„Чудесата на Христос“ е най-ценното откритие на Мая Мартинова - една от емблематичните археолози в Пловдив, която от един месец ръководи проучването на националния паметник на културата - Източна порта на Филипопол. От онзи знаменателен за археоложката ден вече минаха пет години, но тя и сега гледа с трепет уникалния стенопис, оцелял 1600 години под тонове пръст и експониран в Археологическия музей след реставрацията. 

Мая Мартинова намира стенописа случайно. През 2012-а работници, наети от EVN, започват да правят изкоп за парно на улица  „Г.М. Димитров” и се натъкват на стара стена. Археолозите пристигат светкавично, защото за тях всяко парче от антична колона, капител, керамика или статуя е история на древния и вечен град, която трябва да се пази като светиня. А и се знае, че на това място се намира античен некропол. 

Мая Мартинова е на седмото небе, когато на гробницата, изчистена с фина четчица от глина, се появяват рисунки на чудесата на Христос. На една от тях Исус възкресява Лазар, на друга изцелява болен. „Христос е изписан като млад, красив, къдрокос мъж, облечен в римски дрехи. Това е най-ранното му изображение по българските земи от началото на IV век  и е изключително откритие за българската наука“, гордее се с находката Мая, която вече над 35 години работи в музея.  

Досега е намерила стотици ценни артефакти, но като малко дете се радва, когато из пръстта на Източната порта „изскача“ глава на Атина, изваяна от глина в далечната антична епоха. 

Не я плаши ни студ, ни жега. „Докато не завали, ще работим“, твърдо казва археоложката, щастлива, че Портата не Филипопол, строена през II век като основната пътна връзка с Византион, най-после има шанс от безличната дупка в подножието на Стария град да се превърне в бляскава перла. Наскоро от община Пловдив дадоха картбланш да продължи проучването на археологическия комплекс, започнато преди 40 години. 

Точно тук, на разкопките на Източната порта, Мая Мартинова се е запалила по археологията, за да се привърже към нея за цял живот. Била  на 20 години, когато я взели на работа в музея. Едновременно  учила задочно история в  университета във Велико Търново, където я приели от раз, тъй като имала отлична диплома от гимназията. По-късно, през 2000 г., завършила и археология в Нов български университет в София. 

„От малка ме влечеше история, пък и съм родена в град с много богато културно наследство. Навярно това е моята съдба “, смее се Мая, израснала между Сахат тепе и Бунарджика в квартал със старото турско име Гюлбахча. Допълва, че е голям късмет да си археолог в Пловдив, запазил част от наследството на Филипопол - един от най-големите градове на Римската провинция в Тракия. 

Първите й учители по археология били Елена Кесякова, Лилия Ботушарова, Здравко Каров, които в края на 70-те години са започнали разкопките на Източната порта. Разкрили са и най-широката антична улица  - над 13 метра. „Често при нас идваше тогавашният кмет на Пловдив Дирян Парикян. Имаше голям интерес към археологията и искаше лично да види какво сме открили“, спомня Мая Мартинова. Властите и тогава не са позволили античната порта да бъде  заличена, въпреки че на това място планирали да строят стоматологична поликлиника. 

Разкопките обаче били преустановени през 1980 г., защото и на бул.  „Княгиня Мария Луиза“ (по онова време „Лиляна Димитрова“) при строеж изникнали останките на древната синагога и Малката раннохристиянска базилика, чиито уникални цветни мозайки бяха реставрирани и експонирани преди няколко години. 

Самата Мая Мартинова е жива история. Разказва, че е имала късмета да проучи продължението на разкопките на Източната порта по ул. „Митрополит Панарет“, когато тук започнали да строят жилищна кооперация и къща. На Античния театър, открит през 1981 г. за 1300 г. България, участвала в проучването на северния му вход откъм АМТИИ, който до този момент е бил засипан с пръст. Открили са пласт от елинистка епоха. 

„През миналата година по време на разкопките на Античния театър намерихме надпис на Тит Флавий Котис, който доказва, че театърът е бил построен в края на първия век, или с 20-30 г. по-рано, отколкото досега се е считало“, отбелязва Мая Мартинова. Признава, че най-много се радва на писмени епиграфски паметници, защото те са най-точният и сигурен източник за датиране. 

Тит Флавий бил първият кмет на Филипопол, с други думи - колега на Иван Тотев, който беше също силно впечатлен от историческото откритие. 

Голяма радост за Мая Мартинова е и преобразеният с нейно участие Римски стадион , който пловдивчани дълго време наричаха „дупката на Дража“, защото беше в ужасен вид - с боклуци и течове. Ала сега е един от диамантите в короната на Пловдив. Археоложката е проучвала и секторите на Римския стадион при строежа  на търговския център „Екселсиор“, където днес има камерна зала с пет-шест реда седалки, при разкопките под бившия „Нармаг“ и под хранителен магазин на Главната. 

Античният стадион, дълъг 180 метра, стигал до стълбите на Каменица. Римляните подравнявали скалите на Сахат и Таксим тепе и правили седалки. Стадионът, граден за 30 000 зрители, се счита за един от най-големите на Балканския полуостров и единственият в България, оцелял от римската епоха. Мая Мартинова не споделя идеята, лансирана  от професор Тодор Кръстев, за подземен музей под Главната, защото седалките попадат под сградите, а пистата  - под улицата, на която са изградени колектор и много други подземни комуникации. Всичко това не може да се разруши. 

Мая може дълго и увлекателно да разказва за десетките знакови археологически обекти, на които е работила, и най-вече за разкопките на Римския форум северно от пощата Те са  продължили от 1987 до 2012 г. с прекъсване. В тази част на Форума в античните времена се провеждали заседания на градския съвет, имало и съкровищница. Запазени са останките от антични сгради, включително и от библиотеката. Ценните артефакти са реставрирани и са изложени в музея. Съжалява, че заради съдебни спорове за собственост до Форума проучването е спряно. 

Мая Мартинова ни най-малко не се чувства виновна, когато се сипят упреци по адреса на археолозите, че бавят строителството. И не прави компромиси, щом става дума за опазване на културното наследство, било то и да си остане отново под пръстта, след като се опише и се оформи документацията.

Древен свят : Семейството обикаля Ефес и Троя

В семейството на Мая Мартинова само тя е археолог. Съпругът й е инженер и се занимава с частен бизнес, дъщеря им Екатерина е юрист, а синът Мартин следва компютърно инженерство. Заедно са обиколили Атина, Солун, Ефес, Троя, Пергамон и навсякъде първата работа на Мая е да огледа с отворени очи всяко древно камъче.

Наследство: Ще опише находките в книга

Вечер,  като остане малко свободно време, Мая Мартинова пак се отдава със сърце и душа на кармата си - археологията. Следи всички новини в света, чете специализирана литература и мечтае един ден най-после да опише всички разкрития, които е направила, за да останат в историята на Пловдив. Не знам дали ще ми стигне животът да ги опиша, смее се добродушно археоложката.

Източник: www.marica.bg