Съюзът на българските писатели избра новият си стар председател. Боян Ангелов  в следващите четири години ще седи на стола, на който някога e седял патриархът на родната литература Иван Вазов. Ангелов  постигна това без борба. Като в състезание с един кон. Нямаше други желаещи, които да се борят за това,  толкова престижното  някога място. Защо ли. Отговорите на  току що избрания председател на СБП:

- Г-н Ангелов, нищо съблазнително ли няма днес в председателския пост на СБП, та нямаше други кандидати, които да поскат да  го заемат. Как си го обяснявате?

- Обяснявам си го с това, че  СБП е едно сдружение,  което не получава финансови средства, а има големи социални и творчески ангажименти.  Една от основополагащите му задачи е,  колкото и помпозно да звучи,  да охранява  духовните граници на България. Защото, за съжаление, няма нито една държавна институция,  която по адекватен начин да  защитава:  духовното пространство на страната,  българския език , писменост, книжовност и литература.  Физически България може да има едно пространство, но духовното й е  необозримо.

И това, че българският книжовен език е  в основата на много литературни  езици, фактът, че базата  на българската кирилица, пишат ми триста  милиона души по света, е и гордост, но и задължение. Не случайно  и в Конституцията на Република Българи е записано, че официалният ни език е българският  и неговата употреба трябва да се регламентира от закона. Но вече тридесет  години нито едно Народно събрание не обръща внимание на Конституцията в тази и част, което означава, че пренебрегва  най-висшия  закон на страната.
 



- Да си спомним, че доскоро за този пост се водеха люти битки. Защо сега не е така?

- Царицата парица вече няколко деситилетия  е основен модус  на човешкото съществувание.  За успял се счита богатият, а  този, който не е материално добър,  е непрокопсаник  и  провален.  За съжаление, много от българските писатели, при това талантливи, живеят много трудно в днешно време.  Особено тези от провинцията, които нямат това поле  на изява като столичани.  Имено на  тях трябва да се вдъхва кураж и да бъдат подкрепяни.  Знаем, че това е  трудно постижимо,  но все пак българските писатели не са хиляди. Нашият съюз е от около 800 човека. Ние не искаме да ни  се осигуряват  заплати, нито  държавата да ни бъде попечител,  но трябва да бъдем равнопоставени.

- С какво СБП може да бъде полезен на държавата и тя на него?

- Политиците трябва да разберат, че една държава е  по-стойностна, колкото са по- големи традициите й.  В България има писателски съюз,  който е на 108 години и това може да  бъде само гордост за страната. Защото този съюз е обединявал  най-големите имена в българската литература. Ще спомена само някои от председателите:  Вазов,  Кирил Христов, Елин Пелин, акадимик Михаил Арнаудов,  Тодор Влайков, Стоян Чилингиров, Христо Радевски, Людмил Стоянов, Георги Джагаров,  Любомир Левчев, Николай Хайтов... Това са имена, останали в историята на родната  литература.

СБП е създаден през 1913 година, в трагично време. Едничката цел на първопроходниците е била да се съхрани българския дух. Защото,  след междусъюзническатата война, България е разпокъсана, отчаяна,  губи много територии. Тогава млади писатели се обединяват. Подкрепят ги:  доктор Кръстев,  Антон Страшимиров , Иван Шишманов , като  тези утвърдени вече личности, се включват като почетни членове на новосъздаденото  сдружение. Сред създателите са още  Елин Пелин, Теодор Траянов, Кирил Христов. Това се случва на 8 септември 1913 .  Шест години по-късно Съюзът  моли Вазов да стане техен почетен председател и той се съгласява.  В общността  се създават много приятелства. Между   Иван Вазов и Иван Шишманов, например.  Те  и двамата са били министри на просвещението. Взаимно се наричат патриарси, съответно на българската наука и култура и на българската литература. Това са светила, които още отразяват  небосклона. Не бива съюз с такава  история да остане в миналото  и за него да се говори със спомени.  Съюзът и жив и съществува.
 



- Критикуват ви, че приемате много членове?
 
