Отиде си великата режисьорка и актриса Кира Муратова. Тя почина на 84 години. 
За смъртта й съобщават нейни колеги. "Отиде си Кира... а с нея и цяла една епоха. Помня как, още като студент, плачех на "Дълго изпращане", пише във Фейсбук продуцентът Юрий Минзянов. 

Кира Муратова става популярна след филмите си "Кратки срещи" и "Дълго изпращане". Лентата й "Астеничен синдром" получава голямата награда през 1990 година на Берлинския кинофестивал.

Нейните филми са смятани за неудобни и дори скандални не само по времето на комунистическия режим в бившия Съветски съюз, но дори и днес в Русия и Украйна. За съжаление, те са почти неизвестни на широката публика у нас. 

Родена е на 5 ноември 1934г. в малко бесарабско градче (днес град Сороки в Молдавия) в семeйството на секретар на областния комитет на нелегалната тогава комунистическа партия на Румъния. Отначало следвала във филологическия факултут на МГУ (Московския държавен университет), но после се насочила към киното и завършила ВГИК.

Но трябвало да изминат цели 20 години, за да могат ранните й филми да видят бял свят. За гоненията, на които била подложена, може да се напише цяла „Одисея” или да се заснеме телевизионен сериал (над нея дълго време висяла присъдата за „професионална непригодност”, поради което не й давали да снима), но Муратова винаги се е стремяла да игнорира синдрома на мъченица, който мнозина други биха капитализирали охотно след падането на комунизма.

За Кира Муратова се смята, че прави особено кино, което „не е за всички”. Да, наистина, тя е сред най-ярките представители на сериозното, философско кино. Нейните творби са предназначени за тези, които умеят да мислят и обичат да мислят. Авторският почерк на Кира Муратова се проявява в специфичния й подбор на интересни човешки характери и съдби. Отличителен белег на киноестетиката на Муратова е представянето на "мисълта като страст". Нейните съвременни театрализирани кинофантазии са чувствено-съкровени, смело устремени към опознаване на човека и света.