил като режисьор над 50 оперетни и мюзикълни заглавия, Много от които жанрови върхове и дългогодишен директор и главен художествен ръководител на ДМТ „Стефан Македонски” – е имало девет частни оперетни театъра, като винаги по два са функционирали по едно и също време. Дори „Чучулигата” е била играна едновременно на две места и столичани ходели да сравняват двете постановки. Театър „Одеон” на ул.„Цар Симеон” е бил една от най-красивите сгради в София, но пада жертва на бомбардировките през 1944 г. Неговият директор Стефан Пенчев дори заема за спектаклите си 25 балерини от Будапеща, на сцената му танцува „звездата” Живко Бисеров....”

Израслият в оперетните салони проф. Светозар Донев (негов втори баща е известният диригент Илия Стоянов – Чанчето, съосновател и по-късно директор на Кооперативния театър) е истинска енциклопедия на „Веселата муза” и припомня, че догодина се навършват 160 години от появата изобщо на бял свят оперетата като музикален жанр. Френският композитор от немски произход Жак Офенбах създава и поставя „Орфей в ада” в парижкия театър „Буф паризиен” през 1858 г. Именно „Орфей в ада” ще бъде и първата премиера (на 28 т.м.) през юбилейния сезон на Националния музикален театър „Стефан Македонски”, съобщи неговата млада директорка Марияна Арсенова (вж. цветната портретна снимка)
Оперетата в България до Втората световна война наистина процъфтява, става „номер едно” в този жанр на Балканите и прави впечатление дори на големия руски и съветски педагог и теоретик на театъра Константин Станиславски, който в началото на 30-те години изпраща специално поздравително писмо.

Много дълъг е списъкът 
от режисьори, директори, диригенти, сценографи, хореографи, певци-солисти, балетисти и др. записали имената си наистина със златни букви във вековната история на родната оперета. Изреждането само на някои безспорно би ощетило други, не по-малко заслужили. Като жанр обаче тя въздейства в органичното цяло на оркестър, хор, балет и солисти.

Емблематични за това изкуство с двете му основни лица – лиричното и комичното, обаче остават легендите Мими Балканска и Асен Русков. Щастлив съм, че като малко дете съм гледал и двамата, макар и в края на блестящата им кариера, в техни коронни роли : Цецилия и Мишка в „Царицата на чардаша”. Първото ми пък изобщо влизане в театър беше също в Музикалния – на балета „Шурале” от Фарид Ярулин със забележителния балетист, а по-късно хореограф и режисьор Богдан (Боби) Ковачев.

И сега големите портрети на Мими Балканска и Асен Русков (дело на художник-сценографа на театъра Евгений Ващенко) са от двете страни до лика на Стефан Македонски, оперен и оперетен певец, първи носител на званието „народен артист” , директор на Музикалния театър от 1948 до 1952 г. и досегашен негов патрон, и посрещат още от самия вход несекващия поток приятели на това жизнерадостно изкуство.

Те бяха изпълнили и сега до последното място театралния салон за тържествения концерт по случай 100-годишнината 

на професионалния оперетен театър в България. Самият внушителен спектакъл (над 140 души –солисти, оркестър, хор и балет излязоха на сцената) бе подготвен отново от проф. Светозар Донев, а на диригентския пулт бе Юли Дамянов. Концертът бе едновременно кратка разходка из вековната история на този жанр у нас и искрящ коктейл от любими на всички оперети, като „Цигански барон” и „Прилепът” (Йохан Щраус), „Старият Рац” и „Баядерка” (Имре Калман), „Веселата вдовица” (Франц Лехар) и др., и популярни мюзикъли: „Бел Ами” от Петер Кройдер (първият мюзикъл, игран на наша сцена), „Евита” (Ендрю Лойд-Уебър) и др. Напълно правилно бе поставен акцент и върху български композитори, творили в оперетния жанр: Парашкев Хаджиев, Жул Леви, Димитър Вълчев, Георги Костов. Кулминацията на галата бе изпълнението на откъси от може би най-популярната родна оперета „Българи от старо време” на Асен Карастоянов, като на финала всичките 140 участници, облечени в национални носии и костюми, изпяха Годежарския хор и изтанцуваха на авансцената неговата „Копаница” от същата оперета.

Ансамбълът на НМТ „Стефан Македонски" и неговото ръководство са наясно, че вековният юбилей в случая не може и не бива да се изчерпи с един тържествен концерт, колкото и пищен да е той. Неговият директор, Марияна Арсенова, самата тя вече 20 години солистка и силно харизматична личност, не крие своите амбиции да бъде направен сериозен ремонт на сцената и някои помещения в сградата на бул. „Васил Левски” № 100. Такъв ремонт и техническа модернизация са необходими и за да реализира още една своя мечта – да видим на родна сцена и най-желания мюзикъл “Фантомът от операта” от Андрю Лойд Уебър, редом с богат оперетен репертоар.

Впрочем поради големия интерес тържественият концерт ще бъде повторен на 15 октомври пак от 17.00 ч. и дори потретен на 5 ноември т.г.

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Архив на НМТ „Стефан Македонски”