- В СПБ членуват 820 човека. През последния пой мандат са приети 108. но 176 са починали.  Ние  не можем да се превърнем в отмиращо дружество, в хоспис . В момента най-младият ни член е на 21 , а писателят  Виктор Барух навърши сто години. Аз не правя  разлики между възраст,  етнос, пол и между  жанровете.  И все пак, най-много са поетите.
 
- Кой може да се нарече е писател. Има ли в България такава професия днес?
 
- Това е най-страшното.  Тук  няма професия писател,  тя не е узаконена.  Нашите членове практикуват обикновено други професии: има лекари, политици, учители. Но съществува един стар  закон, въз основа на  който, членът на СБП получава висше филологическо образование.  Той е действащ и сега.  

- Как се влиза в СБП?

- Двама писатели с пет годишен стаж дават препоръка , комисия ги разглежда,  внася ги в Управителния съвет, където се  гласува тайно. Кандидатът трабва да има издадени най-малко  две книги. Искам да подчертая, че СБП не е Сдружение на гении. Които  се чувстват велики, нека  си направят  СЕБП /Съюз на елитните  български писатели/ .  Това е шега.

- Какво и отношението на СБП към отделните партии. Има ли някоя по-любима?

- СБП е творческо сдружение по интереси и няма за цел да измърщва  политическа и партийна пропаганда, освен,  ако  това не съвпада  с националния  интерес.  Така че, ако се появи политическа сила, коато да покаже   една  национална  доктрина, ние ще се вклъчим в часта й за  опазването на духовното пространство на България.

СБП се борим бюджета за култура  на страната да бъде  едно на сто от брутния вътрешен продукт  на страната. Днес то е 117 милиарда  лева.  Ако това се приме, тогава милиард лева ще са за култура или 600 милиона повече от тази година. А 2007  година бюджета са култура е бил 1,7 от БВП, при петдесет милиарда бюджет.
 



- Възможно ли е това?

- Не само възможно, но е съвсем нормално.  Така  българската култура няма да падне в лапите на чуждоземни  организации и грандове,  които да  я обезбългаряват . Това е най-видимо при писателите.

- Толкова ли са опасни тези организации?

- Опасността е реална. Николай  Хайтов  я показа в най-чист вид . Той говреше за т. н. Соросиадци.  Известно е, че в  средата на 900-те години фондация „Отворено общество“ е получавала,  дори от българската държава, десетки милони за развиване на нейните структури с цел налагане на  неолибералните  възгледи, според които трябва да се изгражда  хармонично общество и нациите да изчезнат.  Това противоречи дори на философияти на ЕС,  защото Европейскят съюз няма  за цел да прави Европейски  Съединени щати, а иска  да съхрани нациите.  Аз лично нямам нищо против идеите на ЕС,  но е редно да се запази нашето законодателство , нашата история, култура и най-вече литература.  Не може да ни се налага по един брутален начин тезата, че  Втората световна  война е  война на западния  свят срещу съюза на Хитлер и Сталин и че няма  руско- турска войно и  турско робство.  Това са неща внушвани с благовидния призив, че трябва да живеем по- хуманно да не обиждаме  други народи.  Ако  зачеркнем нашата история,  обиждаме себе си.  И като потвърждение наскоро бе свалена от програма  „Христо Ботев“ на БНР едно двадесетгодишно предаване на СБП, посветено на  литературата.

Десетилетия вече се опитваме да възстановим  международнатах ботева награда. Същото е и с наградата  на името на „Никола Вапцаров“, закрита през деветдесетте години. И докато ние се туткаме, централния площад в Скопие се  нарича „Никола Вапцаров“ , издитнат е голям поматник и авторът на „Моторни песни“ се определя като голам македонски поет. 

- Виждате  ли днешните Радичков, Хайтов, Валери Петров и Дамян Дамянов?

- Не мога  да посоча конкретни имена, защото ще изпусна някой,  но ги има. Таланти има: и млади, и не толкова. Все повече се възхощавам  от новото  поколение литератори. Те постепенно  се утвърждават,  но смятам,  че не трябва да се бърза,  по стахановски да им се дават куп награди , защото това е ранно убийство на таланта..
      
Интервю на Исак Гозес